От Боро до Бороугоден

11212775_872083209535182_4641597360238728720_n

Намирам се в легендарното Студио 21 във Варна. Лято е. Мястото е пълно с хора. Тук съм, за да говоря за албум, за който искам да говоря. Срещам се с Боро, за да говоря за втория му соло албум – „Бороугоден“. Вероятно повечето от вас са слушали неща на Чукито & Boreau, но в този проект минаваме към нещо доста по-различно, затова ще се въздържа от каквото и да е интро, съпоставяне и ретроспекции.

„Бороугоден“ е от тези албуми, които не принадлежат към конкретен музикален стил. Елементите са твърде много, за да се категоризира. Състои се от 14 песни (13+увод), които са пътешествие. Пътешествие, което те настига, хваща, сдъвква и изплюва. Ако има една дума, с която да опиша този албум, това е „дързък“. Един личен проект, в който всеки може да се припознае в определени етапи. Брутални, тежки бийтове, танцуващи с разнообразни музикални елемнти и стилове. Това не е интервю, това е разговор.

Аз: Какво няма да намерим в интернет за тебе?

Б: Фамилията ми. Свирил съм и на барабани, но това може да бъде намерено в Youtube. Здрав, хардкор пънк. Свирих 2-3 години с момчетата. „Гърч“ беше името на групата (смее се).

Аз: Защо записа солов албум?

Б: Повече свобода имам. Не че Чукито ме спира в нещо, но мога да експериментирам с всички неща, които ме вълнуват. Когато правиш музика с някого, неизбежно се съобразяваш с някого другиго.

Аз: Ако трябва да ги поставяш на кантар, кое ти допада повече – соло или с някого?

Б: Когато правиш с някого песни, има нещо много, много хубаво – съобразяваш се с него. Това не е нещо лошо. Учиш се. Научаваш се да работиш с различните хора, да разбираш тяхната визия за музиката. Соловите неща ти дават шанса да разгърнеш себе си до недостъпни за дуетите нива. Чукито също направи личен проект, който пък е в съвсем друга насоченост – с по-акустични инструментали. Много добър проект.

Web

Аз: Как дойде идеята за самото име на албума ти?

Б: Супер игра на думи, човек. Исках просто да направя песни, които харесват и на мене. Не съм целял публиката по никакъв начин, правих си го за себе си. Затова и вътре съм го подписал с „Искрено свой, Боро“. Мега егоцентрично. „Бороугоден“ вкарва и религиозния мотив. Не с нещо насочено към Бог, а по-скоро за начина, по който религията влияе на емоциите ни.

Аз: Трябва да призная, че когато чух албума ти за първи път, много ми напомни като усещане на “To Pimp a Butterfly” на Кендрик Ламар. Намирам го за толкова дързък и с толкова много елементи. Ако има 3 думи, с които да опишеш албума, кои биха били те?

Б: Загуба, Откриване, Его.

Аз: За колко време направи албума?

Б: Албумът го правих за 6-7 месеца, но всички песни бяха плод на моментни състояния. Пращат ми инструментала днес, сядам да пиша текста, утре я записвам. След това правя една пауза 2-3 седмици, за да ми се натрупат мисли. Преди ги мислих повече нещата. Затова и повечето песни от албума са между 2-3 минути, защото са плод на моментни състояния, а не на процеси.

disc-pattern

Аз: Кога реално започна да се занимаваш с рап?

Б: 2010г. записахме първата песен с Чукито, тук в Студио 21 през лятото. Името ѝ беше „Мозъчни промивки“. Чааак март 2011 г. записахме втората песен, „Бягай скачам“, чието видео влезе в топ 40 на vbox и оттам някакви хора ни научиха. Някъде тогава си казахме, че хората ни харесват и започнахме малко по-интензивно с нещата.

Аз: Имаш ли някаква по-конкретна фенска маса?

Б: Да, да, определено. Следя какво се случва в Youtube. Опитвам се да анализирам слушателите си. 90% от тях вече са момчета.

Аз: Има ли изпълнител, който те вдъхновява и ти влияе?

WebБ: Да, много са. Кендрик Ламар, няма ко да стане. Има един ъндърграунд рапър, Bones, набор 94, с дълга коса. За 1 година изкара 11 албума. Малък е, много добър и много ми повлия. Следя предимно щатската сцена. Почти не слушам UK сцената. Drake много го обичам. Travis Scott също много го слушам. Интересното в случая е, че от това, което си пускам вкъщи, рапа е 50%. Другото е или жица, или джаз. Сега си купих и грамофон. В главата ми става една голяма смесица от всички тези стилове. Трудно мога да намеря дори американски рапър, който да оприлича на себе си. Може малко помпозно да прозвучи, но съм по-скоро повлиян от Николай Хайтов и Димчо Дебелянов. Последните месеци повече четох, отколото слушах.

