Море на думите- Интервю с Петър Делчев от Кайно Йесно Слонце

Част от българите, които все още обичат фолклора, често го свързват с народната музика (често изпълнявана от поп фолк певици) или от рекламите на различни къщи за гости, на които виждаме засмени млади хора в носии, заобиколени от оркестри, свирещи весели мелодии.

Родната етно-музика обаче има и друго лице. Едно не толкова популярно. То се нарича етно-ембиънт и е ориентирано повече към нашите емоции. У нас има шепа състави, които творят в тази насока. Един от тях е Кайно Йесно Слонце. Всяка тяхна песен е отделно изживяване, а звученето им е толкова близо до корените на традиционната ни музика, че човек наистина се озовава в един различен свят, далеч от модерното съвремие.

Имаме възможност да ви представим интервю с Петър Делчев (тамбура), в което ще си говорим, както за изворите им на вдъхновение така и относно други актуални и наболели в днешно време теми.

Делиян Маринов: Здравейте! Първо искам да ви благодаря, за това, че приехте поканата ни за интервю. При условие, че етно-ембиънт не е от най-слушаните стилове у нас, кое даде старта на съществуването на Кайно Йесно Слонце?

Петър Делчев: Благодаря за поканата! Кайно Йесно Слонце започва около 2003-та като импровизационен проект – дори съставът на групата беше променлив – на сцената са излизали между трима и 12 музиканти. Първият концерт, който беше и „кръщенето“ на групата, беше организиран от Емил Сапаревски. В много голяма степен групата съществуваше благодарение на неговите усилия (Кайно Йесно Слонце, прочее, не е единственият проект, който той е подкрепял).

ДМ: Какви са главните ви извори на вдъхновение, освен традиционният фолклор? Има ли други групи, филми или литературни произведения, които влияят на творчество ви?

ПД: Като музикални влияние ние сме доста различни – Веско (кавал, гайда) и Тони (перкусии),например, са много повлияни от фолклора, Алекс (Цветанов) е дълбоко в електрониката. Евгени (флейти,тамбура) и аз сме с афинитет към доста твърда музика, Юлето (синтезатори) слуша разнородна, но порядъчно интересна музика… Също така разнообразен е и интересът към литература или кино. Гостите ни – за албума Кайно Йесно Слонце, това беше Александра Шкодрова, а за новия Mare Verborum – Маги Петрович, също са доста различни – с интереси както в класическата музика, така и в джаза (и не само). За себе си, като влияния бих посочил македонския филм Преди Дъжда (и музиката към него), които буквално отвориха нови хоризонти.

ДМ: В момента групата ви се състои от 7 човека, кое е това което ви обединява? Коя е общата спойка на Кайно Йесно Слонце?

ПД: По-точно 6-ма титулярни членове и един гост… Обединява ни музиката, която правим заедно на сцената (колкото и клиширано да звучи). Извън това всеки от нас има различен живот и като цяло – сравнително малко други допирни точки.

ДМ: Как успявате да постигнете синхрон и най-вече разбирателство, при условие, че не е никак лесно да се постигне хармония между толкова много музиканти, не само при записването, но и при изпълненията на живо?

ПД: Това ни връща обратно към ранния формат на групата – свиренето на живо винаги е било с доста голяма доза импровизация. Всъщност – при почти всяко излизане пред публика се получава нещо, което ме изненадва. Записите, от своя страна са studio live-сесии – албумът Кайно Йесно Слонце (2015) беше записан за по-малко от 12 часа в студиото, а Mare Verborum – буквално за един следобед (в който даже се наложи да изчакаме Маги, която преди запис беше на някакъв изпит). Може да се каже, че това, което се случва на сцена е „организирана спонтанност“ – имаме идея към какво се стремим, обикновено се получава мааалко по-различно.

ДМ: Кайно Йесно Слонце съществува от 2003-та година. Мислите ли, че оттогава насам българите са започнали повече да се интересуват от алтернативното изкуство?

