Празникът на Балкана – тържество за духа

Мястото, където всичко е различно

Горе няма обхват на телефоните. Няма удобни матраци, нито покрив, под който да се скрия. Тук липсват всякакви удобства и въпреки това – тук е най-красивото място на света! (И не, не преувеличавам!) Това е кралството на истинското, на първичното, цари автентична и неповторима атмосфера, която не бих могла да почувствам никъде другаде.

А кое е това тайнствено място?

Намирам се на десетина километра над село Копиловци, област Монтана, в подножието на връх Копрен. Поводът за моето присъствие е много специален – честването на ежегодния Празник на Балкана. Истината е, че всяко село в този край чества подобен празник, но тук всичко е някак по-различно.

14075115_1202681119794300_116414906_o

Източник: Личен архив

Всяка година хиляди ентусиасти товарят на колите си най-необходимото, събират приятелите си и тръгват … нагоре. За всички тях кметът на селото прави концерт, на който се канят известни сръбски певци, които да повдигнат настроението и да допринесат за празничната атмосфера. Не това обаче е специалното, не това прави празника истински и толкова личен.

Животът на българите в Северозападна България не е лек. Нещо повече – за мнозина от тях няма празници, няма почивка, няма радост. Всички те са твърде заети с грижи, грижи, грижи. И съвсем естествено са привързани към малките, простите неща в живота, които не изискват много, но ти носят наслада. Фенове са на моментите, в които малко ти е нужно, за да си щастлив. Този празник е същинско тържество за духа!

Хората се качват над Копиловци, за да честват Празника на Балкана не от задължение към традицията, а за да бъдат част от нещо просто, но хубаво.

Събитието

Макар тази година гостите на Копрен да бяха значително по-малко от миналата, огньовете светеха из цялата гора. Склоновете бяха претрупани с палатки и въпреки това никой на никого не пречеше.

Официално Празникът е само един ден – денят на концерта(събота). Повечето хора обаче избират да се качат по-рано. Хем да си намерят удобни места, където да пренощуват, хем да прекарат малко повече време в планината. Някои се качват още в понеделник. Ние дадохме старт на нашето приключение само ден по-рано.

Първи ден – петък. Част от ентусиастите вече бяха подбрали местата си за къмпингуване, разтоварваха подвижните си къщи, одеала, столове, маси, тенджери, котлони. Всъщност това правихме и ние … докато не заваля.

Планинският дъжд

Не знам дали някога ви е валял здрав планински порой. Е, няма такъв студ! Дъждът не спираше с часове. Бяхме премръзнали и гладни. И знаете ли – толкова много ми хареса! Ето защо…

Събрахме се около огъня, който едва тлееше. Дървата бяха мокри, а ние отчаяно се опитвахме да направим заслон, за да запазим поне последните искрици. Бяхме подготвили толкова месо, което да опечем, но без огън нищо не се получаваше. Чакахме и умирахме от глад.

В джоба си имах круша. (Добре, че майка ми се беше сетила да я сложи). Толкова сладко отхапах от нея… Разделих я с един от приятелите си – Любо. Все пак всички гладувахме. Не знам дали е внушение, но не си спомням да съм яла по-вкусна круша. Навярно е истина, че храната е най-вкусна, когато е споделена. А Любо ли? Него чувствах по-близък от всякога!

Вероятно с доброто си настроение оправихме времето и тогава започна голямата подготовка.

С много шеги и закачки момчетата от групата сглобиха шатрата, която щеше да бъде нашата трапезария, и се захванаха да пекат месото. Ние, момичетата, пък се погрижихме за интериора във временните ни домове – палатките. Приготвихме зеленчуците и шишчетата и подредихме масата. Сигурна съм, че дори шеф Манчев би завидял на сладостните миризми, които се носеха из гората.

А на вечерта?

Седнахме като голямо семейство около масата. Музиката кънтеше, макар от време на време да се смесваше с ритмите на съседите и да влизаше в борбена конкуренция с тях. Имахме и микрофон, та всеки желаещ да може да пее, да каже какво му е на сърцето или просто да въдвори ред.

Умирахме от студ, но какво пък – нали сме заедно. Не мога да спра да се усмихвам като се сетя какъв страхотен екип бяхме. Млади, енергични и безкрайно заредени с позитивизъм. Можех да прекарам повече от месец горе с тези очарователни хора.

Сипах си чаша червено вино и седнах край огъня на благи приказки. Стоплих и тялото, и душата, и сърцето си. Не съм от Балкана и нямам роднини тук, но си бях у дома.

