„Няма да получите омразата ми“ – изповедта на един вдовец

От Батаклан с любов

14302437_1687227118168866_1275293992_n

Автор на българската корица е Дамян Дамянов

13 ноември 2015

В координирана серия от терористични удари в Париж екстремисти от „Ислямска държава“ убиха 130 човека. В концертната зала „Батаклан“ те извършват истинска касапница, атакувани са и хора в барове и ресторанти. Трима от атентаторите се самовзривяват по време на приятелски футболен мач между Франция и Германия на „Стад дьо Франс“.

Deutshe Welle

„Аз чакам. Да чуя присъдата. Неколцина гневни мъже са произнесли своята присъда с автомати. За нас това ще бъде доживотна присъда.”

Антоан Лейри – съпруг на Луна-Елен, убита в зала „Батаклан”

130 човека, намиращи се на грешното място в грешното време. 130 живота, прекъснати без време. 130 семейства, белязани от бича на тероризма.

Година по-късно ще имаме възможността да разберем какво се случва в епицентъра след земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер.

Защото именно това е тази терористична атака за журналиста Антоан Лейри. Изстрелите на автоматите разбиват на парченца неговото семейство. Изстрели, които не просто убиват на място съпругата му, но и оставят сина му без майка. Мама, никога повече няма да му чете приказка за лека нощ, никога повече няма да го гъделичка докато го къпе, никога повече няма да обсипва с целувки малките му ръчички…

14348915_1687227111502200_1747837839_n

Корицата на английското издание на „Няма да получите омразата ми“

„Аз съм просто един от многото.”, казва Антоан, но вместо със страх, обвинения или гняв той се обръща към терористите с отворено писмо. За броени часове то обикаля интернет пространството и става начало на неговата книга-изповед.

„В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в Неговото сърце.”

Така започва неговото писмо. Антоан не дава на терористичната организация това, което искат най-силно – силата да породят в него омраза или страх. Единствената отстъпка е тъгата. Тъга – цял океан. Океан, ридаещ от загубата на своята Луна.

„Мислех си, че ако луната някога изчезне, морето ще се отдръпне, за да не види никой как плаче. Мислех си, че ветровете ще спрат да танцуват. Че слънцето няма да пожелае да изгрее отново.”

Тяхната Луна е мъртва, но той не допуска омразата в сърцето си.

Почти година след атентата ще имаме удоволствието да държим в ръце този наръчник по оцеляване. Антоан е борец и вече пример не само за сина си.

14302375_1687227108168867_1651923885_n

Корицата на френското издание на „Няма да получите омразата ми“

Той описва последвалите 2 седмици след трагедията. Разпознаването на тялото, погребението, сълзите на сина им, когато мама вече е само в общите им снимки, песни и приказки. Толкова простичко и откровено, че няма как да не се възхитите на силата на неговия дух. Защото така лесно е да се отдадеш на омразата. Да мразиш терорист, убил жената на живота ти, майката на сина ти. Отнел ти радостта от изгрева, разкъсал душата ти, откраднал всичките ти бъдещи дни с нея. Но Антоан не мрази.

„Тъкмо се връщам от моргата. Два дни тя бе сама в дълбоката нощ, която терористите бяха спуснали над Париж. Градът на светлините бе унищожен в същия миг, в който очите и се бяха затворили. Толкова големи очи, че виждаха света в неговата цялост. Толкова големи очи, които никога вече няма да видят сина й.”

Книгата ще се издаде от ИК Сиела” в превод на Паулина Мичева. Въздействащата корица е дело на Дамян Дамянов.

Автор: Елис Емин

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to