ПД: Публика има, трудно ми е да кажа дали тя е повече или по-малко. През годините, мога да кажа, че пред очите ни, в публиката се смени едно поколение – много хора, които идваха редовно на концерти едно време, спряха – за някои знам, че емигрираха, други бяха обзети от семейни или служебни ангажименти. На тяхно място дойдоха други хора и това са напълно естествени процеси. До колко това е алтернативно изкуство, аз не смея да съдя.

ДМ: Вие показвате едно различно лице на българския фолклор. Според вас може ли да се обърне интересът на българите, особено на по-младите, към групи като вашата и как?

ПД: Колкото и снобско да звучи, „който търси – намира“. В предишно време опитвахме да излизаме повече на сцена, да стигаме до повече хора. В момента, поне за мен, е важно музиката която правим да бъде „честна“ – т.е. в това, което сме публикували дотук няма компромиси, които са правени „за да се продава по-добре“. Разбира се, далеч не сме имали възможност да изработим всичко до вида, в който сме си го представяли, но мисля, че никой от групата няма вътрешни противоречия с музиката, която сме публикували до сега.

ДМ: Българската етно-музика е една от основите върху, които стъпвате. Съвременната българска култура обаче се отдалечава все повече от автентичното. Кои неща от българската действителност ви натежават и разгневяват?

ПД: „Автентичното“ е продукт на своето време. Преди време, ми беше попаднал един текст, горе-долу в следния дух: „Всички сме обречени. Младите не уважават старите. Старите не слушат младите. Навсякъде цари поквара и нищо вече не се прави както трябва, Очевидно, светът отива към своя край“ (цитирам неточно, но все пак това го четох преди 15-тина години). Оказа се, че текстът е от клинописна плочка от гр. Ур и е (прибилизително) датирана около 3500 години пр.н.е. Може да се обобщи и със следния (леко) хумористична сентенция: „Еволюцията не взема пленници“. Истината е, че аз не мога да кажа какво представлява съвременната българска култура.

ДМ: Имате знакови участия, като TRANSFIGURATION FESTIVAL,; подгряване на Solstafir; съвместният концерт с Irfan на Царевец, както и др.. Има ли почва в България за подобни събития и как виждате бъдещето?

ПД: Искрено се надявам да имат. Всички ние работим за бъдещето, по някакъв начин. Аз например се надявам Балканите да престанат да бъдат „бялата точка“ в турнетата на световните музиканти – има твърде много артисти, заради чиито концерти съм пътувал над 1000км. Дано имаме възможността да гледаме повече от тях тук (и то не 20 години след като са били на върха на възможностите си), и с това имам предвид не само София, но и Солун, Скопие, Букурещ, Ниш и изобщо – градове до които човек може да „отскочи“ за един интересен концерт.

ДМ: Предстои ви общ концерт с южноафриканските джазмени Shabaka And The Ancestors, разкажете повече за организирането на събитието. Планувате ли скоро и други изпълнения на живо?

ПД: Това си е част от „опитването на нещо ново“. Шабака Хътчингс вече беше в България в края на миналата година с два от проектите си – The Comet Is Coming, който за мен беше изумителен концерт – смесица между джаз и… бих казал дори пънк, и Sons Of Kemet, който пък беше концертът, на който аз, за пръв път от повече от 10 години станах и си потанцувах (думата „танцувам“, конкретно в моя случай може да създаде грешно впечатление, но поне се потръсквах в такт). Организаторите от Фалшименто (благодарим ви, Илиян и Иван!!!) още тогава бяха решили, че ще го поканят и с други проекти.

ShabakaAnd The Ancestors е много интересно нещо – имат само един албум – The Wisdom Of The Elders, който е записан на живо в студиото. Шабака (който е британец с карибски корени), прекарвал време в ЮАР, къде почивайки, къде свирейки с най-различни музиканти. При поредното си посещение, решил да покани избрани от него музиканти за общ проект и резултатът е повече от впечатляващ. Прочее – албумът беше класиран в най-добрите 5 за миналата година в няколко доста авторитетни класации за съвременен джаз, което идва да покаже, че вкусът на двамата от Фалшименто е забележително адекватен на това, което се случва извън нашия си културен ареал.

ДМ: В края на март ще представите новия си албум, озаглавен „Mare Verborum“. Кое ви вдъхнови за заглавието? Какви са основните послания, които носят композициите?

