„Нощ в Лисабон“ на Ерих Мария Ремарк или „(Не)щастието е въпрос на степенуване“

160314_bЕдно от последните заглавия в библиографията на немския антивоенен романист, излязло от печат през 1962г. – „Нощ в Лисабон“ – е според мнозина короната на творческия опит на Ерих Мария Ремарк.

В своите скромни по брой, но не и по съдържание 218 страници (за българските читатели), началото е обрано и стегнато, въвежда ни в една неспокойна, евфемистично казано, година, време на война за мир и разклатена етична структура, когато сигурност в утрешния ден не се намира в нито една европейска столица така, както привидно в португалската, където „човек бяга в отчаяние и опасност“, а „човекът не бе вече нищо; един редовен паспорт – всичко“.

В прохождащите месеци на чудовището, наречено Втора световна война, един немски бежанец попада на свой съотечественик, пребиваващ, като него, временно на лисабонска земя. Първият – с фалшивото име Шварц – се поддава на обсесивен порив да разкаже историята си, за да я обезсмърти в съзнанието на другия, и по този начин се превръща в протагонист на един разказ в разказа.

Житейската му „изповед“ е изговорена в рамките на една нощ, която двамата непознати, но свързани по националност и участ, прекарват в няколко дискретни лисабонски кръчми. Тя е преди всичко синтез от красив, но трагичен любовен патос, и поредица от злополучия и подвизи в името на оцеляването и съхраняването на човешкия дух.

Със своя реализъм, романът е огледало на социалната действителност от средата на миналия век, формирана от фашистката идеология, и отразява нейното влияние и грубо вмешателство в живота на отделния индивид, отнемайки му правото да бъде демиург на съдбата си.

1cce59156fc302f02d6c84fece607e42

Ерих Мария Ремарк

Познатият ни под името Шварц млад мъж и жена му Хелен са насилствено разделени по политически причини и живеят в пълно информационно затъмнение за статута на другия в продължение на 9 години – повече време, отколкото са съжителствали, преди Георг, братът на Хелен, нацист и член на Гестапо, да упражни съд без присъда върху шурея си, вкарвайки го в германски концлагер поради непреклонността на личните му убеждения.

Апостериори множество нехуманни унижения и жестоки изтезания, Шварц успява да се измъкне оттам полужив, като само надеждата за любовта на Хелен неутрализира травмата му.

Разказвачът сменя един бежански лагер с друг, защото не може да се завърне при любимата си заради това, на което е заприличала родината му, а мизерното му съществуване свидетелства за ерозията на всякаква справедливост и цивилизованост у тогавашните властимащи.

d12e5c1de6983af00734098b8b5a2f3e73ef7fcbb99dd37bdda4d822Надрутинното ежедневие, което води, принудителното бохемско скитане в търсене на покрив, а не дом, го тласка към меките брегове на един непресъхнал съпружески микрокосмос, който с нов интензитет, нов вкус и мирис, израства от пепелта на всичко, изгубено в огъня на страданието от раздялата, в мига, в който Шварц и Хелен все пак срещат погледи в една катедрала, единствен предполагащ безопасност топос.

Двамата съпрузи повторно изживяват влюбването, подсилено от опасността да не бъдат хванати; скритите им срещи и нощите на преоткрита плътска наслада притъпяват отвращението им от картината на грозната обществена ситуация и двамата решават да избягат в Швейцария, откъдето плануват да продължат с кораб от Лисабон към Америка.

Именно в Швейцария се случва така, че Шварц убива тираничния си роднина и верен слуга на Хитлерова Германия, превърнал живота и брака му в катастрофа, продължаваща с години. Убийството е под формата на самозащита и се случва в Мерцедеса, с който Георг е дошъл, за да погуби Шварц и да отвлече жена му, своята сестра, която докрай криворазбрано „покровителства“. Така, човешки живот, отнемал толкова много човешки животи, е принесен като молитва за успеха на начинанието им; молитва, която обаче им носи повече притеснение, отколкото  утеха.

По време на нелегалното си, почти „пилигримско“ пътешествие в търсене на обетована земя, двойката се сблъсква с един фактор, който не е нито вътрешен, нито външен, защото се отнася до здравето на силната и борбена Хелен. Враг, разяждащ по пряк за единия и косвен за другия начин и двамата, този път от същата страна на барикадата, заплашва да маркира терминала на споделените им блянове, единственият „сал за двама“ по пътя към спасението.

ADN-ZB Schweiz: Der Schriftsteller Erich Maria Remarque während seines Aufenthalts 1929 im Hotel Curhaus in Davos.

Ремарк, 1929 г.

Динамиката на сюжета, представен през първо лице единствено число, инжектира живот на изреченията и те сякаш треперят под пръстите;   писменият изказ е суров и спонтанен; като болен зъб, потопен в кадифе.

Трескавото и оголено излияние на Шварц е не просто прозорец, а врата към душата му, мистериозно открехната, кардиограмата на читателя, веднъж прекрачил отвъд, прескача с всяко прелистване на страницата. Описанията на вътрешния свят на героя и авторефлексиите му сочат, че нещастията, които е претърпял, всъщност са били пироните, изковали самоличността и характера му, че свободата си той съумява да оцени и открие сред веригите, защото има над какво да се извиси, и че слънцето на радостта топли най-силно в аскезата; а любовта побеждава страха, но само чрез скъпо платена цена, която, обаче, винаги може да бъде и по-безпощадна.

Това е роман за лекотата на тежестта или как волята нареди препятствията като стълба, слизаща надолу към смирението.

 

Автор: Стефани Гончарова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to