Мисия учител – Биляна Асеновска и „Заедно в час“

Биляна Асеновска е учител вече 7 години. Избира да стане част от „Заедно в час“ и днес е възпитател в сборна група в училището в с. Брестница (област Ловеч). Да бъде учител е нейна мисия, въпреки предизвикателствата. А позитивизмът е впечатляващ!

Carousel

ПМ: Как стана част от „Заедно в час“?

Аз съм учител отпреди да стана част от общността на „Заедно в час“. Преди 7 години бях учител по английски език. Родом съм от Койнаре, това е градче до Червен бряг, а бях учител в с. Глава – едно селце на 5 км от Койнаре. За „Заедно в час“ научих от един мой приятел, който ми разказа за програмата.

Когато се запознах с визията на „Заедно в час“, открих, че тя изключително много съвпада с моите ценности, с начина, по който аз работя с децата. Изключително ми допадна това, че целта на „Заедно в час“ е всъщност всички деца в България да имат равен достъп до образование независимо от техния произход, социален статус, месторождение. Това е, върху което аз съм се фокусирала през последните години и това е причината, поради която пожелах да кандидатствам в „Заедно в час“ и в момента съм възпитател в с. Брестница на сборна група от 3-ти и 4-ти клас. В селцето живеят около 1200 човека, общинският център е Луковит, но е в близост до град Ябланица. Населението е предимно от ромски произход, учениците в училище също – има само едно българче в цялото училище. Живеят в изключително лоши битови условия. Бедността в този край е много голяма. Няма къде да работят родителите им, а семействата са многочленни.

ПМ: И все пак ти си била учител и преди, с какво те привлякоха ценностите на „Заедно в час“?

„Заедно в час“ ме привлече със своята визия. Като учител аз съм работила и с други неправителствени организации като Центъра за междуетнически диалог и толерантност, „Амалипе“, в предишното ми училище. С тях сме организирали различни събития за децата, неща, които са интересни за тях като СИП по ромски фолклор, който съм им водила. Виждам, че това им е интересно. Много неща съм научила от обученията си в „Амалипе“ и виждам, че всяка една неправителствена организация, която работи за по-качественото образование на българските деца, може да бъде от полза за работата на всеки един учител. Преди да бъда част от „Заедно в час“, аз гледах на програмата именно по този начин – като на някакъв партньор в моята работа, в моята мисия.DSC02585 (1)

Сега, когато съм част от общността, аз намирам огромна подкрепа. Самата организация на фондацията е изключително подкрепяща за учителите там, където те са изпратени. Обучението, което те организират, е на изключително високо ниво и дава огромен принос след това в работата ти като учител. След обучението, което преминаваш през лятото, ти влизаш подготвен в класната си стая на 100% с всичко, което ти е необходимо, за да можеш да посрещнеш нуждите на децата, при които отиваш. Смятам, че „Заедно в час“ ми е дало много в работата, която работя в момента. Дори съвсем практически, на лятната академия за първи път видях точно такъв тип деца, с които се занимавам в момента. Ромите в България са различни групи и тази група, която е основно в този край не е представена в нашата община в Койнаре, и аз не бях виждала такива деца. И досега усещам изключителна подкрепа в работата си на ежедневно ниво.

ПМ: Какви са амбициите на хората от едно толкова малко селце?

Не съм забелязала хората тук да имат някакви кой знае какви амбиции. Техните виждания общо взето се простират до там да има как да се изхранват, тъй като няма поминък и изхранването е изключително трудно.

ПМ: Как един учител може да повлияе, да им покаже, че има и нещо по-различно от малкото селце?

Според мен един учител може да повлияе изключително много. Един от моите девизи в живота е това, че за всяко едно нещо, за което не се говори, то никога не се случва. И знам, че начинът да имат друг живот, е да се говори за този проблем. И те не просто да ходят на училище, а да имат желание да ходят, да продължават образованието си и след 8-и клас, тъй като училището в Брестница е основно и един от най-големите проблеми тук е, че малък процент от децата продължават средно образование. А в университет още по-малко.

Когато живеят по този начин, учейки до 8-и клас, децата не могат да имат различен живот от този, който имат техните родители. Но ако има някой, който да има покаже, че това може да се промени и в голяма степен зависи от тях, просто да ги мотивира да имат желание да се образоват, да вярват в собствения си потенциал, да имат мотивация за учене – това би било съдбоносно в живота на децата. И аз смятам, че това е моята мисия през тези две години, които ще прекарам в това училище.

DSC02598

ПМ: Как човек избира да бъде част от по-трудната среда?