14101777_1208033129259099_1731987888_n

Източник: Личен архив

Легнах си, а музиката продължаваше да оглася гората отвсякъде. Беше ми студено въпреки купищата дрехи, които бях облякла и топлите одеала, които ме покриваха. Камъните под палатката сякаш ме пробождаха между ребрата, но знаете ли – никога не съм спала по-сладко. (Ще ви издам една малка тайна – прегрътката на любимия човек лекува всякакви неволи).

Ледено-свеж въздух

Подножието на връх Копрен е екологично чист район – свежестта се носи във въздуха. На това уникално място успях да спя едва 2 или 3 часа (все пак там музиката никога не спира) и  се събудих по-бодра и заредена, отколкото във всеки спа-хотел.

Втори ден – събота.

След обилна закуска (за някои с домашно сладко, за други с крехки свински пържоли, а за трети с шкембе чорба), с бойната ми група се запътихме към водопада.

12115879_1193433877353297_4357001068313819160_n

Източник: Facebook

Ако някога решите да изкачвате връх Копрен, то трябва да знаете, че по пътя има 3 чудно красиви водопада. Изкачването и слизането траят около 8 часа, но за целта ви е нужен пътеводител. Винаги можете да се обърнете към собствениците на къщите за гости в околността. Аз лично се доверявам на Къща за гости „Даяница“. Нейните домакини не само ще ви помогнат да се ориентирате, но и ще ви нагостят богато. Тези добри хора готвят страхотно и никога не биха оставили гладен никой гостенин на местността.

В случая ние нямахме нужда от техните услуги, тъй като първият водопад се намира съвсем наблизо. Водата му е ледено студена и напълно подходяща за любителите на адреналина, както и на тези, които трудно се разсънват сутрин. Тя е по-ободряваща от всяка енергийна напитка и от най-студения студен душ преди работа. Почти всички гости на празника от близо и далеч поне веднъж са посещавали тази естествена атракция. Ние й се наслаждаваме всяка година.

Денят ни отново мина в трескава подготовка на вечерята и в очакване на традиционния концерт.

 

Концертът

Звездата, което бе поканена да направи тазгодишното шоу бе Индира Радич. За тези, които не са запознати с нейната музика, мога да кажа, че изпълнителката е от сръбски произход и е известна с това, че вкарва рок елементи в песните си. Тя е музикална емблема за поколения сърби и българи.

14045785_10154402907153905_3447090582833654494_n

Източник: Facebook

За съжаление, публиката не хареса нейното шоу. Вероятно, защото озвучаването не бе добре направено или просто, защото изпълнителката не успя да грабне сърцата на присъстващите. Хората се забавляваха много повече с изпълненията на Дани, Цецо и Илиян. Небезизвестното трио от Монтана накара хиляди да се хванат на хората и да пеят български народни песни по-хубаво от всеки професионален хор. Тъй като мнозина познаваха певците, концертът приличаше по-скоро на среща на стари приятели.

Но най-хубавото от програмата не бе нечие изпълнение, а публиката и най-вече хората, с които бях заобиколена. Млади двойки – момчета и момичета, които се усмихваха и бяха щастливи заедно. Прегръщаха се, целуваха се и пееха. Забавляваха се истински и от сърце. Нямаха нужда от никакви допълнителни стимули, от нищо ама нищичко повече, за да бъдат щастливи. Точно там, в този момент, на това страхотно място под светлините на звездите и зарята – всичко беше достатъчно, всичко беше истинско и толкова красиво.

Гледах как тези хора се обичат и се веселят и не исках нищо повече. Този миг беше перфектен.

Ако искате и вие да усетите тази тръпка, елате при нас другата година, защото…

Много хора твърдят, че зад Празника на Балкана се крият пиянски сбирки и грозни изцепки, но те не разбират истинското му послание. Този ден е просто един повод да бъдеш истински, да избягаш от задълженията, от завистта, от злобата, от лошото, от грозното, от фалшивото. Този празник ни учи, че ти е нужно толкова малко, за да си щастлив!

На третия ден събрахме палатките, прибрахме всичките си вещи и изчистихме мястото, където сме къмпингували. Пътувайки обратно в цивилизацията не исках да включвам телефона си отново. Три дни бяхме яли, пили и се веселили, точно като в приказките. Чувствах се щастлива и пречистена. Бях прекарала 3 дни с уникални хора на едно страхотно място. Отново бях станала част от копиловската приказка, наречена Празник на Балкана и в главата ми се въртеше само една мисъл – Рано ли е да започна да се подготвям за празника другата година?

Автор: Нанси Борисова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to