„Пътешествия с Чарли” – Стайнбек в търсене на Америка

john-steinbeck-travels-with-charleyХиляда деветстотин и шейсета година. Надхвърлил вече шейсетте, придружен от благородния френски пудел Чарли, Джон Стайнбек се преборва с тайфуна в Саг Харбър, пие коняк със семейството на преселници-земеделци от Канада, подава приятелска ръка на едно момче от Скалистите планини, търси едновремешните легенди в сянката на секвоите, подновява старите познанства в родната Калифорния, присъства със стиснати челюсти и гняв на една съвременна Вартоломеева нощ и се връща с умората на човек, който е тръгнал да види и е разбрал, че злото, онова зло, което всички се стремят да прикрият, трябва най-сетне да изчезне. Злото може да се изкорени само от цялата нация, веднъж завинаги. Това, което прави книгата велика, е и бликащият от всеки ред хумор, макар Стайнбек да стига в края на пътуването си до извода, че „човек не може да се завърне у дома”.

За същността на пътуването Стайнбек казва: „Пътешествието е също като човешките личности — две еднакви няма. И всички планове, всяка предпазливост, забрана или принуда са безплодни. След толкова години упорство разбираме, че не ние хващаме пътя, а пътят хваща нас.” Пътешествието е неконтролируема стихия, единственият истински начин да се достигне до прозрение, разбиране на заобикалящия свят. Писателят поема на път с целта да открие нови или старите скрити истини за Америка – страната, която го е вдъхновила за едни от най-великите му шедьоври. Основната идея на творбата я доближава до „По пътя” на Джак Керуак. Ако пътят в творчеството на Керуак е изпитание, търсене на приключения, бягство от баналността, то пътят при Стайнбек е търсене на себе си, постигане на мъдрост чрез съзерцанието и спокойствието на природата. Ако при Керуак присъстват младежката лудост и жажда за живот, то при Стайнбек доминиращи са зрелостта, осъзнатата отговорност пред света. Общото и при двамата автори е неподвластната и пълна с изненади същност на пътя.

14961071921_53263b02eb_o

Красотата на това епично пътешествие се крие в неговата простота – една каравана и едно куче, един писател и мечтата да прекоси Америка в търсене на самата Америка. За чаровния френски пудел Стайнбек споделя: „Чарли е добър приятел и добър спътник и от всичко, което въображението му може да си позволи, най-много обича да пътува.” Четириногият спътник е верен другар въпреки възрастта си и умело служи като универсален мост при създаването на нови познанства. Малката, но удобна каравана със звучното име „Росинант” предизвиква интереса на не един срещнат американец, приютява всякакви странници на по чашка коняк или чай, става свидетел на безброй интересни и приятелски разговори.

Обикаляйки с прикачената за колата си каравана Стайнбек всъщност цели да преоткрие родината си, като я проучи до най-малката подробност и опознае онзи свят, който често присъства в произведенията му. А именно на обикновения американец, на наситената с история американска земя: „Аз, американският писател, който пише за Америка, работех наизуст, по памет, а паметта е в най-добрия случай един затлачен резервоар.”

Пътуването на писателя може да се тълкува и като един своеобразен бунт срещу годините, срещу предразсъдъците, наложени от възрастта:

Защото винаги бях живял бурно, прекомерно пиех, ядях или прекалено много, или никак, спях по цял ден или пък по две нощи не мигвах, работех здравата и продължително или дни наред се мотаех в пълна леност. Бях вдигал, мъкнал, сякъл, бях се катерил, бях любил, пълен с радост, и бях приемал неразположенията като последица, а не като наказание. Не исках да отстъпя немирството си за някаква дребна печалба на време.

Стайнбек отказва да приеме границите, наложени от старостта, и в знак на протест преминава тези на цялата страна. Пътуването е себедоказване, възвръщане на увереността в собствената му пълноценност на човек и писател, осъществяване на отдавна озрял копнеж.

