Най-известните котешки персонажи в литературата

„В дом, в който живее котка, няма нужда от други изящни произведения на изкуството.“, казва артистът Уесли Бейтс и няма как да бъдем по-съгласни с него. Кучето може да е най-добрият приятел на човека, но в далечни времена именно котката е стигнала до статута на Бог.

От превъплъщение на богинята Бастет в Древен Египет, през „съюзница“ на Дявола в Средните векове и сподвижница на вещиците, до черната котка, която пресича път и носи лош късмет в наши дни – котките малко или много са плашили човека. Тя с нейните девет живота, елегантна осанка и своенравен характер е и вдъхновение за хората на изкуството. Именно затова не е учудващо, че е успяла да заеме главна роля в не едно или две велики произведения на литературата.


„Майстора и Маргарита“ – Бегемот

Романът „Майстора и Маргарита“ на великия руски писател Михаил Булгаков е смятан за едно от най-значимите белетристични произведения. Една от двете сюжетни линии разказва за посещението на чуждестранен професор по черна магия в руската столица Москва през 20-те години на XX век. Професор Воланд всъщност е самият Луцифер, дошъл на Земята със свитата си от вещица-вампир, ангел на смъртта, Азазел и котаракът Бегемот. Котаракът е демон паж на самия Дявол, може да говори и стои на два крака. Известен е със страстта си към водката, шаха и огнестрелните оръжия. Името „Бегемот“ не е избрано случайно от Булгаков. То е споменато в Светото писание като митично животно, а също така се смята и за едно от многото имена на Луцифер.

„- Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
– Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!“

„Алиса в страната на чудесата“ и Чешърският котарак

Момиче, което си променя ръста със сладкиши, говорещ заек-аристократ, който вечно закъснява, Шапкар – любител на гатанките, Грифон, живи карти за игра и още, и още фантастични същества населяват Чудната страна на английския писател Луис Карол. Неговата „Алиса“ от създаването си през 1862 година си остава едно от най-известните и влиятелни произведения в детската литература.

Освен с дълги нокти и много остри зъби, Чешърският котарак разполага и с други особености като да разговаря, да упътва малки изгубени момиченца и да изчезва, когато пожелае – винаги от опашката към главата, като усмивката му може да остане във въздуха малко повече.

“ – Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“

„Популярна книга за котките от Стария опосум“ на Т. С. Елиът

Книгата всъщност е базирана на отделни писма на американския нобелов лауреат Елиът, писани до кръщелниците му през 30-те години на миналия век. Отделните поеми в нея ни представят каламбур от котешки характери, приключения и неволи. Всяка котка е уникална сама по себе си и заема място в котешката общност – от красавицата, изгубила чара си, през престъпника и просяка, до чаровния магьосник. Базиран именно на класиката на Елиът е най-дълго поставяният мюзикъл на всички времена – „Котките“ под композицията на сър А.Л. Уебър. Мюзикълът е представен за първи път през далечната 1981 г., а на следващата година грациозно стъпва и на Бродуей.

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to