Pub Quiz – бира в едната ръка, химикалка в другата

1352061568_0
Ще бъде най-лесно още в началото без бой да си призная – имам проблем. Пристрастен съм към всичко британско. Харесвам комедията да е суха и саркастична, музиката да е изпята с акцент, а английският език… неизговорен от американци. Лесно разбирате тогава защо освирепях от кеф, когато съвсем случайно зърнах скромния лист формат A4, който рекламираше предстоящ Quiz в един от английските пъбове във Варна.

 „Много хубаво, но какво е това?“ е въпросът, който не чувам никой от вас да си задава. Което е нормално, Интернет не функционира така.

Според една малко известна, но пък изцяло достоверна интернет енциклопедия, Pub Quiz-ът е известна игра в британските кръчми, набрала популярност от 70-те години на миналия век насам. Най-общо казано, играта е нещо като викторина с халба бира до листа хартия. Масите в пъба сформират отборите, а водещ (т.нар. Gamemaster) задава въпросите и тук-таме помага с някой жокер. Въпросите могат да са придружени от картинки, а вашата задача се изчерпва просто с „Отговорете на зададения въпрос“. Звучи доста праволинейно и си е такова.

Въпросите на викторината варираха от „Назовете хората на снимката“, през „Назовете 3-те града кандидати за домакини на Олимпиада 2020“ и стигаха до „От кой филм е кадърът?“. Трябваше да има и музикален рунд, но техниката провали симпатичният английски чичко, който водеше куиза.
p_harpenden-pub_1545572c
 И като стана дума за английски чичко, да преминем към есенцията на вечерта – атмосферата. Възрастният мъж със силно зачервено лице и още по-силен акцент беше един от най-готините сбъднали се стереотипи, които съм виждал някога. Освен него в пъба имаше още поне 15-тина британци, които видимо се забавляваха, но и поназнайваха повечето неща. Самите въпроси се оказаха по-трудни, отколкото очаквахме хората на моята маса. Голяма част от тях изискваха задълбочени познания в британския ентъртейнмънт, но и тези от обща култура не отстъпваха по трудност.

Особено докосваща беше сплотеността на британските посетители на заведението. Единственото нещо, което се чуваше по-често от „ъъъ, к‘во ще е това?“, беше искрен смях и шеги с великолепен акцент, а желанието за победа отстъпи място на такова за забава. Изглеждаха и, подозирам, се чувстваха като у дома си.

Като всяка викторина и тази имаше награди. Обещанието от флаера за „питейни награди“ не беше лъжа и топ отборите си заминаха с бутилки вина или уиски. Нашият отбор като последен от наградените си тръгна с… плажна топка.

 Pub Quiz-ът надали ще стане масов хит по българските заведения, където други културни занимания като хвърлянето на салфетки виреят по-добре. Независимо от това, той е един чудесен начин да прекарате една спокойна вечер и да напрегнете тези мозъчни клетки, които не сте заети да убивате с алкохол.

П.П. Заради чудесната вечер, която ни предоставиха, би било справедливо да им направя и малко реклама – Sundogs Pub във Варна.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to