„Обектив(н)и истории“ – първите снимки

Както може би сте разбрали, ако ни следите във Facebook, наскоро започнахме фотографската инициатива наречена „Обектив(н)и истории“. С нея почти всеки ден публикуваме снимки направени от екипа на „Под Моста“ или предоставени за нашата медия лично от авторите си. А веднъж на 2 седмици – снимките ще бъдат качвани и в самия сайт. Целта ни е да популяризираме млади автори, които правят хубави кадри. Кадри разказващи истории. Някои от тези снимки ще бъдат истински бижута, направени от професионалисти, занимаващи се с „арт“ и документална фотография, а други аматьорски такива, които са ни впечатлили. Надяваме се да впечатлят и вас

Ще видите кадри не само от България, но и от цял свят. Градски стрийт, пейзажи, портрети и ситуации. Но най-важното е – всяка снимка ще ви разказва история. А ако идеята ви допада – искаме вие да направите същото – изпратете ни вашата фотографска история – снимка с кратък текст или на лично съобщение във Facebook, или на имейл podmosta.bg@gmail.com, а ние обещаваме ако я харесаме да я публикуваме. Очакваме ви! А сега ето ги и първите 13 снимки.

"Пуснах му останалите си дребни, откупвайки си топла мустаката усмивка и няколко кадъра. Докато се унасях в музиката и щраках, той доизпъди въздуха от меха и спря. Помоли ме да му донеса някоя снимка, която избера. За спомен.  Заговорихме се. Разказа ми за дядо му, който го научил да свири, още като дете. Вече не го помнел много, много. Извади малка бутилка с евтино уиски. Удари един здрав гълток и ме почерпи. Пийнахме, поговорихме още. На изпроводяк ми стисна ръката хайдушки, надигна още веднъж стъклото и избоботи през мустаци "Когато сме най-зле, така да сме".  Когато това ти го каже стар уличен музикант, виещ родопски трели сред скованите градски площади, си тръгваш замислен. И в малко по-добро настроение. " Снимка - Христиан Йовчев

„Пуснах му останалите си дребни, откупвайки си топла мустаката усмивка и няколко кадъра. Докато се унасях в музиката и щраках, той доизпъди въздуха от меха и спря. Помоли ме да му донеса някоя снимка, която избера. За спомен.
Заговорихме се. Разказа ми за дядо му, който го научил да свири, още като дете. Вече не го помнел много, много. Извади малка бутилка с евтино уиски. Удари един здрав гълток и ме почерпи. Пийнахме, поговорихме още. На изпроводяк ми стисна ръката хайдушки, надигна още веднъж стъклото и избоботи през мустаци „Когато сме най-зле, така да сме“.
Когато това ти го каже стар уличен музикант, виещ родопски трели сред скованите градски площади, си тръгваш замислен. И в малко по-добро настроение. „
Снимка – Христиан Йовчев

Старият моряк.  Снимка - Александър Николов

Старият моряк.
Снимка – Александър Николов

В сенките на Виена.  Снимка - Димитър Панайотов

В сенките на Виена.
Снимка – Димитър Панайотов

София е рай! Перфектната симбиоза между лачени кафета и неглиже барове, претенциозност и клошария, мерцедеси и очукани трамваи, юпита и улични песове, биохранене и амфетамини, апартаменти с високи тавани и мастодонти на соцархитектурата ... Като Националния Дворец на Културата, чиято всепоглъщаща осанка краси тази фотография. Казаха ми, че перспективата била готина. Тайната се крие в мястото – возвисените балкончета на сградата на Столична община, район Лозенец (някога Ленински), които са там, за да можеш спокойно да се хвърлиш, когато бюрокрацията ти влезе и в белите дробове. Преди сладкото избавление виждаш това.  Снимка - Константин Мравов

София е рай! Перфектната симбиоза между лачени кафета и неглиже барове, претенциозност и клошария, мерцедеси и очукани трамваи, юпита и улични песове, биохранене и амфетамини, апартаменти с високи тавани и мастодонти на соцархитектурата … Като Националния Дворец на Културата, чиято всепоглъщаща осанка краси тази фотография. Казаха ми, че перспективата била готина. Тайната се крие в мястото – возвисените балкончета на сградата на Столична община, район Лозенец (някога Ленински), които са там, за да можеш спокойно да се хвърлиш, когато бюрокрацията ти влезе и в белите дробове. Преди сладкото избавление виждаш това.
Снимка – Константин Мравов

Гледка от сърцето на Стара Планина, която спира дъха. В такива моменти изпитваш онова неописуемо чувство, което те кара да се чувстваш малък... по онзи страхотен начин. Снимката е правена край китното градче Априлци. А кое е вашето любимо място в Балкана? Фото - Димитър Панайотов

Гледка от сърцето на Стара Планина, която спира дъха. В такива моменти изпитваш онова неописуемо чувство, което те кара да се чувстваш малък… по онзи страхотен начин.
Снимката е правена край китното градче Априлци. А кое е вашето любимо място в Балкана?
Фото – Димитър Панайотов

"И капе от сърцата ни мастило със цвят на полет - без размах, без име... Какви ли катастрофи е спестила природата с това, че не летиме?"

„И капе от сърцата ни мастило
със цвят на полет – без размах, без име…
Какви ли катастрофи е спестила
природата с това, че не летиме?“

Алпите.  Безкрайност.  Снимка - Боян Симеонов

Алпите.
Безкрайност.
Снимка – Боян Симеонов

Eдинствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.” ― Джак Керуак — По пътя Снимка: Денислав Стойчев

Eдинствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.”
― Джак Керуак — По пътя
Снимка: Денислав Стойчев

Преследват щастието.  Снимка: Александър Николов

Преследват щастието.
Снимка: Александър Николов

Цветове. Made in Bulgaria.  Снимка - Александър Николов

Цветове. Made in Bulgaria.
Снимка – Александър Николов

Знаете ли, че в Загреб има музей, където могат да бъдат намерени лични предмети с кратко описание. Както вероятно се сещате от снимката - те са оставяни от хора, чиято връзка е прекъснала. Снимка - Боян Симеонов

Знаете ли, че в Загреб има музей, където могат да бъдат намерени лични предмети с кратко описание. Както вероятно се сещате от снимката – те са оставяни от хора, чиято връзка е прекъснала.
Снимка – Боян Симеонов

Птиците умират сами... Снимка: Боян Симеонов

Птиците умират сами…
Снимка: Боян Симеонов

Въпреки всичко Варна все още е красива smile emoticon Снимка - Боян Симеонов

Въпреки всичко Варна все още е красива smile emoticon
Снимка – Боян Симеонов

Димитър Панайотов
е на 25 и е завършил „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на „Под Моста“. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to