Променяй смело с THRIFSHOP ATELIER

THRIFTSHOP ATELIER_Lom_2015

Създателите на THRIFTSHOP ATELIERстартиращо социално предприятие за деца в домове, вярват, че всички деца имат право да получат адекватна грижа в своята общност, в училище и в семейството. Това предполага всяко дете да бъде подкрепяно, наставлявано и разбирано от учители, възпитатели и цялата общност, в която живее.

ТРИФТШОП АТЕЛИЕ е социална инициатива, с амбицията да се превърне в социално предприятие, в която младежи от институции между 16 и 18 г. се ангажират в творческа и продуктивна дейност с цел да развият ключови умения и компетенции за професионалната си и личностна реализация. Участниците заемат в ателието различни позиции спрямо своите интереси, мотивация и силни страни – от изработването на продукти, през поддръжка на Facebook страница, до контакта с потенциални клиенти. Организацията на ателиетата следва логиката на реална работна среда – с график, екипни срещи, презентации. За изработването на продуктите се комбинират вещи втора употреба и нови материали.

Всяко ателие се случва в рамките на един уикенд, a всеки тийнейджър има свой ментор доброволец, който го подкрепя и води по пътя на неговото развитие.

Срещам се с Даниела Попова, инициатор на арт работилниците и член на екипа на Звездилница – организацията, която ги движи, и още от разговора ни по телефона усещам позитивизма и ентусиазма ѝ. Че прави всичко това със сърцето си, личи от първото изречение.

Даниела завършва във Виена и е част от Teach For Austria, но се прибира в България, където различни пътища и хора я довеждат до идеята за предприемачески арт ателиета в домове за деца, лишени от родителска грижа. В България е била в екипа на фондация „Заедно в час“, докато в последствие не става педагогически съветник в 21 СОУ „Христо Ботев“ в гр. София. Към момента учи магистратура „Социална работа с деца и семейства“.

ПМ: Как реши да се върнеш в България? Не е ли много по-трудно тук да извършваш промяна?

Д: Много хора казват, че ще е трудно тук. В крайна сметка е трудно дори да станеш от леглото сутрин и да започнеш живота си. По-лесно е да легнеш да спиш. Всяко едно нещо изисква усилие, но ако чувстваш, че това е твоят път, няма как да спреш.

Четох днес една много интересна статия, че всъщност големият въпрос в живота е не какво искаш, а какво си струва твоите усилия; каква е болката, която си готов да изтърпиш, понасяш и преживяваш, защото всяко едно нещо си има цена. Хубаво е да знаеш в коя от всички тези болки си влюбен и си готов да я изживееш.

Аз наистина обичам това, което правя. Обичам да съм с децата на ателие и всички други неудобства – да станеш рано, да отделиш от времето си, да пътуваш с БДЖ, напрежението от екипните срещи, събирането на хора, които нямат време, но искат да отделят – си струват.

ПМ: Как започна да работиш с деца в домове?

Д: Преломният момент за мен дойде, точно когато завърших и започнах да си търся работа по специалността; исках да видя кое е моето нещо в живота. И тогава опитах да го открия чрез техники, в които описваш какво можеш, какво са ти казвали, че можеш, какво искаш. Така си направих някакъв анализ.

В целия този процес започнах да разглеждам стари грамоти от всичко, с което съм се занимавала в училище – танци, рисуване. И просто си дадох сметка, държейки една цяла папка, че всичко това е супер и аз мога да си мисля, че мога много неща, но всъщност има деца, които не стигат до грамотите и наградите, не защото нямат талант, а чисто и просто защото нямат възможност; защото се раждат в много бедно семейство или биват изоставени.

cats

Когато учех в Австрия, вече беше нашумяла ситуацията с бежанците, идваха първите големи групи. Тогава някак си ме връхлетя една мисъл, която дълго време след това не ми даваше мира и се питах какво аз мога да направя по този въпрос.

Първото нещо, което си казах, че мога да направя, е да предам своя опит. Започнах да се интересувам дали мога да давам курсове по рисуване в бежанските лагери и в домове за деца. Това са неща, за които знаем, че ги има, но са някъде в периферията ни. Дори самите те са разположени в отдалечени градове или в края на града.

Ние смятаме, че помежду си сме различни, а светът около нас е еднакъв за всички ни. Но един ден сестра ми ми обърна внимание, че истината е, че всички хора сме много еднакви, но светът за всеки от нас е различен. И разликата е от тук до небето дали ще имаш семейство, какво семейство имаш, в каква среда ще растеш. Стъпка по стъпка започнах да виждам, че всичко това не само съществува, реално е, но и че има начин нещо да се промени и то да се промени за добро.

ПМ: Как достигна до идеята за ателиетата?

