Мисълта за смъртта

Едва ли на някого му е убягвала мисълта за смъртта. Без значение каква религия изповядваме или не изповядваме, без значение дали сме на двайсет или осемдесет години, независимо от настоящето ни здравословно състояние, всеки от нас се е замислял поне веднъж какво ли е да умреш. Колкото ѝ депресирано да звучи, смъртта е навсякъде. Дали ще е любвеобилният домашен любимец, съседът, когото поздравяваме само с кимане, приятеля на приятеля ни, близкия или далечен роднина… всеки неминуемо се е сблъсквал с онази с косата пряко или косвено. Но няма по-потискащо чувство от това да помислиш за собствената си кончина. Може би заради човешкото его, или вродения егоизъм, не мога да кажа, но мога да споделя, че днес се върнах вкъщи и заварих майка си със зачервени очи да оплаква своя колежка. Помня я. Имаше къса червена на черта коса. Вечно се усмихваше и казваше колко приличам на майка си и как съм я била задминала на ръст. И това чувство отново ме наляга. Не толкова какво би било чувството, колкото какво ще се случи след това.

Само ще изгния, за да стана храна на червеите?
Ще се преродя?
Ще отида в рая?Ада?
Духът ми ще остане да броди из околностите?
Но освен това, какво друго?
Избеляваща снимка в портфейла на приятел.
Миризмата ми по нечий пуловер.
Някоя-друга, напоена със сълзи възглавница, от някой, който ме е обичал.
Детската ми стая.
Плакатите по стените.
Недописаните ми дневници в шкафа.
Недочетената ми книга на нощното шкафче.
Недопитото кафе.
Недоизказаните думи.
Недовършените сбогувания.

Сълза. Спомен. Сън. Сянка.
И след това… Забрава?

28.08.13

Владимира Живкова
Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to