Мумията – BG Edition

escape

Тъмно е. Много тъмно. Чувството да не виждаш нищо е направо ужасяващо. Превръзката на очите, главната виновница за цялата тази чернилка, те дразни и отчаяно искаш да я свалиш. Подиграва се на паниката, чието зараждане усещаш вътре в гърдите си. Тогава започваш да се съмняваш, че всичко е просто сън. Стъпки отекват по пода, нещо шуми в тъмнината. Напрежението се излива от теб и спътниците ти на талази, запълвайки пространството помежду ви.

Изведнъж отнякъде, като далечно ехо, се чува глас. Изречени думи се свързват и създават история, която рисува в ума ти легенда за древни фараони, египетски проклятия и мистични гробници. Скоро всичко потъва в дълбока тишина за секунда, протичаща сякаш цяло хилядолетие. А после превръзката пада…

Мрачна гробница, осветена само от лъча светлина, идващ от фенерчето в ръката на една от съотборниците ти. Прах и паяжини навсякъде. Старинни египетски йероглифи по рушащите се стени. Очевидна липса на изход. И един часовник, отброяващ минутите, които имаш на разположение, за да разгадаеш тайните на гробницата и да се измъкнеш преди домакинът на това прекрасно местенце да ти лепне някое коварно проклятие или да те изяде. Не, това не е началото на някой холивудски блокбъстър, а самата реалност. И без майтап бях в чиста гробница, но не с коoрдинати Египет, а София, улица „Русалка“ номер 4. Чудото си има и име – Escape Room.

es3

Така наречените Escape Rooms нашумяват доста през последните три-четири години в Западна Европа, а у нас съществуват от 2014 г. Те представляват един по-различен начин за развлечение от обичайните филми, книги и видеоигри. Това е една или в някои случаи повече стаи, пръснати из града, които обаче изглеждат съвсем различно от обикновена всекидневна. Всичко вътре, от пода до тавана, е направено да изглежда по най-различни начини  в зависимост от тематиката на избраната стая. Липсва изход-него трябва да намерите ти и съотборниците ти в рамките на 60 минути. За да успеете да се измъкнете, вие ще трябва да разгадаете всички пъзели и мистерии, използвайки своя ум, бърза мисъл и познания, но най-вече отборна игра.

Щом разбрах, че колеги ще събират отбор за точно една такава стая, веднага кандидатствах за място в него. Като върл почитател на видеоигрите и с детска мечта да стана археолог като Индиана Джоунс (тя се промени щом разбрах, че няма да развалям древни проклятия, убивам мумии и прочие), нямаше как да пропусна. Бях чувал доста за този тип забавление през последната година, а напоследък из социалните мрежи редовно се появяваха реклами и предложения. Позаинтересувах се и научих, че само в София има повече от 50 такива стаи за момента и то без изглед популярността им да намалява, което неизбежно ще доведе до създаването на още много.

Денят дойде и след като се срещнахме на уреченото място, всички заедно (бяхме шестима, което е и максималния брой възможни играчи) поехме към адреса, който щеше да ни телепортира от София в Древен Египет. Оказа се, че сградата изглежда като всяка друга, сгушена в една тясна софийска уличка. Посрещна ни изключително любезен млад мъж. Настани ни на едни диванчета и започна да разяснява правилата на стаята. Помоли ни да не прилагаме груба сила върху нищо вътре, защото цялата чудесия е ръчно изработена и при повреда на някакъв елемент няма да как да бъде заменен с нов на мига, което ще доведе до край на играта ни. Поговорихме си, а после стана време да влизаме. Когато разбрах, че ще трябва да нося превръзка на очите, леко се стреснах, защото наистина мразя да не виждам нищо. В мига, в който зрението ми се изгуби, усетих как сърцето ми започва да бие по-бързо, а стомахът ми се сви от напрежение, но и от голяма доза вълнение. Стъпвахме бавно напред в тъмнината, чувствах присъствието на съотборниците ми зад мен, а момчето ни направляваше, за да не се изпотрепем. Накрая спряхме да вървим, а той ни каза, че играта ще започне щом гласът, който ще ни разкаже историята на стаята, спре да говори. Най-голямата изненада за мен дойде, когато махнахме превръзките от очите си.. Всичко вътре беше направено толкова изкусно, че сякаш наистина бях в някоя забутана гробница нейде из египетските пирамиди.

es2

Дори и да искам да разкажа какво точно имаше вътре, не мисля, че ще успея. Щом видиш, че изход няма, а обратното броене на 60-те минути вече тече, кръвта ти пламва като подпален катран, втурваш се из помещението, опипвайки всеки ъгъл, всяка плочка, която може да крие някоя тайна. Адреналинът е толкова много, че спираш да мислиш и просто търсиш изход, защото много ти се иска да победиш.

В този вид забавление от голямо значение е отборната игра, която не се постига лесно, особено ако ти е за пръв път, както беше с нашата компания. В началото всеки се хвърляше към различните предмети вътре, всеки намираше нещо и нямаше добра комуникация. После обаче започнахме да се сработваме, а разплитането на всеки пъзел бе истинско удоволствие. Преживяването е уникално, защото наистина се чувстваш като герой от някой приключенски филм. Пъзелите и загадките никак не бяха лесни, но всички до една бяха измислени много добре и направени страхотно. Редовно получавахме подсказки под формата на писмен текст, който се появяваше на екрана в стената. Това приключение успя да ни изненада не един или два пъти. Тъкмо мислехме, че сме близо до намирането на изхода и отнякъде изплуваше нов пъзел за разгадаване. Това, което ме мотивираше най-много, бе мисълта, че в тази игра няма „опитай отново“. След „играта свърши“ всичко е загубено. Имаш само един живот, само един опит. Не че не можеш да се върнеш, но преживяването далеч няма да е същото.

Колкото и да не ми се иска да призная, за съжаление, ние не успяхме да се измъкнем от гробницата на фараона и ако това беше филм от поредицата „Мумията“ щяхме да бъдем брутално изядени. Вълнението и изтичащите минути ни изиграха лоша шега, започнахме да не виждаме неща, които бяха точно пред очите ни, което от своя страна доведе до „гибелта ни“. Въпреки този неприятен факт изминалият час беше един от най-вълнуващите в живота ми. След като излязохме и разбрахме къде сме допуснали грешки се посмяхме от сърце. Лично аз бях жаден за още, а мисълта за всички останали стаи, всяка с различно приключение, ме караше да се вълнувам и да искам на следващия ден да опитам отново.
Escape Rooms предлагат един съвсем различен начин за забавление. Едно реално приключение, което сме свикнали да преживяваме само в киното или пред компютъра.
В създаването на една такава стая е вложен много труд, страст, изобретателност и сърце. Всичко това ясно си личи във всеки декор, във всяка загадка. Тези стаи са едно невероятно преживяване, към което смятам да се връщам често. Съветвам ви да направите същото.

За вас от гробницата предаде Александър Григоров 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to