Мистерията „Бенджамин Клементин“

Често откривам нови добри изпълнители в музикалните мрежи. Доста по-рядко обаче сред тях има такива, които си струва да наречеш „гениални“. Определение, чието значение и стойност стават все по-трудни за постигане с броя качествени парчета, на които попадам. Колкото повече хубава музика слушам, толкова по-рядко имам удоволствието да мина границата между впечатляващо и гениално. Просто, с времето и опита, всички ние развиваме вкуса си и ставаме по-претенциозни. Нормално е.

Ако Ерик Сатие, Уилям Блейк, Имануел Кант, Джон Лок и Antohny&TheJohnsons работеха върху своя Франкенщайн, то това щеше да е Бенджамин Сейнт-Клементин (Benjamin Sainte-Clémentine). Той е роден като най-малкото от пет деца в семейство на ганайски емигранти в Едмънтън, Лондон. Това е една от онези зони на Лондон, където не си особено в Лондон. Библиотеката в Едмънтън се намира в търговски център. Но не от онези с веригите магазини маркови дрехи, а пълен с фермерски продукти, евтини стоки и дюнер кебап. Именно там е мястото, което се формира като мазето в съзнанието на Бенджамин Клементин. Той прекарва дните си в библиотеката във фермерския мол, отегчен от училище и нямащ достъп до почти никаква стойностна литература.

Животът му се развива в изолация и лишения и това води до напускане на училище на 16 години. Лондон е твърде мрачен в този момент. Три години по-късно Бенджамин заминава за Париж, следвайки красивото клише на великите артисти. Разбира се, за да е пълно клишето – Бенджамин Клементин остава бездомник, тъй като не може да си покрива наемите. Легендите за него разказват за кариерата му като уличен музикант в подлезите на метро станциите, Place de Clichy на Хенри Милър и изпълнения по домовете на богаташи, които искат сурово музикално забавление. Приетата истина ни отвежда до влака на метрото, където агент на звукозаписна компания, пътувайки по време на ваканцията си в Париж, го чува и успява да продаде историята и гласа на своите шефове. Е, факт е и че Бенджамин вече е натрупал популярност като уличен музикант в Париж, а неговият талант рядко остава незабелязан от минувачите.

Оттам имаме поредната типична холивудска фабула: първо EP, кръстено на парчето му Cornerstone и участие при известния музикант и водещ Jools Holland, където изпълнява едноименната песен. От тук насетне тя става толкова популярна, че Пол Маккартни публично го стимулира да продължи кариерата си, а критиката не само, че го обожава, но го и нарича „мъжката версия на Нина Симоне“. Автоматично следва и цял албум – “At least for now”, който оглавява чартовете във Франция и Великобритания, а New York Times го определя като един от гениите, които определят културата на 2016. “I won’t complain” е личният ми фаворит. Песента е уникално и мощно съчетание от чупливостта и силата на автора, обхващайки последните 27 години от живота му. Музикалната елегантност и лиричната красноречивост намира визуален образ в абстрактно черно-бяло видео. “I won’t complain” е история за пътя на едно момче от Северен Лондон, което преживява пътя от улиците на Париж до гениалността, призната от най-влиятелните издания в света.


Гениалността винаги е била крайно субективна дума. В крайна сметка – аз може да не разбирам и схващам това, което ти намираш за гениално. Субективизмът е първостепенна функция на изкуството. В музиката на Бенджамин Клементин обаче няма стереотипност, няма я и типичната линия на образование – академии – ментори. А в наши дни стереотипността няма как да създава гениалност. Създава по-скоро баналност. Неща, които сме виждали и слушали. А Бенджамин Клементин не сме го слушали, може и да не го разбираме. Разбират го подлезите на метрата и кафенетата по Place de Clichy, които той облича със своето пиано. Разбират го сцените, на които той се качва бос. Разбират го и тези, които могат да виждат, когато си затварят очите.

Sainte” значи светец на френски. И ако в 2017-та има светци, то те биха изглеждали точно като него. Биха ходили боси, биха свирили на пиано, пеейки поезия. А Бенджамин Клементин е известен без тази част от името си. Защото шедьоврите не изискват буквализъм.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to