„Пропусната жена” от Армел Жоб

„Пропусната жена” е едно от първите заглавия, които ни предлага издателство „Аквариус” през новата година, и първото, на което без да се замислям дадох 5 звезди във водещата онлайн платформа за любители на книгите Goodreads. Авторът, Армел Жоб, е белгиец, завършил класическа филология и е преподавал латински и старогръцки. Той пише първия си роман – „Пропусната жена”, през 1999 г. и печели престижните литературни награди „Еманюел Роблес” и „Рене Фале”. След успеха му с този дебют следват „Лъжлива невинност”, „Горчива вода”, „Кралският съветник” и др.

„Пропусната жена” е от скромните 220 страници, чете се на един дъх, но сюжетът дълго ще остане в главите ви. Шарл Ламбер е 35-годишен фермер, който живее в белгийското село Сарто. След смъртта на двете си лели Филомен и Камий той остава напълно сам и решава, че му е време да се задоми. За да сложи край на ергенския си живот решава да си намери жена, но не по старомодния начин, а като пусне обява в местния вестник. На помощ му идва дар словото на тамошния писар Еварист Льожьон, който пише няколко различни обяви, всяка все по-пламенни и откровени. Но всяка една остава без отговор, ако не броим няколкото пиперливи шеги, които му спретват съгражданите му, развеселени от необичайния му начин за търсене на половинка. Отчаян от неуспехите си и смазан от подигравките, Шарл решава да прекрати обявите. Тогава попада на Нея – жената на живота му се намира на страница от каталога „Щастие от островите” със снимки на „красиви туземки, търсещи брак”.

„Пропуснатата жена” е роман, който се води от няколко гласа, за да се видят различните гледни точки на един наглед уж банален живот. Краят на романа и неочакваният обрат, който сюжетът претърпя, ми напомниха за друг белгийски автор, чийто стил е подобен. Амели Нотомб също обича да води читателя за носа в криволиците и отклоненията в своите до един чудесни романи. Ако сте неин почитател, Армел Жоб и неговата „Пропусната жена” няма да ви разочароват. Преводът е дело на Светлана Панчева, а нежната и елегантна корица на Мария Налбантова.

„След като тя си отиде, той се върна у дома и за първи път усети нещо като празнина в стомаха, там където се струпват сърдечните неволи. И нищо не можа да запълни тази празнина – нито изминалите години, нито друг човек.“

„Една пура никога не се запалва отново след като е изстинала. Пурата е като страстта. По-добре да я потушиш, отколкото да я запалиш отново.”

„Наистина, влюбеният мъж по един или друг начин е смешен и усилията на всички гръцки и латински класици, взети заедно, не могат да променят това положение. Обзет от детинско разнежване, той тържествено реди глупост след глупост. За щастие, любовта го прави сляп. Но когато прогледне отново, обикновено е толкова смутен и засрамен, че до края на живота си кара обекта на своите възторзи да плаща за унижението му.”

Елис Eмин
на 20 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to