„Оттука започва България” – един авторски вербатим спектакъл

06.07.2016

Piesa5

Международният театрален фестивал „Варненско лято“ е може би едно от най-значимите събития, провели се тази година на територията на морската ни столица. Достатъчен е само един поглед върху програмата, за да се увери човек в истинноста на горното твърдение. Сред постановките и спектаклите, виждаме такива, зад които стоят големи имена от родната и чужда театрална сцена. Съвсем отговорно мога да заявя, че в дните между 1-ви и 11-ти юни, варненци наистина имаха възможността да гледат най-доброто от най-доброто!

За съжалени, живеем в държава, в която жизненият стандарт на средностатистическия човек не е достатъчен, за да може си позволи редовното посещение на различни културни мероприятия и събития. И макар билетчето за театър, всъщност да не е чак толкова скъпо (все пак си говорим за нещо средно между 8 – 15 лв) , да посетиш общо всичките изиграни на фестивала постановки (над тридесет!) си е почти непосилно.

След силното представление „Синята птица”, се загледах в богатия списък със спектакли и се замислих: „Театралният фестивал е голям и хубави постановки дебнат отвсякъде”. Интересът ми е привлечен от постановката „Оттука започва България” на драматичен куклен театър „Васил Друмев” – Шумен, и съм на път да си купя билет, но решавам да го направя на другия ден, тъй като нали всички казват, че утрото е по-мъдро от вечерта.

Двадесетина часа по-късно вече се намирам на мястото, където ще се проведе „Оттука започва България” и изваждам невероятен късмет. Места от първи ред са свободни и веднага си закупувам билет. Споделям това, тъй като всъщност една от причините представлението да ме докосне толкова много беше , че имах възможността да го гледам от първа линия. Защо ли? Ще разберете малко по-нататък.

Настанявам се, редом с публиката. Актьорите са седнали на столчета в страни от сцената и изглежда все едно репетират. Или поне, аз така си мисля, тъй като за първи път присъствам на „вербатим спектакъл”. Това е техника, при която артистите слушат реалните гласове на хората през слушалки и възпроизвеждат техните думи, изказ и поведение. Със сигурност това е една доста оригинална и интересна постановка, не само заради похватът, използван за изпълнението и, но и заради самата основа, на която стъпва.

Piesa1

„Оттук започва България” се основава на авторски документален текст, построен дословно върху интервюта с жители на шуменския край. В същината си обаче, това е пиеса, която побира почти всичко, което представлява България – като държава и като народопсихология. Постановката дълбае точно там – в окаяните души на българите. От техните радости и страсти, до тяхната тъга по отминалото и вечното лутане в настоящето.

Постановката започва с разказ за това откъде е дошла идеята за целия спектакъл. В същото време артистите сами подреждат декорите, така че да променят обстановката според случката, която се разиграва. Първоначално за зрителя е трудно да свикне с това постоянно сменяне на сюжетните линии.

„Оттука започва България” е разделена на десетина епизода, всеки, от който с различен емоционален заряд. Първоначално преобладават повествователните и комичните. Разказът за Мадарския конник и за начина, по който местните хора го възприемат е по-скоро ироничен и буди смях в публиката. Комично е подходено и към следващото действие, което ни отвежда в местност с чудотворни и лечебни водопади. Известно е, че дори в 21-ви век българите продължават да бъдат суеверен народ, вярващ в чудеса и магии, най-често такива, които могат да подобрят живота им. Саркастичната сценка успява да хвърли публиката в размисъл относно „бабините девитини”. Съвсем неочаквано, част от актьорите слизат от сцената и се озовават между зрителите, докато играят ролите си.

Сетне идва ред на действието в кръчмата, което според мен е първият по-силен гвоздей на пиесата. Редно е да се спомене, че актьорският състав, участващ в постановката, е съставен наистина от големи професионалисти. За първи път виждам артисти, които успяват на сто процента да се превъплътят в играните от тях роли. Зрителят се пренася от театралната зала директно на сцената.

Piesa4

Намираме се в типичната селска или квартална кръчма, където местните пияници стоят до късна доба и говорят за политика и конспирации. Сервитьорката влиза в непрестанни свади с мъжете, а клюмащата жена до тях се пробужда напълно от алкохолният си сън, само когато прозвучи любимата й песен, на която бурно танцува.

Сетне мъжете започват поредния спор, в който всеки говори, без да изслушва другия, държейки единствено на своето. Тази част от постановката успява да ни хвърли в много дълбок размисъл относно съвременния патриотизъм и гордостта на българина, построена върху богатото му историческо и културно минало. При някои хора обаче родолюбието минава границите на разумното дотам, че те започват да изкривяват историята цялостно и да я изопачат, измисляйки си невъзможни неща. Гледам отстрани младия и стария пияница (перфектно изиграни от артистите) и макар простотиите, които говорят да са забавни, сетне започвам да чувствам гняв и дори срам заради прекомерно ожесточената вяра на българина, че от него започва всичко. В разговора се преплитат различни конспирации за произхода ни, а аз си давам сметка, че тези неща наистина се тиражират масово около стари и млади хора. Благодарение обаче на добрата актьорска игра, сценката все пак изглежда по-скоро забавна. Тя обаче бива сменена с една друга, малко по-сериозна.

Българин разказва за скитанията си в чужбина, изразните му средства са простовати и будят смях у публиката, но отвъд всичките му описания на страните, в които е бил, накрая той споделя, че най-много си обича България. Защо ли? Отговор, който сам не може да даде, което също забавлява нас, зрителите.

