Огнян Вълев: Изкуството е необходимост

10460784_1485092601738828_5183179386762325184_nОгнян Вълев е музикант, чието сърце винаги е туптяло в унисон със сърцето на неговия народ. Роден е на 5 октомври 1959 г. в град Гоце Делчев. Завършил е Българска Държавна Консерватория специалност „Китара” в гр. София. Има завършен майсторски клас по камерна музика в института за артистична практика Михаелщайн – Германия. Концертирал е в няколко европейски страни. Има реализирани записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Автор е на учебниците “Методически основи на обучението по китара” и „Свиренето на китара начин на живот – Магията на пръстите”.  Художествен директор е на Международния фестивал на класическата китара “Гоце Делчев” /най-старият китарен фестивал в България/ и Лятна академия за изкуство “Родопска магия”, провеждани всяка година в родния му гр. Гоце Делчев и с. Скребатно.

Коя беше причината да започнете да се занимавате с музика и по-специално – с китара?

Когато бях малък голямото желание на баща ми и най-вече на баба ми беше да свиря на цигулка. И първите ми стъпки като музикант бяха с цигулка. Бил съм на 9 години когато започнах да ходя на уроци при един учител по музика. Обаче имаше много голям конфликт между мен и баща ми и тогава аз му казах, че искам да свиря на китара. Той отказа да ми купи и аз си взех сам първата китара. Може би това беше причината. Замених цигулката с китарата.

Кои бяха  изпълнителите, които са Ви повлияли най-много, и кой Ви е любимият китарист?

Първите впечатления от китарист, наистина разтърсващи за мен бяха от Пако де Лусия. Като го чух за първи път бях омагьосан. Даваха го по БНТ и тогава окончателно реших да се занимавам с китара. Исках да свиря фламенко, но това е специфичен стил, характерен за Испания. Трудно човек може да го усвои без учител. Може би един Мануел Баруеко ми е повлиял в голяма степен, както и Ерик Клептън. А любим китарист ми е Георги Василев. Голяма европейска звезда, мой приятел, изключителен български китарист с много големи постижения.

Защо е добре младите да се занимават с музика?

Ако приемем че музиката е част от изкуството, то човек не би оцелял без нея. Тъй като изкуството е създадено да ни помага. Хората имат нужда чрез музика да се обогатяват и развиват. Изкуството е вид необходимост. Музиката дава на младите самочувствие, популярност и сила.  Хората на изкуството са световни лидери. И техните послания достигат до милиони. Ако един млад човек има качествата и възможностите, то може да го постигне.

Каква е ползата от ходене на уроци, при положение че в интернет е пълно с tutorials и акорди?

Има ли полза или няма – не мога да кажа. Това всеки сам трябва да реши за себе си. Ала много хора имат нужда някой да ги събуди и може би затова биха ходили на уроци. Обаче ако искаш да се развиваш, трябва задължително да си помагаш с Интернет. Защото там на практика има всичко.  Можеш да гледаш най-добрите в света и да се учиш от тях. Учители много, идеи много, но трябва да поемеш по собствен път. Смятам, че учителят има своето място и може да допринесе за развитието на младия китарист, но това е до време.

Кое кара един рок/метъл фен да стане музикант?

Нека приемем, че музиката е вид духовна храна. Това е така, защото тя е емоционална енергия. И ако отидеш на един концерт, ти сякаш си плащаш за тази емоционална енергия, която създават изпълнителите. Те ти въздействат психически. И много често хората имат нужда от примери. Самите музиканти, които изпълняват съвременна музика, рок и всичките му разновидности, те въздействат и визуално на самата публика. Феновете искат да приличат на тях и затова започват да се занимават с музика.

Ако имате възможността да направите собствена група от музиканти от световната сцена, кои бихте избрали?

