Открий света около себе си с „Артележка”

1Преди известно време съвсем случайно в ръцете ми попадна списание „Артележка”. Никога не го бях виждала, но името му, страхотната корица и удобният формат ме заинтригуваха и докато пътувах в метрото, започнах за прелиствам страниците му. Първото, което ми направи впечатление бе, че списанието е двуезично – в две колонки всеки може да прочете текста на български или английски, или и на двата езика, което е изключително забавно.  Темите са разнообразни и винаги има интересни личности, чиито истории вдъхновяват.

Първият текст, който прочетох, беше  „Флоренция на четири” на Зорница Христова. Пътувах и се усмихвах – вече знаех, че с тази тънка книжка ще станем приятели. И наистина – в продължение на седмица носих списанието със себе си и четях докато пътувах, отбелязвах си това, което ме впечатляваше, усмихваше и предизвикваше любопитството ми. Един ден срещу мен пътуваше татко с двете си деца – едното момченце беше може би на 3 години, а другото (познах по раничката) – първи клас. Тримата си говореха ту на български, ту на английски; обсъждаха наскоро излязъл филм и влакчетата, смееха се и общуваха като големи хора. Колкото и да е странно, отидох при тях и им подарих своята „Артележка” – следващите метростанции гледах как децата прелистват списанието. И ми се струваше, че то създадено именно за тях.

Исках да науча повече за „Артележка“ и затова се срещам с две от създателките му – Кристин Разсолкова и Елена Церовска.


Как дойде идеята за „Артележка“?

Елена: Всъщност „Артележка“ си имаше предшественик – малко списание, наречено „Концерти на възглавници“, едноименно на организираните от Модо България концерти. С Венета Нейнска, която е създател и артистичен директор на Модо, отдавна искахме да правим нещо заедно. Оказа се че немалка част от мечтите ни са общи. Затова трите заедно решихме да превърнем съществуващото списание в нещо по-голямо, което да разговаря на повече теми, да стига до по-широка публика и да създаде около себе си общност от любопитни, мислещи родители.

4

Кристин: С годините, пътувайки и ходейки по музеи и галерии по света сме виждали как изглеждат те като места, където децата са щастливи, забавляват се и учат. Дълго време ни беше ужасно мъчно, че в България няма такива места, липсва отношение към отглеждането на децата с изкуство, няма такава култура. Постепенно решихме, че, вместо да се отчайваме, е време да се опитаме да го направим, стъпка по стъпка. В последните пет или шест години нещата се промениха и се появяват все повече нови и интересни неща, музеи и галерии започват да се отварят.

Какви са родителите, за които пишете?

Кристин: Мисля, че повечето са около 30-40 години, пътуват и ползват чужди езици. Те искат да отгледат децата си по различен начин. Списанието е за тях. Знаете ли, забелязвам вече едни родители, които все по-рядко казват „не”; които вместо да се скарат за разлятото мляко, опитват да открият фигурката в него. Тези родители разговарят с децата си. И много често – децата са тези, които ги запалват по музиката, например. След Концерт на възглавници често родители казват „Никога не бях ходил на концерт с класическа музика, а тук ми хареса!

Елена: „Артележка“ е за такива хоратърсещи, любопитни и опитващи дори неща, към които преди не са проявявали интерес. Наричаме ги „непослушните“ родители, защото не разчитат много на външни авторитети, а четат, мислят, обсъждат и сами създават правилата, по които отглеждат децата си. Мислейки за тези родители, можем да кажем, че „Артележка“ е каталог за идеи. Ние не вярваме в това, че има само един правилен подход към отглеждането на деца. Колкото семейства, толкова и подходи. Това, в което обаче сме убедени е, че когато растящото дете е въвлечено по лек и хубав начин в занимания с култура и изкуство, то израства като мислещ и щастлив човек.

3

Какво ви вдъхновява?

Кристин: Аз си мисля, че ако „Артележка“ има свои ангели-пазители, то това сигурно са Пипи, Момо и Малката Мю– тя има по нещо от всяка от тях.
Елена: Да. Силно се старае да не порЕсне и през лятото май й излизат лунички. Освен това умее да слуша и да наблюдава като Момо. И е решителна като Малката Мю.

Защо децата? Защо именно през техния поглед е важно да видим света?

Кристин: Защото децата създават света, в който ще живеят и родителите им. Те ще създават новата архитектура, ще правят градовете, в които живеем. Важно е да имат култивиран вкус, да имат познания. Изкуството им дава това.

Елена: Много сме склонни – по инерция най-вече – повече да ги възпитаваме и по-малко да разговаряме с тях. Което е голяма загуба и за двете страни. Децата имат прекрасни идеи и много по-голяма свобода на мисълта от нас, порасналите. Освен това няма как да научиш някого да мисли самостоятелно, ако изискваш от него пълно послушание.

