Фотография post-mortem

През 2005 година 27-годишният Джон Малууф мисли, че ще осъществи американската мечта като брокер на недвижими имоти и съавтор на книга, която разказва за историята и неподозирания чар на неговия квартал в Северозападно Чикаго. За целта се заема с добросъвестно издирване на подходящи картинки за книгата, в случая винтидж снимки с що-годе прилично качество, които да описват живота в района на Portage Park около 60-те. Така той и съавторът на енциклопедичния му труд  Даниел Погожелски попадат на типична гаражна разпродажба, на която купуват на сляпо кутия с черно-бели непроявени негативи за 400 долара с надеждата някой някога да е снимал от подходящ ракурс дърветата по улицата или някое лежерно первазно препичане на закръглена котка.

maier1

Вивиан Майер е сурогатна майка на Вивиан Майер

Пътят на този кашон от неговия безплоден престой на тавана на Малууф до проявяването на негативите, тяхното промотиране и в крайна сметка издирването на човека с име Вивиан Майер, днес почти световноизвестен уличен фотограф, едва не спечели Оскар за най-добър документален филм (‘Finding Vivian Maier’) през 2015 година.
maier2

Проблем във филма има и той въобще не е филмът, а онова вечно търсене на нещо повече, чопването с вилицата, намирането на всяка цена, търсенето на причина бавачката да не остане единствено бавачка, снимките да не търсят рамки и изложбени зали и в крайна сметка един „цял живот да остане пропилян”, защото не е изложен на показ. Малууф изглежда ужасно горд от това, че днес снимките на американката с френски произход, благодарение на него, са достъпни за цялото човечество (на което често не му дреме), но въпросът остава доколко имаме право да не споделяме таланта си на света и губим ли това право след смъртта си?

maier3

Майер става сурогатна майка на собствената си слава post-mortem. С нея ражда и цял един друг Чикаго, който гланцираните страници на Portage Park никога няма да покажат.

maier4Проститутките от Сторивил

В началото на XX век в Ню Орлиънс един млад денди (дума, с която според Уикипедия са го описвали познатите му) се изхранва, като снима забележителности, кораби и машини по поръчка на местни компании и фабрики. Името му е Джон Ърнест Джоузеф Белок. Не прави силно впечатление на никого, освен може би на проститутките от квартала на червените фенери Сторивил, към които често насочва обектива на своята 8×10 камера.

bellocq5

След смъртта му през 1949 година негативите със скритата страна на вечерите в Ню Орлиънс биват почти унищожени. През 70-те спасена част от тях намира тогава младият фотограф Лий Фрийдлендър, който ги проявява и организира няколко изложби. Скоро подобни изложения на Белок се организират в музеите за модерно изкуство в Манхатън и Ню Йорк. Неловките пози на младите жени, неестественото пречупване на тялото и спретнатата атмосфера в помещенията за спазаряване на любов днес са повече от автентичен портрет на същността на Америка през 30-те, тъкмо преди да срине публичните домове и на тяхно място да построи почтени жилищни комплекси като Ибервил.

bellocq6

bellocq7

Портети за едно пени

Роден в имигрирало от Германия семейство фермери, Майк Мейер често разказва, че всъщност не е тяхно дете, а в миналото му го е засмукало торнадо, което го е пуснало в малката планинска къща в малкото планинско градче Хебър Спрингс, където израства.

disfarmer8

Мейер бърза да се отдели от поминъка на родителите си, сменя името си на Майк Дисфермер (в превод нефермер) и отваря свое собствено портретно студио в родния си град. Така започва и неговата кариера на фотограф. За портретите си Дисфермер взима едва едно пени, което вероятно е и причината днес те да могат пълноценно да обрисуват цялостен портрет на американското провинциално семейство от 30-те и 40-те години на 20 век.

disfarmer_9

Неговите „пени портрети“ са далеч повече от снимки за спомен. Яркият им реализъм създава усещане, че някъде между дългото нямо стоене пред обектива и вперения поглед се е родила неподозирана интимност и искреност.

disfarmer10

Славата на Дисфермер се простира единствено между малките улици на Хебър Спрингс, Арканзас, до смъртта му през 1959 година. Оставя няколко кашона с непроявени негативи – всичките портрети за едно пени. През 1970 година Питър Милър ги намира и прекарва година в проявяване, запазване и катологизиране на негативите. Впоследствие започва да прави изложби, които привличат публика навсякъде в Америка.

disfarmer11

Недовършената работа на Гари Виногранд

Всъщност Гари Виногранд добре още приживе знае колко талантлив фотограф е. Има собствени изложби в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1969, 1977 и 1988. Освен като уличен фотограф в Бронкс, той работи и като фотожурналист и рекламен фотограф до 1984, когато изненадващо умира от рак на жлъчката, малко след като бива диагностициран.

winograd12

Оставя след себе си повече от 2 500 непроявени филма с неясна стойност, с които се заема неговият приятел Джон Шарковски. Той често подчертава, че „да изложиш нечий филм не е фотография. Как може да бъде оценена работата на един артист, който не е приложил метода си на работа и не е направил онова, с което най-добре да представи виждането си, тъй като никога не е виждал негативите си?”

winograd13

Германецът Стоунър, който обичаше Полша

През пролетта на 2010 година Ути Пери намира в Берлин близо 2000 непроявени негатива на вече починалия си баща, който прекарва голяма част от живота си в междувоенна Полша. Проявените фотографии се оказват ценен портрет на градовете и живота преди войната, когато тя е обезобразена и има отчаяна нужда от документални свидетелства за съществуването си преди разрушенията. Фотографиите на Стоунър биват намерени цели 70 години по-късно и въпреки че не успяват да послужат като документални свидетелства, остават портрет на спокойния живот в Полша точно преди сътресението на Втората световна война.

stewner14

stwener16

Наталия Иванова
на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to