The-american-author-travelled-around-his-country-in-1960

По време на обиколката из страната авторът си устройва случайни срещи с различни по характер, произход, цвят на кожата хора. Но има нещо, което ги обединява: „И тогава именно забелязах онова, което щях да срещам тъй често из цялото си пътешествие – бленуващия поглед.” Жаждата да пътува и опознае света, да види, усети, почувства е универсална човешка характеристика. Писателят е идеалът на загрубелия в отговорностите си американец, материализиралата се мечта за пътешествия и приключения.

Стайнбек се опиянява от неимоверно богатата душевност на американския народ, от неговия език, но също така се сблъсква както с расова нетърпимост, така и с неочакваната доброта на напълно непознати хора. Авторът достига до вечни истини за лутанията между човешката природа и копнежи, с което изпълва блестящо ролята си на писател.

Като писател Стайнбек е неизменно „влюбен в словото” и всяка драстична промяна, накърняваща езика, е приета с болка и доза обезверяване. Наблюдението и изучаването на американския език и цветните му диалекти са още един мотив за пътешествието:

Една от целите ми бе да слушам, да поглъщам речта, интонацията, ритъма, обертоновете, ударенията. Защото реч, това е нещо много повече от обикновените думи и изречения. Слушах навсякъде, местните диалекти като че изчезваха. Четиридесетте години радио и двайсетте години телевизия бяха казали думата си. (…) Речта по радиото и телевизията постепенно се уеднаквява; английският език може би се подобрява. Този език – досущ като хляба, който се меси и пече, опакова и продава, без да е изпитал благодатта на човешката ръка, и поради това е еднообразно добър и еднообразно безвкусен, точно тъй и езикът става един, общ. Влюбен в словото и в безкрайните му възможности, аз се опечалявам от тази неизбежност.

Чрез романа Стайнбек поставя един проблем, актуален и до днес, а и за бъдещите поколения: „Защо напредъкът прилича толкова много на разрушение?” Писателят отправя призив за връщане към природните начала, съхраняване на природните съкровища: „Дано един ден градовете се върнат там, дето са били – да изхвърлят язвите и да издигнат паметник на своето минало.” Стайнбек е шокиран от светкавичния напредък на градовете и скоростта, с която нарастват до заплашителни размери, заличавайки индивидуалността си.

Големите градове стават по-големи, а селата – по-малки. (…) Хората, които едно време са обитавали своите фамилни крепости срещу вятъра и времето, срещу хапещия мраз, сушата и скакалците, сега се трупат на гроздове под нехаещата гръд на големия град. Новият американец търси своята цел и своята любов в задушените от движение улици, в небесата, обвити в мъгла, пълни със задавящите киселини на индустрията, в скърцането на гумите и в притиснатите една до друга къщи, а малките градчета вехнат и умират. (…) Казвам това като наблюдение, не като обвинение. Но съм сигурен, че както махалото се връща обратно, тъй един ден набъбналите градове ще се пръснат като разпукваща се утроба и отново ще върнат на земята децата й.

Очевидна е неприязънта на автора както към задушните и пренаселени фабрични градове, така и към расовите конфлики. А именно с тях приключва романът – отчаян вик за осъзнаване и преодоляване на предразсъдъците: „Дано никога не се случи да изпаднем под властта на народ, който не е нито твърде горд, нито твърде мързелив, нито твърде неспособен, а сам да превива гръб и да къса плодовете, които ние трябва да ядем.” Стайнбек е дълбоко потресен от неравенството, което цари от векове по американската земя, и бързо осъзнава дълбочината на корените му. Така приключва и самият роман – със съмнение и лек скептицизъм, с умора и единственото желание да се завърне у дома, в познатата и защитена атмосфера. Едно осъществено невъзможно завръщане.

Вижте още: 114 години от рождението на Стайнбек

В „Пътешествия с Чарли” виждаме Стайнбек съвсем нов и заедно с това такъв, какъвто винаги е бил – изпълнен с много жизнена енергия и дълбоко смутен от духа, който цари между двата океана на Щатите. Виждаме го проникновен, забележително ясен, замислен, печален, разгневен до болка, критичен и все пак оптимист, влюбен в своя съотечественик и в родната земя.

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to