Ранният Иван Ланджев за късния Лев Толстой

Когато от науката се ражда поезия, а от поета – научен изследовател и това е съвсем в реда на нещата

Иван Ланджев

Снимка: Николай Николов

При Иван Ланджев всичко е последователно. Известен на широката аудитория като съвременен български поет, той е всъщност изследовател. Изследовател, който не се бори, а се допълва с твореца.

Философ и културолог по образование, както и доктор по руска литература, той последователно изразява търсенията на изследователската си душа и намира (поне за себе си) някои отговори. А темите, които изследва, са точно в центъра на света (поне за мен).

На пръв поглед несвързани, неговите книги са всъщност поредица от открития, които трябва да се споделят. Защото потребността да напишеш своето откритие, било то във вид на стихотворение или трактат, е много по-силна от всяка друга човешка потребност.

Ако можеш да не го напишеш, значи не е важно. Нещата, които Ланджев събира в книги, са именно тези смислени и важни неща, които е открил за себе си и не може да премълчи.

Есеист, публицист и сценарист. В тези свои дейности изследователят дава поле за изява на едни други слоеве от същността си. В статии и сценарии за сериали една многопластова личност може да покаже чувството си за хумор и умението си да борави с ирония, както и способността да аргументира тезите си.

Всеки четящ и ерудиран човек, от ранга на Иван Ланджев има и потребността да се надсмива на света по свой си начин. Защото да бъдеш последователен и многопластов не означава да бъдеш еднопосочен кон с капаци, а точно обратното.

Сериозното образование в СУ „Климент Охридски“ го е изградило като поет, работата го е свързала с телевизията и медиите, а сега поетът и сценаристът просто отстъпват за известно време на първоначалната му страст към руската литература и проучването ѝ. Страст, която той всъщност никога не е изоставял, защото преподава тази любима своя материя на студенти всяка година.


Себенадмогването и вътрешните борби в човека са сред неостаряващите теми и на писателите, и на изследователите

иван ланджев

Снимка: Иван Ланджев

Новата книга на Ланджев (научното изследване, за което вече стана дума) се казва „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ и е достъпна благодарение на издателство „Факел“. Представянето на книгата се състоя на 20 април в Литературен клуб „Перото“.

Почетни гости, представящи книгата заедно с Иван Ланджев, бяха проф. д-р Людмил Димитров (научен рецензент), проф. Георги Каприев и Румен Леонидов.

Според тях книгата е приносно изследване на късния период на Лев Толстой, а Иван Ланджев успява много точно да отсее детайлите и да разграничи „жълтите теми“, свързвани с името Лев Толстой от творчеството и гениалността му.

Разговорът на мъничката сцена на „Перото“ обговори целия живот на Толстой, смъртта му, разбиранията му, естествената драматургия в произведенията му, контрастите на неговия свят и героите му, обединени в един общ контекст. Мислещи и чувстващи герои, с които всеки се идентифицира в голяма степен.

Запознатите с творчеството му обясниха на непросветената публика, че самият Толстой не е бил толстоист, а само противник на всяко институционализиране на истината, а отлъчването му от църквата е бил неговият начин му да се доближи до Бог.

Толстой е бил възвратен писател, търсещ себе си, а Иван Ланджев се е заел със същото търсене. В книгата се получава отличен диалог между двамата и се разкрива както Толстой, така и самият автор. Разгледани са произведенията „Кройцерова соната“, „Дяволът“, „Отец Сергий“, „Възкресение“ и други.

В следствие на разговора на четиримата интелектуалци и написаното на достъпен език научно изследване, аз разширих в голяма степен познанията си за Толстой. Иван Ланджев разясни на аудиторията и твърдението, че геният в литературата е винаги актуален.

„За разлика от науката, където всеки съвременен лекар, дори най-посредственият, ще е по-добър от Хипократ, защото медицината се развива непрестанно с годините, то в литературата гениите се раждат в различно време и остават вечни. Това е понеже литературата търси съвременни решения на вечни проблеми. И нито един съвременен автор не може да бъде по-добър от Шекспир.“

А колкото до творчеството на Толстой и любопитството на Ланджев към него – след прочита на тази книга аз повярвах, че „Художникът надделява над проповедника. Но дизюнкцията „проповедникът или художникът“ е вредна за разбирането на Толстой. Те двамата са битували заедно, едновременно. И така следва да ги четем„.

Текстът е базиран на мнения и разсъждения на Иван Ланджев, проф. д-р Людмил Димитров и проф. Георги Каприев.

Автор: Ивана Хиткова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to