Д: Имах една идея за ресторант, в който да се наемат социално уязвими хора, които да се развиват професионално и личностно. Миналата година кандидатствах в Reach For Change с идея за нещо като „Свободна академия за изкуства“. Но едно от нещата, които винаги е залягало в идеите ми, е това деца от уязвими социални групи да са в контакт с техни връстници от света, от който те са изключени по някакъв начин. След това кандидатствах в 9 Academy, защото знаех, че трябва да се науча как се прави бизнес, понеже социалното предприемачество без предприемаческата част е неустойчиво. Държах се за идеята си за ресторанта, защото във Виена съм виждала такива модели и знам, че това нещо наистина работи.

Преди това бях участвала в организацията на един концерт (по идея на Kinderhilfe Bulgarien), в който участваха деца от пет различни дома. От момента, в който се запознах с тези деца – няма никога да забравя този ден, 13 септември, 2014 година, разбрах, че това са моите хора, че за тях ще се опитам да случа промяна.

Тогава имаше едно момче – Юли, от село Разлив, който не участваше в концерта на сцената през цялото време и страшно много искаше да помага по някакъв друг начин. Непрекъснато идваше да ме пита с какво да помогне. В суматохата не можех да се сетя какво да му дам и той накрая каза – „аз ще изхвърлям боклука“. Най-вероятно съм реагирала много емоционално, защото бях втрещена как може едно дете на 13-14 години да смята за себе си, че единственото, с което може да помогне, е, че знае как се събира боклука. Възможно е това да е просто ситуация, но за мен остана татуирано в главата ми – „помни, Юли“.

Знаейки за тези неща, които смятам за социално несправедливи, не мога да не направя нещо. По този концерт работех и с ученици от Софийски ученически съвет, които участваха заедно с децата, репетираха с тях, бяха правили дори мюзикъл заедно. Особено важна в тези събития е идеята за ментор, който да ти помага, да те съпътства. С учениците започнахме да правим т.нар. „Академия за надежди“ – творчески работилници, в които Софийски ученически съвет преподаваха и ангажираха децата на място в дома с план програма.

TS_At_organigramАз познавам принципа на това как да преобърнеш представата на човек за себе си, така че той да изпълни друго пророчество, да направи нещо позитивно сам за себе си. Някъде през ноември-декември миналата година, когато трябваше да представим свои идеи на пазара на предприемачеството в 9 Academy, осъзнах, че това с ресторанта е абсурдно и не представих идеята, защото всички очакват от тези деца да станат келнери, сервитьори, защото е механична работа. Защото е като че ли по-лесно. А най-гадното нещо са ниските очаквания, с които живеят цял живот. Те започват да вярват в това, че те действително са такива. И имат ограничен светоглед за много други неща, просто защото никога не са се докосвали до тях, защото никога не са били в тяхното полезрение.

Ако искаш някой човек да скочи високо, не трябва да слагаш летвата ниско. Сложи я високо и вярвай в него, и той наистина ще го направи. Ще скочи дори и повече.

ПМ: Кои са най-големите трудности, които срещат децата от домове?

Д: Винаги във всеки един проблем има едно единствено и достатъчно условие, което, ако успееш да решиш, да преобърнеш, всичко останало става излишно и помага нещата да се случат по-добре. В работата с деца в институции е много ключово, че те живеят в лоша материална база. Колкото повече отиваш в провинцията, толкова по-лоши стават условията, но особено лошо е, когато навършат 18 години и трябва да излязат от институцията.

От прага на дома към обществения живот за тях има огромна пропаст. Те просто са много неконкурентни.

Много хора мислят какво ни интересува нас, но ни интересува, защото това е въпрос на оцеляване. Защото утре моето дете ще си купи наркотици от едно друго дете, което не е имало възможност за развитие. И един такъв анализ на ситуацията ме доведе до мисълта, че едно от нещата, които биха могли драстично да променят картината, е ако тези хора имат работа. Доход, който им дава сигурност, могат да си наемат квартира и оттам нататък вече да надграждат. То е обидно просто. Образование и работа. Здравеопазване. Това са 2-3 простички неща, от които всички имат нужда.

ПМ: Какво те води в тази дейност?

Д: Аз искрено вярвам, че всеки човек може да постига високи житейски успехи. Че всеки може да върви по звездите и да бъде щастлив. Едно от мототата на THRIFTSHOP ATELIER е, че ние всички сме звезден прах – дълбоко в себе си всички сме еднакви – всеки иска да бъде щастлив и да се чувства значим. Но материалните придобивки са временен комфорт, а не щастие. Щастието идва от това какъв ставаш, от собственото ти възприятие кой си.

12239895_436408033236939_2222368824281661264_nАгресията е най-бързият и лесен начин ти да се почувстваш значим. Ако аз се чувствам безсилна да те впечатля с това, което мога и което съм, ще стана агресивна. Всеки има нужда да бъде значим. Но ако извадя един пистолет сега, дали няма да ме вземеш насеризоно. Това го виждам всеки ден в училище, виждам го и в домовете.

