„Нощ в Лисабон“ на Ерих Мария Ремарк или „(Не)щастието е въпрос на степенуване“

26.04.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

160314_bЕдно от последните заглавия в библиографията на немския антивоенен романист, излязло от печат през 1962г. – „Нощ в Лисабон“ – е според мнозина короната на творческия опит на Ерих Мария Ремарк.

В своите скромни по брой, но не и по съдържание 218 страници (за българските читатели), началото е обрано и стегнато, въвежда ни в една неспокойна, евфемистично казано, година, време на война за мир и разклатена етична структура, когато сигурност в утрешния ден не се намира в нито една европейска столица така, както привидно в португалската, където „човек бяга в отчаяние и опасност“, а „човекът не бе вече нищо; един редовен паспорт – всичко“.

В прохождащите месеци на чудовището, наречено Втора световна война, един немски бежанец попада на свой съотечественик, пребиваващ, като него, временно на лисабонска земя. Първият – с фалшивото име Шварц – се поддава на обсесивен порив да разкаже историята си, за да я обезсмърти в съзнанието на другия, и по този начин се превръща в протагонист на един разказ в разказа.

Житейската му „изповед“ е изговорена в рамките на една нощ, която двамата непознати, но свързани по националност и участ, прекарват в няколко дискретни лисабонски кръчми. Тя е преди всичко синтез от красив, но трагичен любовен патос, и поредица от злополучия и подвизи в името на оцеляването и съхраняването на човешкия дух.

Със своя реализъм, романът е огледало на социалната действителност от средата на миналия век, формирана от фашистката идеология, и отразява нейното влияние и грубо вмешателство в живота на отделния индивид, отнемайки му правото да бъде демиург на съдбата си.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Йорданка ВеселиноваВъзможно ли е да разцъфнем през есента?25.10.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино