МОГА фест – магията на Етрополе – интервю с Радина Иванова

„Чувството да видиш хиляда души, които празнуват, забавляват се и са щастливи в този момент, благодарение на нещо, за което ти си допринесъл е опияняващо.“

Макар една огромна част от културните събития у нас, винаги да са били съсредоточавани към столицата, напоследък ставаме свидетели на различни фестивали, които биват организирани извън София. Мероприятия, обърнати към природата и чистотата и, като алтернатива на претъпкания и замърсен град. Събития като WakeЪП, Wrong Fest, Transfiguration, Фестивал на Боровинките, Свободен Фестивал на Безвремието и още много, набират все повече популярност сред младите, жадни за пътешествия и изживявания хора. И макар такива събития да са се организирали и предишни години, сякаш тази добиха желаната масовост. Сред всички мероприятия, запълващи всяка седмица от лятото, един буди особено впечатление и това Етрополският МОГА Фестивал, който се провежда за шеста поредна година. И тъй като вниманието ни беше привлечено към това безспорно интерактивно събитие, решихме да потърсим човек от екипа, който да разкаже повече – както за историята на младежкия фестивал, така и за това, което могат да очакват бъдещите му посетители.

Photo1

ПМ: Здравей, Радина. Благодаря ти за интервюто! Остават няколко седмици до събитието и сигурно много се вълнуваш! Тъй като преди полагането на всяка основа, е самата идея – как решихте да стартирате подобно мероприятие?

Радина Иванова: Възникването на фестивала съвпада със сформирането на самата организация МОГА, която по това време наричахме „младежка инициативна група“. Основните ни цели по това време бяха да съберем млади, свежи хора от града, които имат идеи за промяна и заедно да ги осъществим. Фестивалът беше една от тези идеи, а както се оказа и най-успешната.

ПМ: От самото начало ли си в организационния екип или се присъедини в последствие?

РИ: Аз съм в организацията от септември 2011, като по време на първото издание на фестивала (юни 2011) бях само участник.

ПМ: Колко човека сте в доброволческия екип? И как набирате още кадри?

РИ: „Ядрото“ както аз обичам да го наричам, се състои от 7-8 стари кучета – този състав ни е постоянен от 2011 насам. Ядрото се занимава с организацията целогодишно, като непосредствено преди фестивала и в самите дни, екипът се разширява до около 20 души.

Много хора имат желание да допринесат, но не знаят как. Всички срещи, които правим се обявяват във фейсбук страницата ни и винаги са отворени за нови съмишленици. Често правим презентации в гимназиите в Етрополе и региона, но набирането на нови кадри все пак остава трудно.

ПМ: Как успявате да се разберете по различни казуси, по които излизат различни мнения?

РИ: Случва се да спорим и понякога не е лесно, но като цяло смятам, че сме добре смазана машина – винаги стигаме до консенсус. Всички въпроси се подлагат на гласуване, но като цяло сме единодушни за важните неща.

ПМ: Създаването и работата по такова събитие (плюс това ежегодно) със сигурност коства много енергия и време, които да инвестираш? Откъде намираш своите сили и заряд да се занимаваш с това?

РИ: За всеки от нас фестивалът е уникално изживяване. В известен смисъл той е наша рожба и всяка година гледаме как расте. Чувството да видиш хиляда души, които празнуват, забавляват се и са щастливи в този момент, благодарение на нещо, за което ти си допринесъл е опияняващо. Мъчно ми е когато мисля за моментът, в който няма да мога вече да се занимавам с това. За мен е хоби, страст, нещо за което обожавам да отделям времето си.

Photo2

ПМ: Разкажи на читателите ни повече за най-първото издание на фестивала. Как беше откъм инициативи и посещение?

РИ: Първият фестивал беше цели 4 дни през юни. Два, от които валя. Често се смеем и го наричаме „най-скъпото частно парти“. Цялостната му посещаемост беше не повече от 150 души, половината – наши приятели. От тогава учим нови неща непрекъснато и растем. Иначе концепцията беше същата – спорт, арт, еко, музика. Запазили сме много от първоначалните дейности и в тазгодишната си програма.

ПМ: Имате съдействието на самата Етрополска община, както и на други партньори. Беше ли лесно да си го извоювате, особено в държава като нашата, в която културата не е главен приоритет?

РИ: Винаги сме се радвали на подкрепата на Община Етрополе, където срещаме разбиране и ентусиазъм. Някои от работещите там, също са наши доброволци. Мисля че събитието се доказа с годините като достойна Етрополска традиция и това спомага за набирането на спонсори.

ПМ: Фестът ще бъде цели три дена и ще включва изпълненията на много банди и различни развлекателни дейности. При все това входът му е свободен. Как взехте решението за безплатно събитие. Успяват ли да се покрият различните разходи и смятате ли, че занапред може да оцелеете, без финансовия съпорт, който представлява платеният вход?

