Разбуненият дух на театъра у нас

Снимка: wikimedia.org

Снимка: commons.wikimedia.org

Преди приемах театъра като опция за петъчно развлечение. Да изляза с приятели, да изгледам някоя постановка. Всъщност гледах така на нещата, когато бях дете. При последните ми посещения в Народния театър „Иван Вазов” разбрах, че зад думата театър се крие нещо повече от забавление.

Това е понятие със смислово натоварено съдържание. Това е история за изкуството. Това са емоции, които ни запленяват или пък ни разочароват. Това е послание, което трябва да възпроизведем в действията си. Това е къртовска работа на голям екип от хора, които стоят на сцената и зад нея. Това е идеята на един вдъхновен режисьор. Добрите актьори могат да възпроизведат несъществуваща буря на сцената, така че да я съпреживеем с тях. На какво обаче се дължат „бурите” зад кулисите на театрите у нас?

На 21 февруари тази година в отворено писмо актьори, режисьори, драматурзи от Народния театър „Иван Вазов” поискаха оставката на председателя на Съюза на артистите в България (САБ) Христо Мутафчиев. Позицията е подписана от 72-ма души.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ

Обръщаме се към българската общественост във връзка с изразеното отношение на г-н Христо Мутафчиев относно мерките, предприети от Министерството на културата на Република България за редица български театрално-сценични институти през м. февруари т.г. (тези мерки не са предмет на настоящето писмо). Подтикнати сме да изразим своето становище поради системното неспазване на Устава на Съюза на артистите в България от страна на неговия Председател. Уроненият авторитет както на САБ, така и на актьорската и прилежащите ѝ гилдии, е резултат от недопустимото за една творческа синдикална организация подменяне на каузални с тяснопартийни интереси.

Водени сме от твърдото си убеждение, че Съюз на артистите в България трябва да съществува и той трябва да отстоява правата и интересите на всички заети в сферата на сценичните изкуства, да утвърждава и насърчава устойчивото и качествено развитие на тези изкуства, да представлява постоянен и безпристрастен коректив както на съответните работодатели, така и на Министерството на културата, да възвърне доверието у своите членове и облика си на професионална организация. Защото такъв съюз е conditio sine qua non за съвременна европейска България и бъдещето развитие на изкуството у нас. …..”

Недоволството бе провокирано след като председателят на САБ даде три месеца на културни институции с големи финансови дефицити да докажат, че могат да излязат от положението, в което се намират в момента. Ако в рамките на този срок не успеят, трупите ще бъдат премахнати и ще се създадат открити сцени.

театър

Снимка: Flickr

Какво последва?

В подкрепа на Народния театър в София се присъединиха и други колеги артисти от цялата страна. Актьорите от Родопския драматичен театър „Николай Хайтов” написаха открито писмо с искане да се защитят културните институции, заплашени от закриване.

Няколко дни по-късно актьорът и председател на САБ излезе също с открито писмо в отговор на нападките срещу него.

„Тези дни мислех много защо се създаде това напрежение в цялата гилдия. И открих причината в себе си. Затова искам да изляза с лично обръщение – от мое име и от името на целия управителен съвет на Съюза на артистите. Искам да се извиня на всички колеги, които са се почувствали уплашени и притеснени, наранени или обидени от моето непремерено изказване в Смолян, което като думи, извадени от контекста, звучи наистина стряскащо. Затова смятам, че е правилно, съвестта ми така го диктува, че трябва да се извиня на всички колеги и да ги уверя, че никой никога не е мислил, а и аз самият никога не съм мислил за това, че трябва да се закриват театри….”

Решенията, които определят дейността на сценични изкуства, се опират на съгласието на три страни – Министерство на културата, Сдружение на директорите и Синдикатите. Гилдията се раздели на два основни лагера – тези, които подкрепят подписката, и тези, които са против нея. А ние започнахме да лепим етикета, да раздаваме правосъдие #Кой е виновен за създалата се ситуация.

Къде сме сега?

Всичко си е по старому. Или поне така изглежда. Билетите за новия сезон в НТ „Иван Вазов” са в продажба още от 15 август. Генерални промени в управителния съвет на САБ няма.

Къде се пропуква връзката в тази гилдия? Изнемогват ли актъорите в провинцията? Все въпроси, чиито отговори остават в сянка. Дали хората на това изкуство ще се разединят, обединени в тяхното общо бъдеще? По-вероятно е обаче и това разедидение да остане в сянката на миналото. Но не за дълго. Пясъчният часовник на търпението ще изтече, когато „провинциалните” актьори не успеят да удовлетворят целите, поставени пред тях.

Изградените стени на защита ще рухнат и тогава двете страни ще се сблъскат отново. Или, може би, не. Всъщност идеалният сценарий за тази постановка е трудно постижим. Не казваме невъзможен. Не всяка приказка трябва да завършва с “happy end”, за да остави смисъл и задоволство след себе си. Но всеки опит за разклащане на една построена система е сигнал за повече разсъждение. И когато организмът се руши сам, вътре в себе си, е светлина за проблем, който трябва да се изклекува, за да не се развие злокачествено.

Но театърът трябва да остане истински жив, защото трябва да го има. Той е необходимост за духовно пречистване.

„…Той не е евтино шоу или забавление. Театърът е изкуство. Свещенодействие. Служене. И ролята му не е да забавлява, а да докосва и да променя души. Да те кара да се замислиш, да разтърсва и да вдъхновява. Да те тегли нагоре към светлото, а не да слиза при низките страсти или само да разсмива.” – Слава Георгиева, примата на Ловешкия драматичен театър

 

Автор: Мадлен Илиева

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to