‘NW’ на Зейди Смит – гласът на града

‘NW’ е първата ми среща със Зейди Смит и трябва да призная, че не беше любов от пръв поглед. Романът по-скоро изграждаше връзка с мен бавно и постепенно, докато накрая не се превърна в стар познат, който не ми е особено близък, но пък бих поздравила на улицата и определено не бих могла да отрека положителните му качества.
zadie-smith-nw-w724Докато четях, непрекъснато си задавах въпросите „За какво е тази книга?“, „ Какво иска да каже Зейди Смит?“. Макар тези въпроси да са клиширани и с дъх на часовете по литература от гимназията, те са и много истински. Никой никога не може със сигурност да знае точно какво е искал да каже авторът, но, четейки, всеки от нас си отговаря на въпросите „Какво е тази книга за мен?“ и „Какво ми казва Зейди Смит (дори и тя да не подозира, че ми го казва)?“.

До тези два отговора достигнах към края на книгата и може би това ми попречи да я харесам повече.

Главни действащи лица в ‘NW’ са както Лиа, Феликс, Кийша и Натали, така и улиците, автобусните спирки, малките квартални магазинчета. Един различен Лондон се разкрива пред читателя – без познатите забележителности, без блясъка и аристократичността. Лондон на престъпленията, на трудните постижения, на ограниченията. Градът не е само място на случване и фон, той е жив, диша и играе водеща роля в съдбите на хората. Какво всъщност означава ‘NW’ и защо заглавието на книгата не е преведено? Отговор дава Невена Дишлиева-Кръстева, която превежда романа от английски: „За лондончани пощенските райони имат не пространствено географски и административен, а социално-икономически и дори екзистенциален смисъл. Да замениш NW3, N6, NW6, които маркират различни области в северната и северозападната част на града, с кирилски абревиатури като СЗЗ, С6, С36 е равнозначно на това да лишиш Лондон от колорит и смисъл.“ За мен ‘NW’ беше един наистина неочакван портрет на Лондон, създаден чрез думите, жестовете, премълчаванията, очакванията и мечтите на карибските, ямайските, нигерийските му жители. Въпреки че Смит се концентрира върху заселници от бившите английски колонии, не бих казала, че това е роман за културните различия.

‘NW’ може би е роман за личности, може би за улици, а може би това е роман за думи. И преди всичко това е роман за хората, опитващи се да намерят себе си, да разберат кои са, когато никой не ги гледа. Можем ли да бъдем искрени в мислите си, или през цялото време носим маска? И можем ли да се създадем, заличавайки чертите, които ни бутат назад? А след като човек може да се промени толкова много, какво означава да бъдеш себе си и на какво се държат приятелствата от детството? Зейди Смит изгражда пълни, живи образи, които носят всичките си съмнения, страхове и тайни през цялото време. Въпреки че Лия и Натали са омъжени и имат много приятели, те са скрили една част от себе си толкова дълбоко, че им е трудно дори да я признаят в мислите си. Всяко нещо обаче рано или късно излиза наяве.

Зейди Смит натоварва езика в книгата с изключителна задача, той е не само създател и разрушител, но и ключов елемент в изграждането на автентичността на героите и града.
book„Хората не бяха хора, а просто резултат от език. Можеш да ги създадеш и убиеш в едно изречение.

– Оуен Кафърти.
– Не си го спомням, мамо.
– Оуен Кафърти. Оуен Кафърти! Грижеше се за всички доставки в църквата. Мустаци. Оуен Кафърти!
– Да, добре, смътно си го спомням. Защо?
– Почина.“

Зейди Смит често създава хаос между страниците, подобен на този в умовете на хората. Изреченията са недовършени или са започнали преди известно време, а ние чак сега ги догонваме. Пунктуацията липсва, споменават се странични обекти, събития. Този стил писане притежава своето очарование, но трябва да призная, че на моменти погледът ми се плъзгаше по страниците, без да мога да намеря дума, за която да се хвана, която да означава нещо за мен, да ми носи емоция или смисъл. От тази гледна точка човек, който е имал по-голям досег с английската и по-специално лондонската култура, би извлякъл повече от ‘NW’.

‘NW’ е книга, която изпъква с отличителен глас и индивидуалност, но също така не се запомня с почти нищо друго. Зейди Смит предизвиква както героите, така и читателите си, а катарзисът в този роман се случва не само на антагонистите, но и на всеки, който се осмели да си зададе въпросите, написани между редовете на книгата.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to