Пътят от дома през сърцето към дома

пътят към дома (1)Пътят към дома е винаги различен. Започва в просъница, с плач и с изминаване на късото, но някак безкрайно, разстояние от креватчето до майчината прегръдка. Постепенно се увеличава – от детската градина до вкъщи, от училище до „моята стая“, от университета до родния ни град. Пътят към дома е заключен дълбоко в сърцето, често скрит дори от притежателя на това сърце.

Пътят към дома“ от Роуз Тримейн е и новото заглавие на издателство ICU. Романът проследява пътуването на Лев – самотен баща от Източна Европа, който заминава за Великобритания, за да издържа семейството си. Стилът на Тримейн прикова вниманието ми, страниците се изнизаха неусетно и съвсем скоро потънах в света на Лев – Лондон се изправи срещу мен – непознат, страшен и едновременно с това пълен с възможности. Чувствах героите като стари приятели – историите им ме разсмиваха, а на няколко моменти и разплакваха.

Като (почти) всяко пътуване и тук повечето неща се случваха в ума и в сърцето. Така въпреки че Лев бе статичен през по-голямата част от книгата, той измина дълъг път. Роуз Тримейн позволява на читателя да надникне зад кулисите на мегаполиса, за да види хилядите емигранти, които оставят на пръв поглед незначителни следи по града. Следите им обаче, колкото и малки да са, трансформират Лондон.пътят към дома (2)

Тримейн изпраща Лев на пътуване, от което няма връщане назад. Той трябва или да продължи напред, или да умре. За мен това е и основната идея в романа – за да се развиваме, често е необходимо да гледаме само напред, да оставим миналото си зад нас, да не му позволяваме да определя напълно кои сме и за какво се борим. Както от царството на Хадес – можеш да се спасиш само ако устоиш на изкушението и не погледнеш назад. Въпреки това колкото и дълбоко да погребем миналото си, винаги идва време, в което то изплува на повърхността, за да ни напомни за себе си. В този план романът бяга от имигрантската тематика и задава въпроси, познати на всеки – може ли да съществува бъдеще, което не е стъпило върху миналото?

„Пътят към дома“ е за хора, които търсят ново начало, бягство от миналото, спасение и сили да преоткрият света и себе си.

Пътят към дома е различен за всеки, но най-често отново се свежда до едно късо, но безкрайно разстояние – от нас самите до хората, които обичаме.

Открийте още книги на издателство ICU: „Когато изпратим деня“, Пиер Мейлак

„Канела“-та на дните ми

„Слънчогледи за Мария“, Керана Ангелова

„Другата ръка“, Крис Клийв

Пътешествието на куфара

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to