„Одисеята на Жак-Ив Кусто” – необятната подводна синева

Лятото на 1949 г. Жак-Ив Кусто и семейството му водят спокоен живот на брега на Средиземно море. Сините отблясъци от морската шир се примесват с дебелата сянка, като създават приказно усещане. Тишината и спокойствието биват нарушавани само от детския смях на Жан-Мишел и Филип. Наглед Жак-Ив Кусто води райски живот, изпълнен с безгрижни дни и гмуркания край френския бряг. Но авантюристът в него не се чувства на своето място. Като бивш пилот от Втората световна война той постоянно търси нови преживявания, които да го държат буден.

Намира утеха в гмуркането и заснемането на подводния свят. Започва напълно непрофесионално из топлите средиземноморски води. Придружаван от свои приятели, също герои от войната. Те заедно разкриват на обществото красотата, криеща се под водата. Първоначално започват да излъчват филмите си в тесен кръг, но бързо придобиват популярност и намират място в големите киносалони.

Както всяка една страст, така и тази на Жак не може да бъде ограничена до бреговете на Франция. Започва да мечтае за все по-големи предизвикателства далеч от познатото. Подкрепен от своята съпруга – Симон, той успява да осъществи мечтата си. Но заминаването далеч от дома би било шок за всяко едно дете. По-малкият Филип преживява промяната тежко и отказва да замине. Остава във Франция, далеч от семейството си. Свързват ги само пощенските картички и снимките.

Страстта на Жак-Ив Кусто към подводната кинематография го изпраща на различни места по света. Първоначално започнало като хоби, гмуркането и опознаването на подводната синева се превръща в животоподдържаща страст, която го завладява. С помощта на кораба „Калипсо”, който наема, и екипажа, който споделя неговата страст, успява да се запознае с нов свят, почти непознат за човечеството в средата на 20-ти век.

Вече пораснал, Филип също бива завладян от морското синьо и свободата, която дава подводният свят. Желанието му е да тръгне по стъпките на баща си. Първият му досег с подводното кино е във водите на Червено море около Судан. Тогава Жак-Ив Кусто е постигнал явен напредък в способността си да улавя неповторими кадри около красивия морски свят. Филип, завладян от магията на киното, дава съвети за кадри в пълните с акули води. Един от тях дори намира място във финалните сцени на филма на Кусто.

Жан-Мишел помага на баща си известно време. Но още от малък усеща, че се разграничава от авантюристичния характер на Жак-Ив Кусто. Не усеща водата и океаните за своето място. Помага, но по-скоро документално и стои далеч от „Калипсо”. Желае да се занимава с архитектура. Там в известна степен споделя мечтите на баща си. Смята да реализира част от идеите му за подводно строителство.

Именно в Червено море пък Жак-Ив реализира част от проектите си за подводен живот. Изгражда база, която да служи за заснемането на района. Но идеите му се разрастват все повече и повече. Измисля нови скафандри и екипировка, с която да търси нови спонсори и последователи за проектите, които иска да реализира. Парите определено са от нужда поради трудното финансово положение, в което е изпаднал. Броят на служителите се разраства, а с това и разходите. Мечтите му излизат скъпо, но въпреки това той продължава.

Манията му по подводното кино скоро придобива нови размери. Решен да популяризира своето изкуство и то да стигне доколкото се може повече хора, той търси подкрепа в американската телевизия. По това време тя набира все по-голяма популярност и почти всяко семейство притежава телевизор. Кусто вижда в това перфектната възможност. Подписва договор за 12 филма и се впуска в приключението по заснемането им. Но бързо бива замъглен от своя ентусиазъм. Превръща се в мегаломан, който иска да засели океаните и да построи подводни градове. Първоначалната му страст към водния свят се комерсиализира и бързо се превръща в точно изяснен сюжет, който да се появи пред камера.

Вманиачаването му по заснемането на филмите замъглява разсъдъка му и спира да се замисля за последиците, които оставя след себе си. Мисли все по-грандомански и амбицията му не може да бъде спряна. Прави всичко, за да изпълни това, което е в главата му. Става жесток. Филип, който се вдъхновявал от баща си, сега се отдалечава, бяга от неговата мегаломания. Пик в огорчението му е насилственото улавяне на два тюлена, които Кусто иска да използва за заснемането на филм за приятелството между животните и хората. Затварят ги в клетка и продължават своя път.

Филмите на Кусто му носят огромна популярност. Той бързо се превръща в звезда и често бива спиран за автографи. Но тази известност неизменно го променя. Той става коравосърдечен и цялото му внимание бива заемано от следващия проект. Но това естествено води и своите последици. Въпреки иновативната си мисъл, постоянните открития и заснемането на филми, той изпада във финансова криза. Манията надскача възможностите му, но замъгленият му разсъдък не осъзнава това.

Междувременно Филип започва свой собствен проект за опазването на океаните. Кинематографията се е превърнала и в негова страст. Той заснема китовете около калифорнийските брегове. Именно тогава се замисля за екологията и защитата на тези бозайници. Още на една от експедициите на „Калипсо” проумява как самите те влияят на океана. Става явен противник на баща си и неговия стил за заснемане на морския свят. Старае се да не вреди на морските обитатели. Целта му е да запази тази част от Земята недокосната от хората и обществото. Да е все така дива и красива. Необятната подводна шир, която те кара да се чувстваш като в безтегловност, да си остане винаги такава.

Въпреки различията си Жак и Филип споделят експедиция до Антарктида. Тя е основа за нов филм на Кусто, който му е възложен от телевизията. Но там са посрещнати от ужаса, който остава човечеството след себе си. С цел да заснемат китовете около Белия континент, те остават крайно огорчени от картината, която ги посреща. Морските бозайници са избити от ловци. Костите им са разхвърляни из черните плажове и единственият спомен за тях са изоставени снимки във вече рушащи се колиби.

Точно тази картина обръща света на Жак-Ив Кусто на 180 градуса. Осъзнавайки последиците от човешката намеса, той твърдо се обявява за защита на океаните и техните обитатели. Търси подкрепа от големите телевизии, но те му я отказват. Тогава заедно с Филип стартират кампании в популяризирането на защитата на океаните. И също както при филмите, първоначално намира малка аудитория, която да чуе идеите му. Но след всяка една реч, той популяризира кампанията си и основаната от него организация – „Обществото на Калипсо”.

Опазването на океаните е проблем, който не е разрешен и от днешното общество. С развитието на човечеството, нуждите му от нефт нарастват все повече и повече. А именно нефтените разливи са един от основните замърсители на океаните. Те са причина за загиването на милиони морски обитатели. Фактор за замърсяването сме и ние, хората. Безразборното изхвърляне на боклуци задушава водните организми и красивите цветни рифове се превръщат в сива и безжизнена материя. Но замърсяването може да бъде ограничено. За това днес повече от всякога е нужно да се борим за защита на нашата планета.

Автор: Симеон Тенев

 

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to