„Момичето на моста“ – когато двама неудачници намерят любовта

Какво се случва, когато Даниел Отьой срещне Ванеса Паради на един самотен мост в една студена вечер, когато човек иска да направи всичко друго, но не и да скочи в тъмните води на Сена, за да отнеме живота си?! Отговорът е… филмът приказка „Момичето на моста“ за късмета, риска и любовта, който разказва една романтична история, без да натърти на сладникавата блудкавост, типична за захаросаните филмови десерти на Холивуд. Романтиците филмът ще докосне с нежния си приказен реализъм, скептиците – с духовитите реплики с тънко чувство за хумор, а вие, читательо, останете с мен, ако сте ценител на черно-бялото кино, гарнирано с оптимизъм, лекота и щипка магичност от Франция.

Момичето на моста“ започва неочаквано и веднага грабва зрителя в света на Адел (Ванеса Паради) – симпатична брюнетка с очи на сърна и красота, която прави дори разстоянието между зъбите й очарователно. Адел е карък. В пълния смисъл на думата. Тя никога не тегли печелившия билет и никога не избира правилния мъж. Прекъсва училище рано, загубва девствеността си на бензиностанция, а животът си определя като “чакалня”, през която хората минават и отминават в своя динамичен делник, лутащи се между щастието и тъгата, докато тя е просто там… Чака и единственото нещо, което истински й принадлеже, е лошият й късмет.

Това води Адел на един безлюден мост в една студена нощ, където тя е готова да сложи край на лошата си карма в смъртоносната прегръдка на Сена. Тогава среща Габор (Даниел Отьой). Той е застаряващ хвърляч на ножове и непоправим неудачник, опитващ се да възкреси кариерата си. Както може би се досещате, двамата герои се оказват свързани след тази паметна среща, благодарение на която Адел оцелява и дори си намира нова работа – става асистентка на Габор. Това, обаче, което учудва и двамата герои, е, че откакто работят в екип, започват да се случват необичайни неща. За първи път Адел и Габор опитват от опияняващия вкус на късмета – те щурмуват томболи, кариерата на ножехвъргача е в своя разцвет, а парите валят. Докато двамата са в еуфория от преврата на съдбата, може би не забелязват, че на онзи изоставен, самотен мост са намерили нещо повече от късмета, за който винаги са копнели…

Момичето на моста“ е дело на френския режисьор Патрис Льоконт и излиза през 2000-та година. По мниението на много хора Льоконт има и по-добри филми, а фабулата на „Момичето на моста“ не успява да достигне очакваната дълбочина и остава на едно повърхностно ниво.

Според мен замисълът на филма е именно този – да създаде у зрителя чувството за магичност и да внуши идеята за предопределеност. Персонажите са изчистени от излишни подробности и са представени не толкова чрез нюансите си, колкото чрез основните си характеристики. Адел няма късмет, самотата надвива морала й, а на нея самата не й достига смелост и дързост да промени статуквото на живота си. Габор от своя страна също е типичният карък – той живее по течението, надявайки се кариерата му да процъфти по чудо. Светът го е превърнал в недружелюбен циник, но под своята фасада той крие нежна душа.

Признавам, че героите са преувеличени, но е нужна тази атмосфера на нереалност – само там могат да се случат чудеса. Макар и опростени, персонажите веднага ни грабват. Не можем да се сърдим на Адел, изиграна с толкова финес и усет от Ванеса Паради. Вместо да я виним за нейните необмислени избори, които винаги я тласкат към драма и провал, ние й съчувстваме, защото тя ни внушава, че е човешко да правиш грешки, когато отчаяно търсиш любов. Даниел Отьой пък е толкова мъжествен и човечен в ролята на Габор, че забравяме за всичките му неудачи и го заобичваме. Нищо чудно, че именно тази роля му печели престижната награда „Сезар“ за най-добър актьор.

Отьой и Паради намират своя път към публиката. Те не демонстрират своето актьорско превъзходство, а изиграват докрай недостатъците на своите персонажи. Нищо не се спестява – нито леконравността на Адел, нито циничната недодяланост на Габор в дадени моменти. И макар филмовата критика да се колебае в оценката си за този филм, аз смятам, че той е едно малко бижу.

В основата му лежи идеята за предопределеността и той по един много деликател начин успява да ни остави надеждата, че някъде там има човек, който е нашата сродна душа; че в свят на неискреност и нескопосани лъжи има място за романтика, далеч от преувеличените драматични сапунки на Америка. Романтиката на истинското духовно сродство. Филмът е пропит с безкраен оптимизъм, че дори и най-големият неудачник рано или късно ще открие любов; че за всеки влак си има пътници, а за всеки мост – хора, които да успеят взаимно да се спасят в точното време от самотата, която разяжда душите им.

Момичето на моста“ сравнява любовта с риска, а еротиката – с хвърлянето на ножове. Отдавна не бях гледала лента, в която сексуалността да е поднесена толкова красиво и безспорна заслуга за това има небрежната игра на Паради. Тя ни разсмива и натъжава толкова непринудено, че както вече споменах, сме готови да й простим всичко.

Макар че ходи по тънкото острие на добрия вкус между наивност и евтин романс, „Момичето на моста“ успява да ни плени със своята невинност, красота, меланхолия и еротика, въпреки че Габор и Адел така и не изконсумирват любовта си… поне не и в 90-те минути на лентата. Може би именно това допринася за акумулирането на изключителната химия между двата персонажа, връзката между които надхвърля обичайните разбирания за страст. В историята им се намесва съдбата, която ги обрича рано или късно отново да попаднат един на друг, защото само тяхното единение е вълшебният ключ към щастието, което винаги им е убягвало.

Момичето на моста“ е далеч от блясъка на носителите на „Оскар“, но със сигурност има необикновен чар. Като следа от нож, сцените от това филмово бижу се врязват в съзнанието ни и ни вдъхновяват да повярваме в чудото на предопределеността, което ще ни намери на един самотен мост в дебрите на самотата ни, за да ни спаси и да ни накараме да поемам риска… да обичаме.

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по „Медии и политическа комуникация“ в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to