Аз съм го избрала още преди да бъда част от„Заедно в час“. Това ми дава смисъл, защото има истинско значение да се инвестира във всеки един човек, във всяко едно дете. За мен децата не само на думи са бъдещето на нашата страна и човек, гледайки реално на ситуацията в момента – демографска, социално-икономическа, трябва да види, че има тенденция на нарастване на ромското население в България, тъй като раждаемостта в етноса е голяма. Ако не се работи с тези деца, така че да разберат, че могат да имат различен живот, ние обричаме бъдещето на България на съществуване, а не на живот. Защото в момента това, което е най-голямата цел на хората от ромски произход, е просто да съществуват, нямат амбиции за развитие и за по-добър живот. Аз намирам огромен смисъл да се работи с децата, да им се даде шанс да видят, че животът има друга страна и да могат да изберат това, което е по-доброто за тях.

ПМ: Как те приемат другите учители и как самите те приемат работата си?

Това, което те знаят, е, че съм там за определено време – за 2 години. Приемат ме нормално. Стараят се, повечето от тях работят от дълги години в училище и затова ми разказват какво е било преди. Преди е имало повече българчета, нещата са се промени. Разказват, че и родителите са се променили.

ПМ: Как те приемат самите деца?

От начало децата не ме приемаха. Преди мен е имало друг учител на „Заедно в час“, в момента тя е мой кординатор – Алекс. В началото не ме искаха, искаха си нея. Искаха да ме изпитат едва ли не, да изпитат какви са моите намерения към тях. Но за много кратко врем това се промени. Тъй като децата изключително добре усещат намеренията, които имаш към тях. Когато те разбраха, че съм добронамерена, започнаха да ме приемат, да ми се доверяват и да се радват на всичко, което правим заедно.

От началото на учебната година сме организирали много неща с децата, без дори да съм си го поставяла за цел. Например имахме конкурс за най-добър четец за всички деца от начален етап във връзка с организираната от Министерство на образованието седмица на литературното четене. Децата изключително много се вълнуваха. Журито беше от други две момичета от „Заедно в час“, които са от съседни села – Дерманци и Орешене. И тъй като журито е безпристрастно в техните очи, децата много се вълнуваха. През тази седмица имаше и инициатива „Литературни герои гостуват на най-малките“. Облечени като приказни герои, отидохме на посещение в детската градина и тази среща беше много вълнуваща, както за учениците, така и за децата от детската градина. Предварително бяхме изработили картички, тъй като беше преди Коледа; Червената шапчица им раздаде бонбони от своята кошница, а те ни казаха своите стихчета за Коледното тържество, пяха ни песни – беше много вълнуващо.

DSC02580 (1)

Друга такава инициатива беше възстановка на ромската Нова година, на самия празник. Децата много се вълнуваха, тъй като те говорят на майчиния си език и в самата възстановка имаше реплики, които те можеха да казват на ромски. Това за тях беше изключително забавно. Беше поканен кметът на селото, представител на циментовия завод „Титан“ (Златна панега), имаше родители. Това беше много радостно за мен и много вълнуващо за децата.

ПМ: Значи радостите са, когато приемат идеите ти?

Децата винаги се включват в неща, които им се предлагат. Абсолютно винаги те са готови да откликнат и аз смятам, че всички деца са такива, независимо от какво семейство произхождат, от какъв етнос са. Просто, когато видят в твое лице човек, който иска да се занимава с тях, те те приемат много добре. А всички извънкласни дейности и мероприятия са от голяма полза за децата. Те развиват много умения чрез тях, за които твърде много се говори напоследък – т.нар. „меки“ умения – като презентационни умения, работа в екип, вяра в собствения потенциал, учене през целия живот. С извънкласни дейности децата развиват тези умения, които международните организации постоянно подчертават дебело, че липсват на българското образование. Че децата, излизайки със средно, дори със висше образование в България, не са развили тези умения. А за да бъдат конкурентно способни на пазара на труда, децата трябва да ги развиват.

Едно от нещата, на които „Заедно в час“ много държи освен учебните и урочни цели, които да имаме в нашите уроци, е развиването точно на тези меки умения.

ПМ: Какво липсва на българското образование?

Досега не се говореше за това, че децата трябва да притежават такива „меки“ умения, което според мен е голям минус. Защото, където и да отидеш да кандидатстваш за работа, едно от нещата, които те питат, е дали можеш да работиш в екип. Но този въпрос ти се задава едва когато завършиш своето образование. Никой не набляга на това, никой не развива това умение у теб и изведнъж, когато се сблъскаш с търсенето на работа, от теб се иска да работиш в екип. И това е един голям пропуск в българското образование.