Piesa3

По-сериозна става и постановката към средата. Можем да счетем, че „Оттука започва България” е миниатюра на родната ни действителност, тъй като засяга и една друга много болна за държавата ни тема, а именно съжителството между различни етноси.

Артистът, превъплътил се в арменец слиза от сцената и започва да се разхожда встрани от публиката и да разказва историята си. Имаш чувството, че самият човек е до теб, толкова умело е пресъздаден.

Тази история обаче не е толкова забавна, колкото предишната. Тук вече се сблъскваме с жестокостта и чувството за безнаказаност, също отличителни черти от манталитетa ни. През очите на кроткия чужденец, уважаващ нас и страната ни – ние виждаме една мрачна част от самите себе си и отношението ни към различните.

Почукване с пръсти по масата и леки удари.

Звукът, който пресъздават артистите е познат. Сетне осъзнавам.

Това е влак. Който пътува из изоставени български села, а девойката вперила поглед през прозореца, разсъждава тъжно на глас за това, което е било, и което вероятно никога няма да бъде.

Piesa6

Следва сценка с туркини, които разказват различни битови истории. Настроението в залата отново се приповдига, тъй като актрисите успяват перфектно да пресъздадат речта им. Може да се каже, че самата пиеса е структурирана умело, така че публиката да може да „отпочива” от сериозните теми.

Не бях подготвен обаче за следващия епизод. Той ни отвежда към едно село, чиято черква е започнала да се срива и към пастир, който, през сълзи, говори ли говори за всички тегоби, сполетяли тази изстрадала земя. Мъжът плаче, но въпреки това тонът му остава твърд и отчасти укорителен, при все че е пораженчески. Както споменах по-горе, не съм гледал представление с толкова силна актьорска игра. В един момент, гледаш артист, а в следващият сякаш виждаш самия човек, чиято роля играе. Успяваш да се взреш дълбоко в душата му и да се докоснеш до струните й. Затъваш в цялата наслоена болка и най-вече чувстваш, че ръцете са ти завързани и че не можеш да направиш нищо, за да утешиш този човечец.

Защото той е затворен в капсулата на времето. Той е пленник на миналото, който наблюдава настоящето с гняв и нерадост, тъй като то му носи само неволи. Даваме ли си въобще сметка, колко българи линеят по-миналото и презират настоящето. В този момент, успях да претърпя пълна личностна метаморфоза. От млад и енергичен човек, влязох под кожата на този грохнал и изстрадал пастир. Видях светът през неговите очи, сивотата му, натежа на раменете ми и те се огънаха. И нямаше кой да ги прегърне. Защото бях сам. Също като този възрастен човек.

Артистите, играещи ролята на интервюиращите, надигат рамене и решават да оставят стария човечец.

Разходката из затънтената България отива и на прага на селското школо. Епизод, отново гравиран със солидна доза хумор (по нашенски), но и с много угнетяващи житейски истини. Директорът и даскалицата, умело прикриващи и замаскиращи пробойните в системата, стоейки зад патетични слова за „стимулиране на младите” ни забавляваха, но и хвърляха в размисъл – как ние българите често не обичаме истината, такава каквато сме си я натворили и как обичаме да лъжем и мажем…

Забавните моменти в пиесата постепенно оредяват. Епизодите се сменят. Минаваме отново през кръчмата, където безконечният спор продължава.

Piesa2

„Оттука започва България” е силна именно заради разказите, от които е изтъкана. Това са истории, които вълнуат сами по себе си,и които са актуално олицетворение на родната ни действителност. Пиесата завършва с темата за родовата идентичност.

Една жена от дунавския край, разказва за традиционната носия, която се предава от поколение на поколение във всяко семейство от родното й село.

Докато говори, жената е приковала очи в публиката. И започва да се преоблича.

Дошло е времето тази носия да бъде облечена. А веднъж облякла я, жената притаява дъх. И запява. Народна песен.

Гласът и кънти в залата. Всички мълчим, втренчени в нея. А в душите ни – смесени чувства…

Оттука започва България – пет пръстта в железен юмрук…

Тя започва от стаята ни, от прагът на къщата и двора ни. От началото на селото ни.

Красиво послание, едно от многото, които пиесата оставя на зрителите си.

Светлините изгасват. Пияниците биват форсирани да напуснат кръчмата. Заедно клатушкайки се и прегърнати – те, заедно със сервитьорката и останалите присъстващи слизат от сцената и излизат от една от страничните врати.

И така се слага край, а същевременно и начало. Защото постановката всъщност е дала на всички ни достатъчно храна за размисъл и достатъчно отговори.

Дълго ще помня тази пиеса и се надявам тя да продължи да се играе и да стигне до възможно най-много сцени в страната. Защото това е най-добрият начин само за час и половина да разгледаме от близо България (отминалата и настоящата), и да си направим хубава равносметка за всичко случващо се около и в нас.

Оттука започва България” е проект на Неда Соколовска, която със своето Студио за документален театър „Вокс попули” получава признание като един от най-успелите и новаторски режисьори от новата вълна на българската сцена. Носител е на наградата „Икар” 2013 за драматургичен текст, както и на наградата на Министерство на културата за постижения в българската култура.

Режисура и композиция: Неда Соколовска

Сценична среда: Неда Соколовска и Диляна Асенова.

Участват: Валентин Ченков, Светломир Радев, Мария Григорова, Милен Димитров, Стефани Лечева, Василия Дребова.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Таня ПанайотоваЛюбовта е съдба в постановката „Кралят Елен”10.12.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър