Най-приятната закуска на лунна светлина

27 май, вечер-диамант в Терминал 1. Клубът, все по-пълен и по-пълен, танцува под звуците на Moonlight Breakfast. Отидох без нагласата да пиша материал, но просто беше прекалено хубаво, за да пропусна да споделя.

Преди да се насочим към същинската част, ще направим кратка ретроспекция към подгряващия изпълнител, който беше не по-малко впечатляващ. Aled Ordu. Красив глас, виртуозен акордеонист (Илко Градев) и добре прилягащо виолончело (Магдалена Петрович). Триото успя да вкара всички в приятен унес, който биваше прекъснат от някое бурно соло или забързване на темпото и рапиране от Aled, а междувременно благодарих на ум на човека, който е измислим лууповете. По време на изпълнението на няколко пъти ме споходи мисълта колко добре ще звучи то на някоя улица в Париж или във филм на Ууди Алън. Вечерта вече беше супер. Човек можеше да бъде доволен дори и да не следваше още над час страхотна музика. Все пак неговото участие приключи с поздрав към мениджъра на Терминал 1, Мартин Михайлов, по случай рождения му ден:

“He’s a legend!”

Честитим му и ние на патерици и благодарим за огромния брой стойностни концерти, които ни е предоставял през годините. Пожелаваме си поне още толкова.

Докато чакаме пред нас да излязат и хедлайнърите на вечерта, Moonlight Breakfast от Румъния, забелязвам нещо, което не съм виждал досега на клубен концерт – на сцената излизат така наречените “roadies”, които набързо разчистват сцената и нареждат инструментите на бандата. Обяснено ми е колко скъпа е апаратурата им – синтезаторът бил от най-висока класа, ‘Moog’, струващ между 4 и 5 хиляди лева. Не, че разбирам нещо от темата, но все пак ми се стори забележително и засили впечатлението за висок професионализъм от страна на групата. Споменаваме и озвучителя, който също беше част от екипа им.

В Терминал 1 вече имаше може би малко над 200 човека, което ме зарадва, имайки предвид недотам популярният статут на двете банди у нас.

Moonlight Breakfast се появиха на сцената с ‘Time’ – песен от новия им албум. Чудех се на кое да обърна внимание първо – на енергичната запленяваща музика, на вузуалните ефекти или на лъчезарната вокалистка.

Миксът от соул, суинг, ню джаз, бийт и електро раздвижи всички в Терминал 1. Може би в резултат на това заразителната усмивка не слизаше от лицето на Christie, което размечта мъжката част от аудиторията. Удобен момент да поясним откъде идва името им – тя и барабанистът, Bazooka (прякорът му идва от едноименни дъвки), имали възможност да правят музика, единствено след като синът им си е легнал – късно нощем. Доста сърца бяха разбити от този факт. Външната красота изобщо не беше единственото достойнство на Christie. Специфичният ѝ глас и техниката ѝ на пеене, наподобяваща много Amy Winehouse (по ирония на съдбата, докато пиша тoва Youtube прескача именно от Moonlight Breakfast към Amy) поддържаха чудната атмосфера в клуба.

Зад изпълнителите на сцената бяха разположени големи бели кръгове, запазена марка на бандата, на които се прожектираха постоянно клиповете на съответните песни или просто различни визуални ефекти, които допълваха преживяването. Забравих да спомена, че в екипа си имаха човек и за това. Отделихме доста време, съзерцавайки се, опитвайки да открием разминаване между живата музика и кадрите, но дори и такова да се появяваше на моменти, изчезваше само след няколко тона.

Разнообразието от инструменти и звуци също беше нещо, което трябва да се отбележи. Кийборд, синтезатор, падове, бас… Christie често използваше мегафон, а в една от песните се появиха китара и кларинет,  за да заформят бясно суинг парче. Bazooka отдели няколко минути и за бийтбокс соло. Всеки от членовете на бандата свири на поне 2 – 3 инструмента през продължението на концерта.

Все пак вечерта отиваше към своя край и вокалистката обяви, че това е било всичко. Разбира се, беше посрещната от бурни групови възгласи „One more song” от вече значително по-пълния клуб. Не се съпротивлява дълго и жизнерадостно се върна пред микрофона:

„I was so hoping for you to do that. It happens sometimes, I won’t lie, but we never know what to do when it happens!”

Оказа се, че Moonlight Breakfast вече бяха изпълнили всичките си песни, което означаваше, че ще чуем отново две от тях – ‘My Baby’ и ‘Time’.

“We have not even left yet and we are already so looking forward to coming back here!”

Тръгвам си заситен след най-хубавата среднощна закуска, на която съм присъствал и с удовлетворението, което ми достави група, която не бях чувал допреди няколко дни. Рискувайте по-често и ходете на такива концерти, защото никога не знаете колко приятно може да ви изненада някой от тях!

 

 

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to