Аз бих взел 200 вокалисти, още толкова китаристи и барабанисти. (смее се) Всъщност бих искал единият да е Стиви Рей Вон. Бих свирил с него, защото той е особняк. Окичва се с разни ненужни вещи, шапки и странни дрехи. И никога не е като останалите. Явно е доста ексцентричен. Което ме води към това за вокал да взема Лейди Гага. Заради това, че тя е изключителен, нетрадиционен изпълнител. Много бих искал да посвиря джаз, обаче на класическа китара с Дюк Елингтън на пиано и вокала Шаде Аду. Ще присъединя към групата и Майкъл Джексън. Изглежда доста невъзможно. (смее се) Сега се сещам за едни симпатични хора. И това са Металика. Направо ще взема всичките от Металика!

На кои български групи и музиканти симпатизирате?

На първо място ще сложа „Щурците”. След това група „Сигнал”. Но музикантите са страшно много и то повечето от тях са ми съученици. Това са вокалистът Васил Петров – изключителен музикант на високо ниво, Александър Мариновски – китарист на „Сигнал”, Васил Пармаков – джаз пианист, който учеше в естрадния отдел – барабани, и, разбира се, Теодосий Цингилев – китарист в група „Немо” (‘Nemo’).

Намирате ли разлика между музиката, която сте правили преди години, и сега?

Разбира се. Интересното е, че аз преминах от класическа китара към електрическа, въпреки че съм завършил естрадния отдел на музикалната академия. Но винаги съм слушал блус и много обичах блусари като Би Би Кинг например. Като цяло тази музика много прилича на говоренето. Можеш много да разказваш с нея, докато импровизираш на сцена. Заради това, че синът ми искаше да се занимава с електрическа китара, трябваше да се върна години назад, когато аз самият бях запален. Сега преоткривам достойнствата на този инструмент от позицията на всичкия  опит, който имам като музикант.

Останаха ли тайни в свиренето на китара, които още не сте открили?

Няма музикант, за когото не са останали тайни. Всичко е изпълнено с тайни. А музиката е едно огромно море от неизвестности.

Как се разсвирвате преди концерт?

Преди да свиря на концерт винаги ми е била нужна една хубва, стабилна психическа подготовка. Разсвирвам се бавно с подходящи технически упражнения за лява и дясна ръка. Но без да бързам, а по-скоро да се опитам да пресъздам цвета и качествата на тона. Защото искам да се представя добре на самия концерт. Все пак пресъздавам един своеобразен диалог между мен и китарата.

Бихте ли разказали малко повече за новото си амплоа –  барабаните.

В последно време свиря преди всичко на барабани. И сега откривам качествата и стойността на този инструмент. И достигам до извода, че всичко, което ни заобикаля, е ритъм. В тялото ни непрекъснато тупти ритъма на сърцето. Цялата вселена се движи в някакъв ритъм. И това да свириш на този музикален инструмент те кара да осъзнаеш, че е в основата на всяка песен.

Коя е любимата ви песен за свирене на живо?

Песните, които творим в момента, са композиция на мен и на сина ми. Да си представим, че това са едни малки мотиви, които развиваме и съединяваме. И създаваме наши авторски песни и текстове. Имаме няколко нови песни, които свиря на живо с удоволствие. Едната се казва „Разбити мечти”, а другата – „Случайна среща”.

Искало ли ви се е да се откажете от китарата?

Аз съм от тези хора, на които целият им съзнателен живот е свързан с музика и изкуство. Искам да кажа, че от много малък само това правя и начинът, по който се издържам, никога не е бил по-различен. Това се състои в две направления. Имам школа по китара, работил съм в различни музикални заведения и в някои институти в България. Другият начин е чрез концертите. Имаше един период от живота ми, когато в репертоара ми бяха 12 концерта за китара и оркестър. Това е труден репертоар, който изисква много време, работа и концентрация. Аз живея в този свят. Това е моят свят, който не бих напуснал.

Интервюто взе Елена Ангелинина – бивша възпитаничка на школата по китара към читалище „Просвета” с ръководител Огнян Вълев

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to