Радвам се, че напоследък се говори за това. Нещо, което ми пречеше преди и което участието ми в „Заедно в час“ промени до голяма степен, е организацията на времето. Никой не ме е учил, че това е много важно умение – да можеш да си организираш и разпределяш времето. Имам голям напредък в тази област и това е нещо, на което също се старая да уча и децата, така че да бъдат подготвени за пазара на труда.

ПМ: Какви методи използваш в работата си?

Има различни педагогически методи, които използваме, но аз мисля, че основното, което трябва да се използва при работата с децата, е любовта към децата. Това е основният метод, който съм забелязала, че ми помага. Когато децата усетят, че ги обичаш, просто ти се доверяват на 100% и можеш да ги заведеш навсякъде, където пожелаеш. Но когато усетят, че липсва тази изключително важна съставка във вашите отношения, колкото и да си образован или да имаш опит, не можеш да постигнеш много големи резултати.

ПМ: Какво може да даде един учител на децата, което не могат да открият в интернет?

Особено в днешното общество за мен ролята на учителя е изключително важна. В работата си с децата аз също използвам много интернет, заедно търсим информация, но ролята на учителя е много важна. Пак се връщам на любовта, защото интернет не може да им даде любов, не може да им даде разбиране, не може да им даде приемане. А най-голямата нужда на децата е това да се чувстват обичани и да се чувстват приети. Това е причината децата от толкова ранна възраст да стават престъпници, да прибягват към наркотици и всякакви зависимости – просто те страдат от липса на любов и внимание в днешното забързано ежедневие. И това е, което учителят може да им даде на 100%. Ако той е направил това, той е направил всичко за тях.

ПМ: Кой е най-важният урок за теб?

Най-важният урок за мен е да мога да се науча да прощавам на децата и да ги обичам винаги, независимо от техните постъпки и това, което правят. Просто да знам, че те са деца и имат нужда от това някой да ги приеме, да ги обича такива, каквито са, да им покаже, че има изход, има по-добър живот, има разрешение на всеки един проблем и че от тях може да стане нещо.

20160114_121809

ПМ: Откъде черпиш толкова позитивизъм и мотивация за работата си?

Отначало самата гледка, в която си личи, че живеят толкова бедно, толкова зле… Много е трудно да свикнеш с нея и с този факт, и то не просто да го приемеш за даденост, просто да си там и да си предадеш уроците и след това да си тръгнеш, а наистина да живееш с проблемите на тези деца, да направиш всичко, което е по силите ти, за да бъде техният живот променен.

Аз вярвам в потенциала на всяко едно дете. Вярвам в това, че всички деца могат да имат равни възможности, ако те имат равен достъп до ресурси, независими от произход, раса, религия. Друго, което ми дава стимул, е това, че аз виждам, че ако няма хора, които да работят с ромските деца за това да си променят нагласите, просто тези деца са обречени наистина да живеят  живота на своите родители. Самата аз съм от ромски произход и искам всички деца от ромски произход да имат достъп до това да направят правилния избор в живота си.

ПМ: Какво би искала да споделиш, което съществува в малкото местенце, а ние в големия град не знаем или забравяме за него?

Искам да направя един апел, дори да звучи смело, към всички хора в България. Просто всички да се замислят върху това, което е реалността в момента. Ако днес ти все още имаш право да избереш дали твоите деца да учат с ромчета, или не, и можеш да ги преместиш в друго училище, където няма ромчета, техните деца, твоите внуци няма да имат този избор, защото ромчетата ще бъдат изключително много. Ако всеки един човек не даде своя принос за това животът на тези деца да се промени, просто нашата държава ще бъде погубена. Но ако всички се замислим върху това, ако всички си подадем ръка и ако започнем да работим целенасочено, така както „Заедно в час“, за качественото образование на всяко едно дете независимо къде живее, ще бъде една различна страна. Тя няма да бъде на дъното на всички класации. Ще дадем един по-добър живот на собствените си деца. Защото вярвам, че всеки един човек иска да остави следа след себе си и иска да даде на децата си по-добър живот. А по-добрият живот не се състои само в осигуряване на жилище и всякакви други материални придобивки. По-добрият живот се състои в това да осигуриш една нормална среда за съществуване.

Важно е всички да помислим за бъдещето – всеки да направи така, че децата в България да живеят по-добре, да се развиват по-добре и да се изградят като личности. Когато се говори за нещата, има шанс те да се случат.

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to