Защо избрахте да бъде двуезично списание?

Кристин: В България има страшно много чужденци и за тях е трудно да намерят информация, а те най-често идват от страни,  в които е естествено да водиш децата си в музей или галерия и информацията за такива занимания е необходимост.

Имате ли отговор от родителите? Как оценяват те списанието?

Елена: Наскоро направихме конкурс за детска рисунка, заедно с One Architecture Week. Основната ни цел беше да дадем повод на децата и родителите да прекарат време заедно и да поговорят за реката и нейните обитатели. Задачите бяха весели и от отзивите ни от родители разбрахме, че в много от случаите децата дори не са знаели, че има награда, а са рисували просто заради идеята и защото им е било интересно.

Кристин: Списанието се търси и изчезва много бързо. Естествено, това ни радва.

2

Как избирате темите?

Кристин: Темите са част от живота ни. Те са винаги свързани с нещо, за което отдавна искаме да разкажем или са свързани с културно събитие. Всеки брой идва с темата си.

Трудно ли се издава списание днес, когато всичко е на един клик разстояние?

Кристин: Книжните издания се издават по различен начин от електронните. Да, трудно е, има различен ритъм. Има крайни срокове, отиде ли веднъж в печатницата – край, няма повече промяна. Но е много приятно. И остава – затова избрахме и формата – той е точно толкова голям, че да се побере в почти всяка чанта.

"А" като "Артележка!

„А“ като „Артележка!

Елена: „На един клик“ е много удобно разстояние, изобщо не го отричаме. Но четенето на хартиеното издание има някои несъмнени плюсове. Когато отвориш хартиената „Артележка“, имаш много по-голям шанс да прочетеш пет реда, без да те разсейват два чата и поне един e-mail акаунт. Разгръщаш няколко страници и проверяваш в справочника къде да отидеш с детето във внезапно освободилия се един час.  Отваряш да прочетеш къде се намира истинската Лилипутия или защо Берлинската филхармония праща музикантите си да свирят в детски градини и дори да разлееш кафето си върху списанието, от това само рисунките могат да станат по-интересни. Като казах рисунки – не мога да не спомена нашата абсолютно прекрасна дизайнерка Елина Бучукова, на която „Артележка“ дължи логото, цялостното си оформление и почти всички прекрасни илюстрации във всеки брой.

Какво е вашето мнение за образователната ни система – напоследък се появяват все повече места, на които се залага на неформалното обучение, променя ли се образованието?

Кристин: Аз съм работила в тази област и виждам, че образованието трябва да може да се променя заедно с живота, но да запазва основни, важни ценности, които искаме да се приемат и от децата ни. Дори и образованието в страната ни да е съвършено днес, това значи, че утре то трябва да е по-различно, защото светът се променя.

Елена: Променя се, за съжаление бавно и все от организации, които са по-скоро външни на образователната система. Държавната ни образователна система като че ли все още не е стигнала до идеята, че образователният процес трябва да е обърнат към детето и да го развива, а не да го вкарва в калъп. В септемврийския ни брой имахме мнения от живеещи в България чужденци по темата за градовете. Един от пишещите беше споделил, че състоянието на детските площадки – мръсни, с изпочупени и ръждясали катерушки – според него е много показателно за състоянието на образователната ни система. Защото ако едни хора, минали през въпросната система, не са в състояние да изградят и поддържат функциониращи, чисти и безопасни детски площадки, то това означава, че образователната система просто не работи.

4

Коя е най-вдъхновяващата история за вас?

Елена: Може би историята на читателка на списанието, която ни писа, че след прочитането на приказката за списанието, което искало да бъде книга, от юлския ни брой, синът й я затрупал с въпроси и искал да слуша приказката отново и отново.

Какво бихте искали да знаят читателите Ви, какво бихте им споделили?

Кристин: Когато направихме „Артележка” я направихме с идеята да покажем какво е навън и да променим нещата и тук. Границата между това да ти стане тъжно и да се ядосаш, или да се вдъхновиш да направиш повече, е много малка. Това е нашата идея – да разберем, че можем и тук, че всичко зависи от нас самите.

Елена: Ако имате мечта (както нашата за „Артележка“), за която мислите, че може да промени нещо за добро, осъществете я! Вероятно няма да е лесно. И няма да знаете как. И ще отнеме време. И пари. И безсънни нощи. И сутрини, в които дори за кафе няма да имате време. И вечери, в които ще ви се иска да се откажете. Може никой да не ви вярва, че има смисъл. Може и сами да не сте сигурни. Може да се провалите. Но опитайте! Колкото повече сме, толкова по-добре. „Артележка“ има нужда от приятели!

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to