От юг на север по българското Черноморие

Наръчник на романтичния пътешественик

sinemorec-veleka

Устието на река Велека, Синеморец. Снимка: Димитър Караниколов

Цяла година мечтаем за морето. Гледаме снимки, връщаме се в миналото лято, в ушите ни кънтят думи за любимото синьо и само да затворим очи вече усещаме как ни носи на вълните си. Кожата мирише на сол, косата е разпиляна, а мислите са леки като облачета.

Най-после заваля – есента пристъпва на пръсти. И ето една причина да се връщам към началото на лятото, да тръгна на изток, да вдигна платната. Да се стопля още веднъж. Поставям подзаглавие на този текст “Наръчник на романтичния пътешественик”, защото влюбването е неизбежно.

“…не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува – и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.”

Христо Фотев

Преоткриване на Созопол, Стария град

Калдаръмените улички на стария град, невероятно вкусните палачинки от Работилница на веселите палачинки, малките къщички, десетките музиканти с китара в ръка, котките и смокините, и залезите, невероятните залези на Созопол ни връщат тук всяка година. Има някаква магия в този град, обгърнат от емоции и звуци. Винаги откриваме нещо ново – като люлките до самото пристанище на града, точно на брега на морето. Група младежи с красиви фенери седят на съвсем малкото плажче до тях и броят звездите. Арт галериите и магазините в Стария град са безброй – всичко изработено с усет и сърце, привлича погледи, възклицателни звуци и тихи съзерцания. Лесно е да се влюбиш.

kavaci

Плаж Каваци. Снимка: Димитър Караниколов

Разходи се по крепостта в Стария град по залез – все още заведенията не са толкова пълни, винаги се намира някой мил човек да запечата момента, а гледката е неописуема. Ако продължиш по улица “Морски скали” , ще откриеш приказно романтично местенце с бели балдахини, красиви маси и Кари – невероятно милият музикант, който за шесто лято допълва атмосферата на градчето.

Старият град е пълен – малки деца, хора от различни кътчета със свои различни истории, лятно кино, лятна сцена и какво ли още не.

„Но в притъмнялото пристанище,

в града спокойно свечерен

една частица ще остане

поне от твоето сърце.

Иван Пейчев, “На път”

Потъване – Синеморец, Силистар и любимото синьо

Разбрах защо Синеморец е известен като любимото синьо. Тук морето наистина е именно в онези нюанси, които наричаме “морско синьо”, а атмосферата е толкова спокойна, че истинската почивка не е мит. Синеморец все още не е твърде пренаселен като повечето ни курорти – можеш да нощуваш в уютна къщичка с домашна атмосфера под 20 лева, да пиеш страхотни коктейли в единствения бар там – Кораба, да откриеш малки ресторантчета с вкусна храна, а дивите плажове са на няколко минути разходка.

13709832_930776827031685_2065126308962592947_n

Бар Кораба по изгрев. Снимка: Димитър Караниколов

Станалият популярен напоследък плаж Силистар е само на 10-15 минути с кола от Синеморец. Ако предпочиташ да се разходиш, се приготви за около 2 часа преход през Странджа – казват, че пътеката е лека, край морето. Тъй като плажът вече е доста известен, изобилства от плажуващи, но след охраняемата част се открива прекрасно местенце точно до скалите. Най-хубавото е, че наоколо няма огромни хотели, които да развалят красивата симбиоза от море и планина.

Главният плаж в Синеморец – Бутамята, също не е никак за изпускане. През скалите от него се достига до магичната местност Корабите, малкият плаж Листите и приказният плаж Липите. Историите за всички магично в Странджа си представям, че са верни – някъде танцуват самодиви, другаде се показват русалки, а вълците живеят с хората. Само че не знаех, че най-голямата магия е добротата. Ако минаваш някога през плаж Липите, не пропускай да поздравиш спасителя Светослав, който вече четвърта година охранява плажа безвъзмездно – закачена касичка на едно дърво в началото на входа събира месечната му заплата.

„Морето ще разкъса твоя флаг

и котвата желязна ще изтръгне,

ако не е със тебе оня бряг,

от който ти за някъде си тръгнал.“

Иван Пейчев, “Отплуване”

Да поспрем на… Кара дере

От юг на север, ако имаш възможност, не пропускай Кара дере. Приготви палатката, топли дрехи за вечери и отпусни сърцето си. Много хора казват, че местността е вълшебна, но за мен всеки сам трябва да открие магичното за себе си, трябва да го преживее. Няма да забравя първия залез, който видях там – не бях виждала водата точно толкова и точно такова синьо. Излизаше бавно над морето и разпръскваше светлина по мократа повърхност. Времето спря. Позволих му да спре – без телефон, часовник, без график, без бързане. Само море, пясък и синева.

karadere

Кара дере. Снимка: Димитър Караниколов

Слънцето сутрин ни събужда толкова рано, колкото не можем да си представим, че сме способни да се събудим без аларма. Денят е безкрайност, около която се нижат усмивки и смях. Тичаме към водата като деца. Няма по-щастливо време.

„Крайбрежната позлата се топи.

Нощта е близко. Ниско над водата

денят се мярва за последен път

с безжизнената чиста бледнина

на близката си смърт.“

Иван Пейчев, “Далечно плаване”

Северно усещане – Шабла и Мидената ферма Дълбока

Завръщаме се в ритъм на север. Тук пътищата обаче са много по-спокойни, плажовете още по-чисти. Малките, уютни местенца – на лице. Плажът на Шабла е толкова приказен, че е трудно да бъде описан с думи и побран в снимки. Може би наистина си заслужава титлата за най-добро място за мен, открито това лято. Мидената ферма Дълбока пък отново ми донесе онова усещане, че съм в някой от онези ресторанти във филмите, намиращи се на брега на морето. Мидите са пресни и отвсякъде се чува чужда реч. Събувам обувките си, за да усетя камъчетата под краката си. Нищо не ми убива.

„Иди си, без да се сбогуваш.

Отплувай до съседното пристанище —

до другото пристанище отплувай незабавно.

Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,

и лодките със гърбове катранени.

Ще отпочиват пясъците кротко

и всички улици ще водят към морето…“

Иван Пейчев, “Напътствие”

Сбогуване с морето – Калиакра и Камен бряг

Не беше краят на лятото, но така го усетих, обърнала поглед към разбиващите се вълни в скалите на Камен бряг.

А цяло лято искам да опиша лятото.
Сякаш мога да затворя в думи и редове нещо толкова необятно. Пясъкът в косата разказва достатъчно. Събраните миди и рапани, разпилени по различни кътчета на стаята прошепват приказки, щом заспим. Миг на открадна пълна луна, изгрев и залез, десетки хартиени жерави като обещание, че нищо няма да забравим, няколко искрящи падащи звезди, чиста, толкова чиста вода и нашите стъпки по пясъка.
Не ми се тръгва оттук, където сърцето е птица, русалка, дете; всяко едно по отделно и всичко накуп.
Малко усмихнато лято ще носим по кожите си завинаги.

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to