ПД: Mare Verborum е „море на думите“, по начина по който mare tranquillitatis е „море на спокойствието“. Заглавието дойде една вечер след дълги размишления при фара на нос Емине. Има си история, която е доста, доста дълга, така че няма да я описва тук. Послания… всичко в този албум се върти около думите – казани, неказани…

ДМ: Как записвате музиката си? Настройвате ли си специална атмосфера?

ПД: Искахме албумът да звучи като концерт – даже опитахме да запишем един, но техническите трудности се оказаха практически непреодолими. По тази причина – записваме всички заедно. Има допълнителни звуци, които Алекс (който освен че свири част от перкусиите, смесва записите) записа допълнително и направи някои дребни корекции, но като цяло – това, което се чува в записа е доста близо, до това което искаме от групата на живо.

Всъщност – по тази причина и концертът на 30 март ще е специален. За него имаме крайно интересен гост – Владимир Василев, познат като барабанист за Анимационерите, Остава, VougangIn Traffic, Cigaretta и други знакови за българската сцена от средата на 90те насам проекти. Някои от песните ще бъдат в аранжименти, доста различни от тези в албума. Изобщо – полагаме усилия да има причина това да бъде видяно на живо.

ДМ: Коя ваша песен бихте препоръчали да си пуснат първо тези, които за първи път чуват за вас?

ПД: Може би най-знаковата песен за групата е „Възпело Е Пиле“, от една строфа на която идва и името на групата. Тъй като в момента имаме нов албум (и до някъде съм все още обсебен от него) бих препоръчал и Mer, която пуснахме на 06.02 като сингъл към Mare Verborum. За пълнота бих сложил и „Дока Е Деба Потайна“ – всъщност заради тази песен Зорница София ни се обади с покана да работим заедно за последния и филм – „Воевода”.

ДМ: Наскоро излезе новият български дългометражен филм „Воевода”, напълно озвучен от музиката ви. Разкажете повече за работата си със създателите на продукцията. Как си обяснявате прекалено острият негативизъм в обществото, че и медиите относно създаването на този филм?

ПД: Един от любимите ми афоризми гласи, че ако всички мислят еднакво, то никой не мисли достатъчно. Много по-притеснително би било да няма негативни оценки. Това би означавало, че съвършенството е постигнато и вече няма защо да се напъваме да правим каквото и да било повече.

Зорница София беше дошла на наш концерт повече от година преди изобщо да чуем за проекта Воевода. Говорихме с нея много, обсъждахме, мислихме. За добро или лошо, към онзи момент, тя беше много напреднала с подготовката, а ние бяхме поели други ангажименти, така че нямахме време и възможност да напишем музика специално за филма.

Освен това, освен нас по музиката е работил и Дарко Маркович – хърватин, който пък е стъпил върху нашите композиции, за да разработи своите части в музиката. В крайна сметка, ние сме доволни от постигнатото въздействие и как музиката и картината си взаимодействат. Зорница и целият екип с нея – актьори, сценаристи, сценографи, камера и осветители и още десетки знайни и незнайни хора, заети в създаването на такова произведение –са свършили огромна работа във всичките части на филма и ако нещо и е попречило да постигне това, което си е представяла, то със сигурност не е липса на желание, постоянство или перфекционизъм.

ДМ: С какво се занимава музикантите от Кайно Йесно Слонце извън музиката си?

ПД: Само гостите ни са професионални музиканти – Маги Петрович е челист. Веско Митев работи с дърво (той е и резбар, но напоследък всъщност прави мебели), Алекс Цветанов (който и смесва албума) е звуков инженер, Юлето носи гордата титла „менижър на проекти“, Тони е готвач, Евгени – програмист, аз като блудния син след 10 години пауза се завърнах към образованието си – химик.

ДМ: С какво бихте искали да ви запомнят?

ПД: Каквото и да кажа – ще ме запомнят с друго.

Делиян Маринов
е на 23 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени два фентъзи романа – „Пътуване през спомени“ ч.1 и ч.2. Той е най-новият автор на „Под Моста“ и пише предимно дълги коментари на социални теми.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to