Поезия отвъд границите – интервю с Диляна Христова

Преди две години Диляна Христова издава своята първа стихосбирка не къде да е, а във Великобритания, на английски език, със заглавието Black Words. Книгата се продава в Amazon по цял свят.  Писането движи Диляна напред, а свиренето на китара я успокоява. Освен, че се е гмурнала във философията, изучавайки я в университета в Глазгоу, Шотландия, Диляна работи като автор на свободна практика, съсредоточавайки се върху теми, свързани с киното, литературата и музиката.

ПМ: Здравей, Диляна. Разкажи ни повече за себе си.

Д.: За себе се няма какво по – синтезирано да кажа от това, че живея в куфар от вече 10 години. Родом съм от Добрич, но си тръгнах от тук, когато бях на 13 – заминах да уча в гимназия във Варна.

След това заминах да уча в Глазгоу, Шотландия, от там заминах в Барселона за 4 месеца, след което се върнах в София (последната година живях там) и на есен отново ми предстои заминаване за Глазгоу, за да продължа с университета. Завършвам през 2018 и след това нямам идея, към момента най-много ми се иска да си се прибера в България, но всичко става и за това не знам. А да, и уча философия.

ПМ: Какво е за теб поезията, от кога пишеш?

Д.: Пиша от доста малка, може би откакто бях на 13, тоест вече 10 години. Отне ми много време да разбера как функционира за мен цялото нещо с писането и го подлагах на съмнение при всяка възможност, но вече знам, че това е умението, което искам да развивам цял живот.

Писането на поезия мога да кажа, че е емоционално разтоварване за мен, без което сигурно ще лудна съвсем. А писането като цяло за мен е начин да споделя преживяванията си с повече хора отколкото мога да срещна.

Много от нещата, които ми се случват не ги разбирам преди да пиша за тях, помага ми да израствам. Писането ми е като естествена активност, нещото, за което Буковски казва, че нямаш избор освен да го правиш, защото алтернативата е да се хвърлиш от моста.

ПМ: Разкажи ни повече за това как успя да издадеш стихосбирката си във Великобритания и за четенето, което си организирала.

Д.: Стихосбирката си я издадох по класическия начин – изпратих си драфта до издателска къща, която хареса нещата и ми отправи предложение за публикуване. Беше малко неочаквано понеже тези трийсетина поеми бяха първите написани от мен неща, които придобиха някакъв готов вид. Аз даже не съм ги писала с намерението да са поеми или с мисълта, че пиша поезия, понеже не обичам определения, даже не всичко вътре е в стриктна стихотворна форма.

Просто пиша каквото пиша и се радвам, когато резултатът е достигнал до някого. Та това бяха първите ми писания, които обединих в едно и то стана каквото е сега. Най-много се радвам, че е стихосбирка в суров вид, т.е. почти не е преправяна след като са написани нещата, и по този начин перфектно представя периода от живота ми, в който са писани. В момента има много неща, които бих променила, дори заглавието е сред тях, но се радвам че не съм ги променила и всичко си е както съм го усетила в момента на писане, понеже поезията за мен улавя емоция. Емоцията, която съм имала в онзи вече отминал период от живота си, е съхранена в стихосбирката. Прозата е за по–сериозните неща.

Четенето си го организирах с две цели – да споделя творенията с хора, на които би им било интересно това, което съм създала, и да кажа чао на всички приятели, понеже ми предстоеше 4-месечен престой в Барселона. В крайна сметка дойдоха мои приятели и приятели на мои приятели, то така или иначе в края на вечерта те са от значение. Организирах четенето с помощта на един бар в Глазгоу – The Record Factory, осигуриха ми собствено пространство и си пусках каквато музика искам, четох неща, отговарях на питания, поговорихме си и се получи доста приятно.

Processed with VSCO with g3 preset

ПМ: Как върви разпространението на книгата?

Д.: Black Words се случи неочаквано и процеса на публикуване беше много обогатяващ. Рисунките вътре и корицата са на София Платс-Палмър, изключително талантлив човек на изкуството (http://sppillustration.format.com/). Поемите са писани между 2011 и 2014, което ми се струва, че е било преди няколко живота.

Стихосбирката беше публикувана през лятото 2015 от Janus Publishing, която е импринт на Cambridge Media Group, и в момента се продава в Amazon по целия свят, както и в онлайн книжарницата на Waterstones, която е една от най-големите книжарници в UK. Не е на върха на листата с продажби, но пък е в списъка поне и редовно има хора, които да ме питат за книжлето.

Към момента нямам връзка с литературната сцена в България. Според мен литературата на България може да съществува и извън границите ѝ, и извън рамките на езика ни. Пиша сравнително малко на български, но все пак го правя.

Други публикации, които имам е философска творба, публикувана в The Grind, пак през 2015. The Grind е журнал в Шотландия. Прикачам линк към петото издание, където е и The Spirit of Revolt, моята творба. http://the-grind.co.uk/issuev

Също така колаборирам с варненската група МРАК, за които пиша текстове за песните им. Основно работя с вокалиста им, Милен. Техните неща можете да намерите тук: https://www.facebook.com/MRAKBG/.

ПМ: Кое стихотворение е най-често в главата ти – онова любимото?

