Том Круз връща „Мумията“ към живот

Мистични същества като мумиите разпалват въображението на кинотворците вече над един век. Започвайки с късометражна лента от 1911 г., през „Мумията“ с Борис Карлоф от 1932 г., та до края на едноименната трилогия през 2008 г., балсамираните покойници се надигат от саркофага и прескачат до големия екран, за да забавляват и поуплашат. Близо десетилетие след последния филм с Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз, тематиката е продължена под режисурата на Алекс Кърцман и озарена от блясъка на Том Круз.

Новата лента е първа стъпка от замислената нова филмова вселена на студиото ‘Universal’. ‘Dark Universe’ ще бъде обитавана от знакови чудовища като това на Франкенщайн, което Хавиер Бардем предстои да изиграе, и злия учен по прякор Невидимия, запазен за Джони Деп. Преди това обаче се запознаваме с първите трима участници от чудовищната компания благодарение на „Мумията“.

Главният герой Ник Мортън е на мисия в Ирак, но използва повода, за да „спасява“ древни скъпоценности. След поредното военно действие пред очите на героите се откриват останки, произлизащи от Древен Египет. Събралите се авантюристи не устояват на изкушението и тръгват по следите на мистерията, когато започва и преследването им от принцеса Аманет. Наследничката на престола е твърдо решена да довърши пъкления си план, започнат преди да бъде мумифицирана жива.

Верен на жанра и предшествениците си, „Мумията“ повежда през множество локации с характерна атмосфера. Дизайнът на продукцията съчетава разнообразие и достоверност заедно с подходящи визуални решения. Кадрите от миналото на Аманет например, отличителни с подчертана яркост и ефирност, се редуват с тези в мрачни тонове от настоящето.

Тъмните цветове от екрана полагат основата за хорър елементите, които се наблюдават най-вече при изобразяването на мумиите, както и при моментите с повече напрежение. Ефектът, който би трябвало да постигне у зрителя един филм на ужасите, все пак е туширан. От една страна, така е избегната предвидимостта, но от друга – тонът е размит. Използваният хумор в такива моменти разсмива, но и на места пречи да вземем случващото се насериозно, когато следващ път сме подтикнати да го направим.

Страховитият вид на мумията постига целта си, но това, което отсъства при Аманет, е качество, което да я доближава поне малко до обикновения зрител. Принцесата е движена от категоричен и достатъчен мотив, който обаче кореспондира единствено със злата й природа. За разлика от свои мумии предшественици, изпитващи вътрешни конфликти, които обогатяват образа и го правят близък до човек, то изпитваното от Аманет трудно може да е познато на публиката. Спрямо последната раздвоение е способно да предизвика единствено красотата на принцесата приживе в контраст с отблъскващите й действия. Алжирката София Бутела продължава линията на свирепите си героини с подходящо излъчване и физическа подготовка.

Новото е, че за първи път мумията е жена. Още една точка за феминизма, ще кажете, но не съвсем. Тя се неутрализира заради образа на археоложката Дженифър Холси. Макар партньорката в приключенията на главния герой да притежава не само красота, но интелект и решителност, често се налага тя да бъде спасявана от главния мъжки персонаж. Излизането на „Жената чудо“ наскоро прави още по-малка услуга за подобен образ на девойката, изпаднала в беда, който вече не само е банален, но и нежелателен. Въпреки това Анабел Уолис се справя успешно с героиня, която не позволява изпъкване.

Традициите в едно екранно приключение сякаш няма да са продължени, ако отсъства поне един черноглед персонаж, който да се оплаква и разубеждава главния герой. Такъв тук е колегата на Ник – Крис Вейл (Джейк Джонсън), при когото с въпросното поведение е прекалено, а след повратен момент комичният ефект на образа не се вписва особено добре в тона. Такъв проблем обаче не се забелязва при д-р Джекил, който би представлявал по-вълнуващ главен злодей от мумията. Ръсел Кроу в ролята внася класа и премереност с изпълнението си, което може би представлява най-голямото актьорско предизвикателство в лентата.

Освен прочутия австралиец, Том Круз като главния герой също не разочарова. Ако изключим физическия аспект, Ник Мортън съвсем не е самото съвършенство. Егоизмът и разконцентрираният му морален компас са сред характеристиките, които го правят достъпен за идентифициране. Развитието при персонажа поддържа интереса към образа, в когото откриваме нещо по нещо от Индиана Джоунс и Хан Соло. Ярката звезда на Круз компенсира някои слабости на цялостния фон със силното си присъствие и каскади, за чието изпълняване без дубльор е все още пословичен, въпреки отбелязването на 50-ия си юбилей.

„Мумията“ поддържа задоволително темпо и привлича с визия и техническо изпълнение на ниво. Липсата на иновативност в сюжета обаче е това, което пречи на филма да се отличи и запомни задълго. Наличието на петима сценаристи си проличава в крайния резултат, но дори лентата да ви накара да се съмнявате в качествата й при следващо премисляне, по-малко вероятно е през самите 110-те минути да бъдете недоволни. Ако все пак сте, то утешителна е мисълта, че лентата изпълнява по-скоро роля на експозиция към предстояща поредица. Но да се надяваме, че при подреждането на пълното актьорско съзвездие няма да се разчита на него да спасява историята, както в случая правят Том Круз и Ръсел Кроу.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to