В света на поезията с Николай Владимиров и Габриела Балева

Разговор с Николай Владимиров и Габриела Балева от платформата „Нова социална поезия“

За разговор относно поезията и литературата изобщо поканихме Николай Владимиров и Габриела Балева. Николай е един от двигателите и редакторите на електронното списание, което създава движението „Нова социална поезия“ и  в чиито раздели за кратък период от време беше натрупан солиден архив от произведения от родни автори. Габриела е най-младият редактор в списанието, само на 19 години, който отговаря основно за намиране на талантливи автори в Южна България и Пловдивския регион. Изключително впечатляващо е да се срещнат не просто любители на поетическото слово, но и радетели като тях и останалите участници в платформата „Нова социална поезия“. Защото едно е човек да обича изкуството и да чете, съвсем друго да пише, и трето – да работи за неговото популяризиране. Първото се ограничава с консумация, второто – със създаване, а третото – и с двете.

Под Моста: Привет, Николай и Габриела! Как възникна идеята за създаването на платформата „Нова социална поезия”? Разкажете ни повече за вашата мисия.

Николай: Съществуват много талантливи автори, които по една или друга причина остават неизвестни за аудиторията. Независимо дали успяват или не да издадат собствена книга тяхното творчество остава на заден план, пред масово четените автори в днешно време. Много от тези автори не разполагат със собствени възможности да популяризират и утвърдят таланта си, много от тях са дискриминирани на материална основа или липса на връзки и контакти, за да пробият и бъдат забелязани. В това е и смисълът на употребата на определението социална в „Нова социална поезия“ – да предоставя равен достъп за развитие на всеки литературен талант. Всичко, което извършваме като дейност, е на изцяло доброволческа основа. Платформата, която изградихме,  е с цел създаване на индивидуално  място на всеки автор в електронното списание и популяризиране на личното творчество.  Разчитаме на качеството, за сметка на комерсиалното или академичното, които или преследват предимно ефектен външен вид и нарочна употреба на популярни изрази, или употреба на съзнателно сложна терминология, за да бъдат привлечени умишлен колкото може повече читатели, или пък да се претендира за скалъпена елитарност. Даваме шанс на творбите на много млади, талантливи автори, по една или друга причина отхвърлени от съществуващите движения и общества в българската литература.

ПМ: Николай, колко човека сте зад проекта? Познавахте ли се преди стартирането му и какво ви свързва, освен любовта към лириката?

Н: Проектът е създаден от Васил Прасков, Владимир Сабоурин и Ивайло Мерджанов, написали като съавтори манифеста за възникването му. Аз се присъединих малко по-късно. В момента редактори на списанието сме аз, Васил Прасков, Владимир Сабоурин, Ива Спиридонова и Габриела Балева, а авторите растат с всеки изминал ден. Всички сме като едно голямо семейство. Идеята на всяко едно представяне на брой е и създаване на такава атмосфера и организация, че да разчупим наложилия се скучен читалищен стил на рецитация и да мотивираме авторите, много от които четящи за пръв път пред публика.  Отскоро заедно пишем, вече над 50 автори, под отделен пост във Facebook по взаимно зададени помежду ни думи, като упражнение на езика и развиване на способностите на всеки един от нас. На шега или не, получават се по напълно естествен път – страхотни произведения.

ПМ: Габриела, опиши ни – какво е за теб поезията?

Габриела: Поезията за мен е друг свят. Освен ежедневието и работата всеки писател вижда поезия в малките неща. Мога да напиша хиляди стихотворения за сутрешното кафе, за вкусната курабийка или дори роман за жената на спирката. Писателят има много животи, преживява всяка своя история, всеки стих . Той чувства с ума си и се опитва да го покаже чрез спонтанния характер на езика и образите, които живеят в него. Постоянно.

ПМ: Габриела, макар всичко да опира до субективен вкус, какво според теб е нужно на една поетична творба за да докосне хората?

Г: Както вече споменах аз преживявам творчеството си. Това го прави истинско. Вграждам себе си в думите и им вдъхвам живот. Дори нещо много кратко може да разкаже голяма история, чели сте Хемингуей. Трябва да е съвместимо с реалността на хората и всеки да се почувства като герой, да си го представи дори за секунди. Това е смисълът за мен в хубавата литература.

ПМ: Габриела, у нас има изключително много хора, които пишат стихове. Книги, блогове, лични страници във фейсбук, сайтове за свободно споделяне? Откъде произтича според теб това масово желание за писане на поезия?

Г: Първата причина е възможността, която имаме в 21-ви век. Когато дадеш кексче на дете ще го изяде. Демокрация сме. Свобода на гласа. Това ни се набива в главите от години като теория. Можеш да издадеш книга по всяко време – приживе или след смъртта си. Друг е въпросът вече за разликата между качествената и не толкова литература, която е възможно да се продава и разпространява. Масовият читател обаче не винаги е обективно жури.

ПМ: Николай, според теб има ли опасност „писането” и „четенето” да се превърнат в мода? И как гледаш на такъв евентуален бъдещ феномен? Изтъкни кои според теб ще са положителните и отрицателните страни на това задаващо се явление?

Н: Мисля, че и в момента е модерно да пишеш, пееш, рисуваш или да създаваш каквото и да било изкуство. Хората започват да го ценят и се търси все повече и повече.  Начинът на живот става все по-напрегнат и динамичен. Обикновеният човек започва да търси малкото щастие и много често го намира в някакъв вид изкуство. В това, разбира се, има доста положителни страни относно писането и четенето на литература, като по-голямото търсене, по-висока конкуренция и съответно вдигане на стандартите. Съществува реална опасност от изкуствено насаждане на подобен тип мода и бум на имитатори и графомани, които конкретно в сферата на литературата, изразяват претенции за талант, без да го притежават, търсейки начин да преодолеят отчуждението и нарушената реална комуникация, в които живеят днес. Мрежата дава точно толкова, колкото и отнема. Затова модата в изкуството възниква като компенсаторен механизъм на отнетото.

ПМ: Габриела, накъде според теб трябва да е насочено поетичното слово – навътре или навън? Авторите трябва повече да споделят за личните си преживявания посредством стиховете, или повече да ни показват наблюденията си и това, което са попили от света?

Г: Двете неща са неизменно свързани. Всяко наблюдение се  отразява по един или друг начин на автора и той го изразява през своята призма на съзнание.  Думите и начинът, по който виждат бял свят, доколкото езикът не ни поставя ограничения, правят усещането за едно произведение едновременно лично и в същото време споделено от света на всеки, до който е успяло да стигне.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to