Д.: По-скоро за песни се сещам, които са ми винаги в главата. Но ако трябва да избера стихотворение бих казала lifedance на Буковски, ако се брои за стихотворение, или No Leaders, Please или Style, нещо на Буковски ще е със сигурност.

ПМ: Четеш ли българска поезия и следиш ли какво се случва на литературната сцена у нас?

Д.: Хвърлям по едно око от време на време и забелязвам раздвижването в последно време, което много ме радва. Мисля, че има много талантливи хора, които най-накрая да разчупят рамките, в които дори литературата в България бе попаднала.

ПМ: Мислила ли си да преведеш стихосбирката си на български? Тук в момента има бум на поезията и вероятно би имало голям интерес.

Д.: Превод не бих направила понеже се губи малко от емоцията, дори и аз сама да си преведа стиховете. Поемите в Black Words са писани директно на английски и така искам да си останат. По-скоро бих публикувала нещо от по-новите си неща, които са си писани на български директно, но не съм имала възможност да го направя все още.

ПМ: Какво те връща към България? И какво ти липсва, когато не си тук?

Д.: Връща ме семейството ми, разбира се, и мисълта, че искам да допринеса с нещо за развитието на културата на страната си. Не ми хрумва нещо, което да ми липсва непреодолимо много, а и се уча да не изпадам в носталгия понеже тя ограбва текущото, а то е най-важното. Когато все пак имам епизоди на носталгия, тя е по усещането да си си вкъщи, да си е твое и да ти е уютно.

ПМ: Кои са любимите ти местенца в Шотландия?

Д.: Любимите ми местенца са някъде на закрито, където не вали, и особено любими са ми местата, където има музика на живо. Например в Глазгоу има много разнообразна културна и музикална сцена. На мен, обаче, The Howlin’ Wolf ми е любимото местенце понеже различни местни групи свирят всяка вечер, предимно блус или инди неща. Доста приятна атмосфера се създава.

ПМ: Какво те вдъхновява в ежедневието ти?

Д.: Ами не съм човек, който се вдъхновява от небето или цветята, вдъхновяват, или съответно отчайват, ме хората. Кафето сутрин, чисто, и пиенето на вода през деня също не са навредили на никого. Вдъхновението идва внезапно от някъде, където не знам къде точно е. Само знам, че не го търся или насилвам, оставям си го то да дойде, когато реши.

ПМ: Сънуваш ли думите?

Д.: Не, думите ги намирам за доста реални даже. По принцип ги откривам там, където нещо е свършило и друго тъкмо е готово да започне. А сънищата ми хич не са за разказване пред непознати.

ПМ: Какво четеш в момента и имаш ли любима книга, към която се връщаш?

В момента чета един философски труд, A Treatise of Human Nature на David Hume, понеже ми предстои писане на дисертация скоро, та се подготвям.

Иначе, обичам дистопии, но не scifi дистопии. Винаги се връщам към 1984 на Оруел, както и есетата на Оруел, универсално релевантни са, не съм чела неща от друг писател, който да описва реалността по по – добър начин, и съответно всичко написано да е валидно години наред. Много може да се научи от Оруел за състоянието на света и на човека като част от него.

ПМ: Сподели с нас две стихотворения, които харесваш най-много.

Д.: Има едно стихотворение на Богомил Тодоров, което много харесвам. Казва се Аз ида срещу тебе’. Другото е на Сенки на Яворов.

ПМ: Какво предстои оттук нататък?

Д.: Улавяте ме на финала на една доста тежка година и половина, в края на която все пак си имах нужното comeback story, както се пее в една песен. В момента предстоящото изглежда вълнуващо за пръв път от доста време насам. Предстои ми последна година в университета в Глазгоу, която се надявам да е успешна, както и завършване на първия ми роман, по който работя сериозно от началото на лятото и планирам да е готов до края на есента, а след като е готов следва и дългият процес на търсене на начин да се публикува. Все неща, за които съм много развълнувана.

ПМ: С какво друго се занимаваш?

Д.: Обожавам музиката и то е нещото, които върви ръка за ръка с писането ми. Също така киното. Киното е уникален начин дадена история да бъде разказана. Обичам да виждам различните форми, които думите могат да придобиват и съответно чета най-разнообразни неща – от сценарии на филми до статии по психология, и всичко по средата. Иронично, не съм чела поезия скоро.

Освен това от скоро съм ghostwriter, което се оказва много интересен опит.

Може би най-отдавнашния ми интерес е музиката. До ден днешен обожавам да разучавам различни групи и стилове, слушам музика във всеки един момент, в който съм будна, обожавам да ходя по концерти и съм имала щастието да видя някои от най-любимите си групи но живо, няма по – вдъхновяващо нещо. А с Милен от група МРАК даже правим и текстове на песните им заедно. С калиграфия също започнах да се занимавам това лято.

ПМ; Какво винаги си искала да кажеш, но никога не са те питали?

Д.: Че ти-то в поемите не винаги е един конкретен човек, понякога е амалгама от хора, поне в моите стихове де.

Както и това, че поезията е само едно от нещата, които пиша, само един аспект от цялостта ми.


Диляна Христова четете тук: https://dilyanaxristova.com/

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to