Моята мисия е този звезден прах, който е във всички нас, просто по някакъв начин да го извадя от тези деца и те да започнат да го разпръскват из целия свят и да докажат, че могат. Че могат да бъдат маркетингови специалисти, мениджъри, дизайнери. Всичко това, което всеки човек иска да бъде.

THRIFTSHOP ATELIER е част от THRIFTSHOP GENERATION, последвано от THRIFTSHOP BOTIQUE. Голямата ни идея е да хванем напускащите институции от 19 до 26 години, а тръгваме от ателиетата, които са насочени от 16 до 18 години. THRIFTSHOP GENERATION съдържа програма за личностно и лидерско развитие – ателиетата са фонът, в който децата влизат реално в работната среда. Самата програма е свързана от една страна с тренинги, обучения, ежедневни задачи с психологически елемент, така че сами да следят как се развиват, но и да определят какви компетенции развиват. Не просто знание, но и компетенция.

Ателиетата симулират работна среда, така че самите те да видят какво е да работиш. Защо имаме идея да имат стипендии? Защото е изключително важно да знаят как да управляват своите стипендии. Тяхната държавна издръжка е 33 лв. на месец. Това е и една от причините да искаме те да имат стипендии.

Стартирахме с ателие (Лом, 2015), което е много умален вариант на всичко, което ще се случва. Ние в момента отиваме на място в домовете, но това няма да бъде така занапред, защото искаме да имат усещане, че наистина са на работа. Но тези стъпки са необходими, за да видим дали и за в бъдеще ще работят. И от друга страна, за да могат самите деца, самата работа на терен и с менторите да ни дадат знания и опит, с които да домодифицираме формата на работа и всичко да отговаря в много реална степен на потребностите им.

Леонардо да Винчи е казал, че всичко греши и човешката преценка греши, единственото, което е правилно и не греши, е човешкият опит.

TS_At_smiles (1)

ПМ: Как реагират децата?

Д: Мога да разкажа много неща, но е много важно вие сами да дойдете и да видите, просто да преживеете тези работилници с тях.

Една от любимите мои истории е за едно от децата, за което моите впечатления бяха, че е затворен, не обича да говори в група, предпазлив е. Той е шеф завеждащ продукция – ние всички бяхме изненадани, че просто седна на машината и започна да шие. И когато дойде момента да се прави всичко на практика, той е човекът, който активно участва в екипните ни срещи. Изправи се пред всички и като лидер започна да говори открито на цялата група по различни въпроси.

Тук е много ключовият момент, когато преобръщаш представата на някого за себе си, когато го поставяш да е значим, давайки му отговорност.

Елате на нашия базар на 20ти декември в София, където ще бъдем с децата от дома и центъра за настаняване от семеен тип в Лом, и си купете от нашите винилени еко чанти. Имаме една много тайна колекция с чанти от билбордове. Това наистина е една много решаваща стъпка. Идеята е да оценим труда им, носейки го със себе си, разказвайки на хората откъде и защо го имаш, да разпространяваш идеята. Тези пари ще отидат за печалба за всяко едно дете, но, от друга страна, това ще е доказателство за децата, че те могат и че имат значение; че има нещо различно за тях, което им е отредено; че и на тях са им отредени звездите, както и на всеки един човек.

Ние приемаме помощ от всякакви доброволци – графични дизайнери, хора с опит в продажбите и фондонабирането, хенд мейд дизайнери и творци и т.н. А който пък се чувства призван да бъде лидер на промяната и иска да се ангажира още по-сериозно за каузата, е добре дошъл да кандидатства при нас за ментор. Като нашите ментори бихме желали не само да ги запалим, но и да ги развием. И то не наужким.

Харесайте нашата страница във фесйбук, защото тази страница се прави от децата – всяко едно харесване, едно споделяне е още едно „Йес“! Приемаме дарения, тип материали  и финансова помощ – ние много работим с винил, билбордове. Защото винилът се рециклира много трудно. С отворени обятия взимаме мрежи от строежите, които не стават за нищо, но ние от тях правим нещо.

Децата взимат болката си, мъката си и в процеса на творене претворяват за себе си всичко – претворят картината, която имат за себе си в главата си.

ПМ: Какво пожелаваш на читателите на Под моста и на себе си за празниците?

Д: Пожелавам си никога да не забравяме за красотата на звездния прах, с която децата творят днес, за да сътворят бъдещето утре. Когато съм в училище или в дома, аз знам, че ако успея да променя нещо за тях, това има значение. Защото утре, когато са в безизходица, едно изречение може да изникне в съзнанието им и да промени всичко.

THRIFTSHOP ATELIER базар: https://www.facebook.com/events/1588877764666211/

За повече информация, пишете на: thirft.atelier@gmail.com

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to