‘’Into the wild’’ – бягство от системата на обществото

В днешния забързан свят всичко върви на пълни обороти и рядко променя посоката, в която се движи. Голяма част от хората живеят, за да угаждат на съвременното общество и да се вписват в общоприетите норми. Така се губи цветната индивидуалност и се превръща в сиво задължение, което си длъжен да изпълняваш. Защо трябва да станеш част от плоското ежедневие, когато можеш да следваш мечтите си до хоризонта, а и отвъд него. Всеки от нас мечтае за нещо по-хубаво. А защо просто не станеш и не започнеш да сбъдваш нещата, които до този момент са били само в съзнанието ти?

Into the wild е филм именно за тези индивидуалисти. Хора, на които им е писнало от прашния и шумен град. Бетонен ад, в който си длъжен да се съобразяваш с обществото, превърнало живота в материален и скучен навик. Индивидуалистите, способни да се откажат от всички удобства на града, са свободни да напуснат. Точно така прави и Кристофър МакКендълс (Емил Хърш). Тук започва неговата история. Когато си на 20, най-вероятно животът ти вече е съсредоточен върху учене и работа и тепърва предстои да се сблъскваш с трудностите в обществото. Но за Кристофър това не е животът, който иска да живее. Истинското изживяване е свободата. Свобода, която можеш да изпиташ само далеч от меркантилното общество. Откъснат от всички установени порядъци и норми.

Точно така и прави. Дарява последните си пари и тръгва към непознатото. Изоставя възможностите, които заможните му родители могат да му осигурят и заминава. Сам с раницата, верен приятел на всеки пътешественик. Пътува на запад със своя стар датсун. Но го изоставя. Изгаря последните си пари и продължава на стоп. Мечтата му е безкрайната ширина на Аляска. Място, недокоснато от сивото общество. Място, на което можеш да бъдеш наистина свободен. Единствено ти, спокойствието на природата и синьото небе.

Но до Аляска има много време. Преди да достигне мечтаната цел пътешественикът трябва да усети свободата на безкрайните шосета. Пътуване, което може да те срещне с още много като теб. Хора, принадлежащи на живота, недостойни да живеят в клетката на градското общество. Товa са индивидуалисти, които принадлежат на пътя и безкрайните пропътувани километри. За тях граници са само изгревите и залезите, но дори и те често пъти биват преминавани. Пътешествието ти дава сили да продължиш  и след последните слънчеви лъчи. А жаждата за нови преживявания те кара да тръгнеш преди слънцето да се е събудило.

Така Крис се среща с Рейни и Джен (Браян Декър и Катрийн Кенър). Качват го на стоп. Срещат се две съдби. На гумените пътешественици (гумени, защото пътуват с каравана) и кожения странственик (кожен, защото пътува на стоп). Когато хората споделят една идея, те бързо намират допирна точка и се сближават. Джен и Рейни, които са изгубили своя син, приемат Крис топло и сърцато. Споделят няколко дни един и същ път, който им помага да се опознаят. Взаимно се убеждават, че решението да загърбиш статуквото и да се отдадеш на неизвестността е правилно решение.

Всеки пътешественик трябва да има уникално и неповторимо име. Прякор, който изразява неговата същност и идея. Име, което ще остави следа зад него и трудно може да бъде забравено. Крис избира за себе си Александър Супертрамп. Това е име, което комбинира напористия му характер и голямата мечта. За всички той вече е Алекс. Момче само на 20, но с невероятен дух и смелост, с които изоставя удобството на големия град.

За да оцелееш в Аляска определено са ти нужни храна и достатъчно много неща, без които е трудно да живееш. Именно в търсенето на работа, с която да изкара така нужните му пари, той се среща с Уейн (Винс Вон) – добър и сърцат фермер. Явен пример за добрината на хората далеч от града. Помага на Алекс финансово и с радост споделя мечтите му, въпреки че леко ги разкритикува.

Хубаво е, когато си подкрепен от толкова много хора. Въпреки че пътуваш сам, именно добрината им и помощта, която ти оказват не може да те остави да се чувсташ самотен. Когато усещаш подкрепа зад рамото си, ти придобиваш още по-голяма сила и увереност, с която да преминеш през така неизбежните трудности по време на дългото пътешествие.

То го среща с още много ярки и позитивни образи, които са не по-малко интересни. Вскички те подкрепят пътешественика и думите им са верен спътник до достигането на мечтата – Аляска. Сблъскват се толкова много съдби, различни животи и мечти. Но винаги се усеща подкрепа. Сигурно от възхищение за смелостта и дързостта. Или просто е хубаво, когато помогнеш на някого да сбъдне своята мечта. Да видиш усмивката му, която ще зарадва и теб.

Но дали е толкова лесно да си напълно свободен? И то сам.

Съдбата помага на Алекс, като го среща с изоставен ученически автобус, на място, на което ни най-малко подозираш, че ще откриеш подобна находка. Това, че си сам в нищото, предполага, че трябва сам да намираш храната си. При Уейн, Алекс научава как да опушва и съхранява месо. Въпреки съветите той рядко се справя с лова. Успява с един лос, но горещината надделява и прави месото негодно. Именно това е моментът, който пречупва Алекс. Гладът се засилва, остава само малко ориз. Превръща се в неговият най-голям враг. Загубата на тегло отслабва силите му и го прави уязвим.  Това го кара да пристъпи към крайни мерки. Опитът му да намери ядливи растения е неуспешен и се натравя. Погълнатото растение е толкова опасно, че води до смърт. Състоянието на Алекс се влошава и той загива през август 1992г. Сам сред дивата природа.

“Into the wild” представя непримиримостта и жаждата за пътешествия на американеца Кристофър МакКендълс. Вдъхновен от книгата на Джон Кракауер и реалната история на Крис, филмът ни хвърля в необятното. Точно както един пътешественик вижда пътя пред себе си. Необятен и непредвидим. Път, който пресреща различни съдби, но винаги води към едно и също – към мечтите. Добрината на хората не трябва да се подценява. Без подкрепа рядко можеш да се спасиш от тъгата и отчаянието. Но дали тази мечта те прави щастлив? Първоначално може би да, но самотата винаги идва. Тя влиза вътре в нас и раздира душите ни. За това и Александър Супертрамп пише на едно парче дърво, с тъпото си ножче  – „Свободата е истинска, само когато тя е споделена”.

Автор: Симеон Тенев

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to