РИ: Ние не просто оцеляваме, а направо процъфтяваме, благодарение на безплатния вход. Възможността да предлагаме алтернатива на скъпо платените фестивали в момента е основна движеща сила на организацията. Ние бяхме едни от първите, които осъществиха идеята free fest. Напоследък се появяват все повече такива инициативи и това е страхотно. Безплатни завинаги!

ПМ: Сред групите, които ще свирят в рамките на фестивала има утвърдени имена. Как успяхте да ги привлечете?

РИ: Мисля че, самите групи прихващат от свободния дух на феста. Въпреки че не можем да им предложим кой знае какво, те на драго сърце се съгласяват да дойдат. Може би оценяват това, че всичко се организира от доброволци… не знам…просто са готини хора.

ПМ: Насочени сте към алтернативното в изкуството. И все пак ако бяхте поканили по-комерсиални и разпознаваеми от масите състави, със сигурност бихте предизвикали доста повече интерес? Как се решихте към ъндърграун сцената и по-неизвестните изпълнители?

РИ: Още в самото начало, идеята за музикалната част от програмата беше да даваме шанс за изява на млади изпълнители. С течение на времето решихме да добавим и по някоя по-известна група, за цвят.

ПМ: Фестивалът се провежда в красивото балканско градче Етрополе, заобиколено от красива природа. Как виждаш живота там? Откъм реализация и бъдеще за младите?

РИ: Етрополе е като всеки малък град в Българя. Застаряващо население, безработица сред младите, за нещастие… знаеш как е. Надявам се това да се промени в бъдеще. Напоследък забелязвам все повече млади семейства в града, има надежда.

ПМ: Какво би искала да се промени в града и какво би променила в него?

РИ: Да променяме града – това е основната цел на МОГА, така започнахме. Искам да достигнем до най-младите, още в училище – да отворим нови културни хоризонти за тях. Литература, музика, изкуство, да открият колко вълнуващи могат да бъдат извън класната стая, че се развиват, че има млади автори с интересни книги, музика, която не е чалга. Песни, в които има смисъл… и той не е къси поли и скъпи коли. Алтернативна култура, това е.

ПМ: Кое е най-уникалното и важното, което всички посетители на Етрополе ,трябва да знаят за града преди за първи път да стъпят в него?

РИ: Етрополе е магия. Пълен е с разни традиции, ритуали, истории, които са уникални само за него. Не мога да посоча само едно, най-важно. Като дойдат, той ще ги грабне.

Photo3

ПМ: А кое е нещото, което всички посетители на МОГА фестивала трябва да знаят преди за първи път да се включат в него?

РИ: Искам само да знаят, че всичко което ще преживеят е подарък от нас за тях, надявам се да харесат какво сме им подготвили. И както винаги повтаряме – НОСЕТЕ СИ ТОПЛИ ДРЕХИ. 🙂

ПМ: Как местните посрещат подобен род инициатива?

РИ: В началото съгражданите бяха много скептични към нас. Все още има хора, които ни гледат с недоверие и смятат, че събитието е начин за вършене на някакви задкулистни неща. Какво да ги правиш, така са научени. Иначе в момента посещаемостта е 50/50, като най-много хора идват от столицата. Тази година, освен ако етрополци не ни изненадат, очакваме повече гости от други градове.

ПМ: Почти всяка седмица обявявате по нещо ново, което ще се случи в рамките на фестивала, има ли все още нещо, за което държите публиката под напрежение, и бихте ли го споделили за първи път тук – в интервюто за „Под Моста”?

РИ: Всички карти, които още не са свалени, оставяме за самото събитие. Но ви обещавам, че дебнат разни изненади 😉

ПМ: Следите ли другите алтернативни фестивали, реализиращи се в страната? Имате ли партньорство с някои от тях и обменяте ли опит?

РИ: Да, с голямо вълнение следим всичко случващо се през лятото. Посещаваме и доста от събитията. Специални приятели са ни хората от Свободен фестивал на Безвремието, които според мен са истински феномен. Развиват се с невероятна скорост, много съм впечатлена.

ПМ: Запазената марка на МОГА Фестивала е безплатната боб чорба за всички. Предвид засилващият се интерес с всяка година, тази дали ще има достатъчно от нея за посетителите (: ?

РИ: Работата с боба е – кой превари, той завари. Колкото и да увеличаваме количеството, винаги много бързо се разграбва. Моят съвет е – стойте близо до котлето.

ПМ: Какво е твоето пожелание към читателите на „Под моста”?

РИ: Пожелавам им да не спират да се интересуват от алтернативната култура, защото в нея винаги са замесени невероятни хора. Също, разбира се – приятно прекарване на МОГА Фест Етрополе 2016. Датите са 26-27-28 Август, ще се видим там!

Photo4

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to