Най-добрите филми на Netflix

Макар Netflix да е основана през август 1997 година, доставките на чуждо телевизионно съдържание започват в средата на април 1998. Години по-късно, чак през 2013, се раждат оригиналните продукции на Neflix. Началото поставя сериалът „Къща от карти“ (House of Cards), традицията продължава „Оранжевото е новото черно“ (Orange Is the New Black).

По-голямата част от оригиналното съдържание на Neflix са сериали. Филмите се делят на художествени и документални. Изненадата в тематичното разнообразие и високото качество на докумeнталните филми е голяма и хубава. В художествените акцентът се поставя върху непринудени сюжети, сякаш „заети“ от реалността и често натоварени с висока обществена значимост. Представям ви петте най-добри филма, продуцирани и доставени до екрана от Netflix.

5. „Какво се случи, мис Симон?“ (What Happened, Miss Simone?, 2015)

Този документален филм представя Нина Симон, която живее без капка фалш или преструвка. Внушава, че всъщност Нина Симон на сцената и Нина Симон със семейството си са един и същи човек. Разбираме за самотното детство, разочарованията и провалите, успехите, нервните изблици и заболявания, травматичните преживявания, борбата за правата на афроамериканците, живота в Барбадос и Париж, късните години и непрестанните борби.

Главният източник на всичката тази информация е самата Нина – подбрани са кадри от интервюта и цитати от личните ѝ дневници. Думите на дъщеря ѝ, бившия ѝ съпруг и други най-близки хора допълват празните места и очертават Нина Симон като много страдал и тъжен човек, с безкраен талант и смелост да заема важни и категорични позиции. Безкрайният талант е подкрепен с неоспоримия аргумент на множеството записи на живи изпълнения на певицата пианистка. Водещ навигатор в „Какво се случи, мис Симон?“ е нейната музика, която разказва по-пълнокръвно от всеки друг разказвач.

 4. „Скитници“ (Trapms, 2016)

Разликата между „Скитници“ и много други филми в жанра на романтичната криминална комедия е, че тази лента представя сюжета си без да задълбава в сериозността на криминалната нотка или да акцентира върху романтичното в историята. Филмът остава действието да се развива сякаш само. Главните актьори играят героите си – Дани и Ели, непринудено и без особено напрежение до такава степен, че дори не разпознах Колъм Търнър в тази негова роля, макар да съм гледала не един негов филм.

Странното във филма е, че макар и да няма определен фокус или крайна емоционална натовареност, всъщност той е доста симпатичен и увлекателен именно със непринудеността си и с младите и свежи непознати лица на актьорите. „Скитници“ разказва едно случайно възникнало приключение из градската среда на Ню Йорк, породено от случайна грешка, в която участват случайни един за друг хора. Те, разбира се, излизат от приключението си никак случайни, но пък отново чрез случайност. „Скитници“ е филм, който изгражда чрез сюжета си събирателен образ на щастливата случайност, а ние сме особено благодарни на неслучайния режисьор на филма – Адам Леон (проверете „Дай плячкате!“ и ще разберете защо).

3. „Талула“ (Tallulah, 2016)

Години след „Джуно (2007) Елън Пейдж и Алисън Джани отново работят заедно в този филм на Сиан Хедър. „Талула“ беше наречен chick flick неведнъж от разни индивиди из дълбоките и необятни пространства на интернет (разбирайте блогове и прочее), докато всъщност той се занимава с въпроса на отговорността и проблемите на майчинството – тема, която излиза далеч извън женската аудитория. Това е един от филмите на Netflix, които се обръщат директно към обществото с посланията и тълкуванията си.

Талула“ проследява историята на героинята на Пейдж – Лу (съкратено от Талула). Тя се превръща от човек със съмнителен морал и никаква обществена принадлежност в жертвоготовна майка на чуждо дете. Истинската майка на въпросното дете е изиграна от Тами Бланчард. Историята променя из основи и живота на трета майка – героинята на Алисън Джани, която играе несъмнено една от най-добрите си роли в киното точно в този филм. Трите жени се променят, помъдряват, започват да обичат, а филмът разказва всичко това с много хумор и добра актьорска игра.

2. „Вече не се чувствам у дома в този свят“ (I Don’t Feel at Home in This World Anymore, 2017)

Вече не се чувствам у дома в този свят“ е филм с директни послания за нашия свят, за нашето общество, които е дошъл сякаш от друг свят, спуснат е свише или пък режисьорът и сценарист Мейкън Блеър е иззел функциите на Прометей и ни дава огъня. Посланието е ясно – човечество, възпитай в себе си някакво нормално поведение и отношение към останалите хора. Допълнението към това послание, което идва от главните герои, е, че в противен случай онези с нормалното поведение ще бъдат докарани до точката на пречупване и тогава ще отвърнат с пълна сила.

Прекрасната Мелъни Лински влиза в главната роля, за да изиграе една интелигентна жена, която с години толерира практически всичко. Накрая възроптава с неподозирана решителност и увереност срещу неправдите и обществото, което отказва да приеме тези неправди. Лински предава смесицата от чувства в героинята си с категорична точност, а промените в нея се виждат в самата секунда на случването им. По пътя ѝ помага героят на Илайджа Ууд, който в този филм се бори с далеч по-страшен и истински враг от Саурон – човешката липса на елементарна емпатия.

1. „Окджа“ (Okja, 2017)

Когато видите голямото красиво животно, което е генномодифицираната Окджа, и прочетете описанието на филма в IMDb, може би ще си помислите, че става въпрос за жизнерадостен приключенски филм. Когато обаче гледате „Окджа“, на около четвъртата минута ще предусетите бруталните сцени и политическите препратки, които филмът предстои да ви представи. Те са нелюбезно, но пък богато предоставени от измислената компания „Мирандо“. На чело на нея застава героинята на Тилда Суинтън, която едновременно играе двете роли на близначките Мирандо – жестоката Нанси и глуповата Люси.

Окджа“ е безкрайно тъжна история, която в частността си завършва щастливо. Цялостната картина обаче остава кървава и жестока. Отборът на добрите се представлява от група вегани терористи, които спасяват животни и защитават правата им чрез пацифистките си атаки. Точно така, във филма определено присъства пародиен елемент. Начело на тази организация е героят на Пол Дейно, който играе с така нужната на героя си доза фанатизъм. Лентата едновременно иронизира политиците, бизнеса и обществото, защитава правата на животните и ни казва, че единствения начин да бъдеш нормален човек е да си млад, необременен, далеч от крайностите на цивилизования свят и да обичаш нещо по-силно отколкото обичаш себе си.


Netflix слага акцентът на филмите си върху обществено значими теми, а тези на документалните си филми – върху истинската същност на обектите си. Тази година предстоят премиерите на няколко продукции на компанията, които си струва да изчакаме. „Първо убиха баща ми“ е поредният военен филм, режисиран от Анджелина Джоли. За него обаче имам предчувствие, че ще бъде добър (за разнообразие). Другото заглавие е Death Note (отказвам да го нарека „Тетрадката на смъртта“). Странно, но отново мисля, че няма да е тотална катастрофа като предишните пълнометражни екранизации на мангата. Предстои да разберем.

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to