„На Брега” от Невил Шут или тихата смърт на човешката цивилизация

Тъкмо бях отвикнал да не мисля за смъртта, когато прочетох тази книга. На края ще останат само зайците и то не за дълго. Това е едно от плашещите послания, които ни отправя британският писател Невил Шут. Невил е роден през 1899 г. и след като изкарва военна служба в запас се впуска в развитието си като авиоинженер. Той е автор на над 20 романа в различни жанрове, но като че ли остава най-популярен с една от предсмъртните си книги – „На Брега“, издадена през 1957 г.

Нищо не може да сломи човешкия дух така както мисълта, че вселената е безразлична към нашето съществуване. Светът не свършва, приключваме само ние, хората, пометени от ядрения вятър в една топла есенна нощ. Това е роман, който ни отправя предупреждение от миналото.

Светът ще си продължи, както и досега, само че нас няма да ни има…

„На Брега“ е роман от средата на миналия век, но конфликтите и проблемите, които разглежда Невил Шут, са общовалидни и до днес.  Без пищни експлозии, орди окапващи зомбита или други подобни тропи от пост-апокалиптичния жанр авторът разказва за края на света по един ненатрапчив и изключително увлекателен начин. „На Брега“ е роман за група хора, които очакват своята неминуема смърт. Малко след третата световна война, северното полукълбо е хванато под мъртвешкия захват на радиоактивността. Докато радиацията се носи с бавни темпове на юг, последните незасегнати от лъчевата болест са гражданите на Мелбърн, които прекарват своето ежедневие в очакване на апокалипсиса без паника. Организират се танцувални забави, както и спортни събития като състезания с лодки. Точно месец преди датата, в която радиацията трябва да достигне континента, се организира и най-голямото състезание с автомобили в страната.

Лейтенант Питър Холмс е назначен като офицер към екипажа на последната ядрена американска подводница „Скорпион“, която е под командата на Дуайт Тауърс. Питър, който е съпруг и баща на новородено, трябва да вземе трудното решение дали да участва в опасна мисия на север, чиято цел е да потвърди теорията, че снеговете на северното полукълбо може да потушат радиационния фон, както и да разследват източника на мистериозен, интермитентен радиосигнал, който идва от района на Сиатъл – така наречената удавническа сламка. Към екипажа е начислен и Джон Осбърн – учен и любител на високите скорости. След запознанството си с Дуайт, Питър решава да го покани на гости, където командирът се запознава със съпругата му и безработната любителка на алкохола Мойра Дейвидсън. В последвалите дни до мисията между Мойра и Дуайт се заражда любов, който не прескача границите на платоничното.

Съспенсът е най-големия коз, с който борави авторът. Страница след страница на гърлото ми бе заседнала буца при всяко следващо очеизваждащо доказателство, че надежда за спасение няма. И въпреки това прелиствах с надеждата за лъча светлина в края на тунела. „На Брега“ не блести толкова със сюжет, макар и епизодите с мисията на Север да бяха брилятни, колкото с персонажите. Дуайт не дава воля на чувствата си към Мойра, тъй като живее с войнската чест, че един ден ще се завърне при семейството си – което почти със сигурност е избито по време на ядрения конфликт. Ученият Джон Осбърн пък разнообразява дните си, като форсира своето Ферари из пустите улици на града, прекрачвайки границите в умиращо общество без закони. Мойра търси утеха в алкохола, но въпреки всичко се насочва в търсенето на работа – на пръв поглед безсмислено начинание. Питър и съпругата му живеят така сякаш светът никога няма да свърши, като обзавеждат своята къща и правят планове за идните години. И всичко това на фона на тихата смърт, която бавно настъпва от север.

Подобно на много по-късният и сходен роман „Пътят“ на Кормак Макарти, авторът дава малко сведения за това как се е случил инцидентът. Някъде някой е натиснал първи бутона, което е доказателство за това, че сме прекалено глупави, за да заслужаваме да живеем в един прекрасен свят като този.

Би могло да се направи нещо чрез вестниците. Ние не го сторихме. Не го направи нито една нация, защото всички бяхме прекалено глупави. Искахме да виждаме в нашите вестници снимки на момичета по бански костюми и тлъсти заглавия за изнасилвания и нито едно правителство не беше достатъчно мъдро да повлияе върху това. А нещо можеше да се постигне чрез вестниците, ако бяхме малко по-мъдри.

Романът на Невил Шут е изключително популярен за времето си, когато Студената война е бил в своя разгар. Във фантастиката филми като „Годзила”, „Война на Световете” и др. се явяват като алегория на страха от бомбата. От тази епоха е и класиката на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Екранизарането на „На Брега“ обаче е доста по-рано от филма на Кубрик и сценарият следва плътно сюжета от книгата, но носейки един доста по-сантиментален оттенък. Във филмовата адаптация участват кино величия от ранга на Ава Гарднър, Фред Астер и Грегъри Пег.

„На Брега“ е забравена класика, която в контекста на управлението на лидери като Путин, Тръмп и Ердоган трябва да бъде изтупана незабавно от прахта на библиотеката и да бъде препрочетена. Защото ако не се поучим отново от нея, няма да има кой да я изтупа от радиационния прах, тъй като единствените живи същества, които ще останат след нас, са единствено зайците.

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to