Пътешествие до Турция: Каш, Сиде, Коня и с балон над Кападокия

каш (2)
Пътуването ни по лазурния бряг на Турция продължи с Каш – малко и предимно туристическо градче. Южната ни съседка предлага всякакви възможности за забавление и почивка, но за мен Каш беше златната среда. Освен спокойни и чисти плажове там има много исторически забележителности и малки улички с десетки магазинчета, пълни с всевъзможни сувенири и бижута, повечето от които ръчно изработени.

(Линк към предишната част – Тук!)

Отделете си един следобед, в който да се разходите из градчето, а вечерта задължително трябва да посетите ресторант, който предлага морски специалитети. Рибата, калмарите, октоподът – всичко е прясно уловено и майсторски приготвено. Ако все пак предпочитате западна кухня, в Каш има много заведения, които предлагат такава, както и барове с жива музика ( рок, а не турски ритми ^.^ ).

Още наши пътеписи, от всички краища на света – Европа, Африка, Азия – четете Тук!

И в Каш има ликийски гробници, които можете да видите докато се разхождате из самия град, но ако искате да разгледате малко повече,  а и да опитате от тюркоазената вода на близките заливчета, ви препоръчвам да отидете на еднодневна екскурзия с корабче до острова Кекова. Можете да си намерите фирма, която да ви го осигури, докато се разхождате из градчето, но и в хотела също могат да направят резервацията. Екскурзията е от 10ч. до 18ч. и включва обяд, няколко спирания за къпане, както и екскурзовод – струва приблизително по 60 лири на човек.
каш (1)
Освен Кекова се посещават пиратска пещера и още няколко заливчета. Ако се интересувате от гмуркане, можете да потърсите и такъв вид екскурзия, макар че водата е толкова чиста, че шнорхел и плавници са ви напълно достатъчни, за да се насладите на разноцветните рибки.

След двата приказни дни в Каш се запътихме към Демре (новото име на град Мира), където се намира църквата на Свети Никола – още познат като дядо Коледа. Веднага ни надушиха и някак се озовахме в църковен магазин, където на идеален руски ни беше обяснено колко е хубаво да си купим икона за 200 долара, или пък една за 5 000. Изкубнахме се и продължихме към църквата, която беше заобиколена от магазини за сувенири. Архитектурата беше впечатляваща и добре запазена, но хилядите търговци развалят впечатлението. Вместо църквата на един от най-почитаните светци в християнството да се държи далеч от бизнеса и комерсиализма, то те направо са нахлули вътре.
демре
От Демре продължихме направо към Сиде. Може би спокойствието и ръчно изработените стоки в Каш са ми повлияли много силно, но едва понесох Сиде. Градът е изключително стар и прилича малко на Созопол, защото останките от предишните векове са между новите постройки. По ъглите им обаче се пикае, хвърлят се боклуци и какво ли още не. Улиците са претрупани с ментета и продавачи, които ти подвикват само и само, за да се обърнеш и да влезеш в магазина.

От друга страна, има огромен амфитеатър и храм на Аполон, които си струва да бъдат видени.  И все пак, ако не обръщате внимание на мръсотията и непрестанните подвиквания може и да успеете да се насладите на останките от древния град.
сиде (2)
Сбогувахме се с морето и се отправихме към Кападокия. Спряхме в Коня, за да посетим музея на Мевляна Джалал ал-Дин Руми. Съветвам ви, ако решите да минете през града, да се облечете подходящо – с дълги панталони или пола и да покриете раменете си. За разлика от туристическите градчета – в Коня всички жени носят забрадки и дълги до земята шлифери. Пристигнехме там на обяд и заварихме мъжете, струпани през джамиите да си мият краката съсредоточено. Преди няколко години прочетох „Любов” на Елиф Шафак и историята на Шамс и Руми ме омагьоса – Коня, дори толкова години след събитията описани в книгата, успя да ме доближи до магията на историята.
коня (1)
Ако искате да си вземете локум, ядки, сушени плодове от Турция, то Коня е вашето място! В туристическите градчета има пазари, но те са малки и …ами, туристически. В Коня, от друга страна,опитахме неописуемо сочни фурми и сушени смокини, а ядките нямаха нищо общо с това, което се продава на нашите пазари. Цените също са изгодни.
коня (2)
След Коня се запътихме към Гьореме –  малко градче в Кападокия. Посрещнаха ни огромни островърхи скали, в които са издълбани хотелите, магазините, частните жилища. Никога през живота си не бях виждала подобно нещо. Успяхме да се загубим няколко пъти в лабиринта от скали, докато открием хотела си. Стаите ни бяха буквално издълбани в скалата, а температурата вътре беше по-ниска от тази навън. Много по-ниска. Побързахме и си запазихме полет с балон над Кападокия. Удоволствието струва по около 150 евро на човек, но ако сте група може и да се споразумеете за отстъпка.
кападокия (3)
В 5 сутринта, още преди слънцето да е изгряло, малко бусче ни взе от хотела. Предложиха ни скромна закуска, а след това ни заведоха на мястото за излитане – недалеч от Гьореме. Около нас вече летяха десетки разноцветни балони, големи колкото 4-5 етажни сгради. Почти измръзнахме, докато надуят нашия балон, но след това горещия въздух от огъня ни стопли .
кападокия (1)
Издигнахме се леко като перце, въпреки че в коша имаше 18 човека. Изгревът, природните особености на Кападокия и вече стотиците балони във въздуха ни оставиха без дъх. Минахме покрай Розовата долина, Долината на любовта, видяхме спящото Гьореме, както и едно изоставено градче, направено единствено от къщурки, издълбани в скалите. До 1950г. хората по тези земи са живеели така. Гледам празните дупки и не мога да повярвам как това е било достатъчно. А може би днес се заблуждаваме, че имаме нужда от много повече?
кападокия (2)
Разочаровани сме да научим, че скоро това автентично селце ще се превърне в поредната туристическа дестинация – а всички къщи-дупки, които виждаме ще станат хотели. Кацаме и по стара традиция ни черпят с шампанско, за да отпразнуваме успешното летене. В местността около Гьореме има и много други възможности за туризъм – разходка с коне или с АТВ до църкви, издълбани в скалите. Хората са живеели първобитно, но въпреки това са си направили църква, изрисували са я, грижили са се за нея. Може би въпреки всичко не сме толкова различни. Християни, мюсюлмани, турци, гърци, българи. Едните си отиват и другите скоро обитават и се грижат за земята сякаш винаги е била тяхна. Торят я, поливат я с вода и с шампанско, обработват я, целуват я, когато дълго време са били в морето. Да, може би въпреки всичко не сме толкова различни, а за земята – всички сме едно.

Фоторазказ за прекрасната Индонезия – четете Тук!

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to