Аз: Как примерно Хайтов или Дебелянов те вдъхновяват, за да напишеш един рап албум?

Б: Брутално много! Ако прочета един разказ на Хайтов… мога после три песни да направя. Вграждам мотиви от тяхното творчество в моето.

Аз: А щом толкова се кефиш на джаз, мислил ли си да го интегрираш по някакъв начин в някой проект?

Б: „Ай да е днеска“ песента е всъщност точно така. С 30-секундно аутро от нюйоркски джаз.

Аз: А коя е най-личната песен от албума?

Б: „Морета“. Определено. Вече двама режисьори ми предлагат да направят клип на песента, но категорично отказвам. Първо, бях в дупка тогава в личен план. Второ, искам да се слуша, а не да се гледа.

Аз: Какво е да си рапър в България?

Б: Аз не бих бил толкова смел. Не бих го дефинирал на 100% като чист рап това, което правя. Според мен България е много яко място за рап. Много е лесно да си харесван от хората, защото има много свободни ниши и е лесно да си различен. Пазарът е малък. Оценява се в един момент да правиш нещо по-различно.

back-in_merged

Аз: Докъде можеш да стигнеш? Има ли някаква конкретна цел?

Б: Изобщо нямам амбиции професионално да се занимавам с музика. Никога не съм приемал това като постоянна работа. От 2013 г. насам не съм си правил кой знае какви музикални планове. Забелязвам, че когато най-малко се старая да ме харесват хората, то точно тогава ме харесват най-много. Нямам идея за бъдещи планове. Целта ми е по-скоро да ставам по-добър, отколкото да ставам по-популярен.

Аз: Какво мислиш за явлението Джорджано?

Б: Не ме учудва това. Сеирджии сме. Макар че не е само тук така. Навсякъде е така, така работи шоубизнесът. Но като цяло, човек, гледам да не мисля за него. Не ми пречи, не ми е и особено забавно. Малко е тъжно.

Аз: Къде мислиш, че се пропуква БГ музиката?

Б: Музикалният бизнес и индустрията в България са много монополизирани. Като цяло няколко по-стабилни компании. Когато имаш такъв монопол и когато тези хора ти казват какво да правиш, артистите реално нямат особена свобода. Аз пък много се кефя на един-двама от най-популярните български рапъри точно поради тази причина – защото са независими, само с по един мениджър и правят повече гледания от Пайнер. Аз примерно съм наясно, че с музиката, която правя, няма да имам тази огромна популярност и съм си ок с това.

Аз: Къде остават принципите и моралът в бизнеса?

Б: Не ми е мания да съм популярен. Това, което правим тук, е един вид възпитаване на аудиторията. Хората започват да ни слушат все повече и повече – и мене, и останалите от Студио 21. Феновете постепенно си нагаждат ухото. Преди всички слушахме Шамара, защото нямаше друго. Сега има разнообразие, което дава право на избор на аудиторията.

Аз: Напълно съм съгласен. Пазар се създава.

Б: Виждам че хората тук, в България, имат нужда да подкрепят. Отново започнаха да се продават дискове и да се купува музика. БГ музиката има нужда от подкрепа и хората все повече я дават.

Аз: Какво предстои за тебе?

Б: В най-близкото бъдеще ще правя два клипа. А за по-далечно бъдеще не се наемам да говоря. Всичко е твърде прясно покрай албума сега. Време е да се фокусирам малко и върху ученето.

Аз: Какво е за тебе да си под моста?

Б: Да си под моста е там, където другите ги е страх да бъдат. И да си над нещата, под нещата.

Аз: Какво ще пожелаеш на читателите на Podmosta.bg?

Б: Да не ги е страх от тъмното под моста!
Боро Първи е изпълнител, който заслужава място във вашия плейлист, а новият му соло албум е нещо, което липсваше на родния пазар. Тръгвам си от Студио 21 с нов диск и счупен часовник. И двете не ми се бяха случвали отдавна.

Купете си дигитално копие на Бороугоден тук!
 И на материален носител тук!
Слушайте албума и в Spotify!

 

 

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to