Разговор с Nick D’ Monicus (Никола Стоянов) от Dreg Starz

13.11.2016

Трудът, който хвърляш в това, което обичаш, рано или късно ти се изплаща

bandlogo

Последните години ставаме свидетели на едно мощно задвижване на родната музикална рок сцена. България може и да е малка страна, но с всеки изминат ден се появяват нови и нови групи и изпълнители, които пълнят родните клубове и събират доста почитатели в интернет.

И макар на пръв поглед, името Dreg Starz да изглежда непознато, членовете на бандата съвсем не са, особено за по-запознатите с ъндърграунд подиума. Както посочва и Nick DMonicus (вокал, китара) – Dreg Starz са логично продължение на групата Alley Sin, която за активния си период 2008 – 2013, набира огромна фен-база, изнася концерти в почти цялата страна и подгрява световноизвестни изпълнители като SlashxGunsn Roses) и Marky Ramone (от RAMONES).

Ето защо сега момчетата от Dreg Starz (всички до един бивши членове на Alley Sin), успяват бързо да наберат популярност и за кратко време да изкарат свое EP и клип. За създаването на проекта, бъдещите им планове и музикалната сцена разговаряме с Никола Стоянов, носещ творческия псевдоним Nick D’Monicus.

Под Моста: Разкажете повече за основаването на бандата.

Nick DMonicus: Новосформирането/събирането на бандата се състоя типично в наш стил в столичен бар. По ирония на съдбата барът носи името „Амстердам“, след като аз самият бях прекарал повече от половин година в Холандия непосредствено преди срещата ни и бях изпаднал вече в депресия да свиря пак с някого. Беше ме налегнал дълбок мрак в тази тъмна, дъждовна страна. Мракът се усеща и в парчетата от дебютното ни EPSongs from the gutter” (бел. „Песни от канала“), в ретроспекция и сам го осъзнах.

В Германия, където живея и работя вече повече от четири години, е доста по-добре откъм време, слънцето се показва по-често. Tа, след куп душевни изляния от моя страна в бар „Амстердам“ колко имам нужда пак да свирим заедно и солидно количество изпит алкохол решихме да започнем пак да свирим заедно и да не оставяме и този път нашия рокендрол влак да тръгне без нас, независимо че сме в различни държави. Приключенията с тези момчета наистина си заслужават. На сутринта след „Амстердам“ се събудих на напълно непознато място.

ПМ: Откъде идва името Dreg Starz?

NM: Dreg Starz дойде като идея съвсем случайно. Мислихме дълго най-различни варианти, които все на някого така и не се харесваха. Имаше дори и имена на оръжия за нинджи, какво ли не ни идваше наум!

Един ден гледах автомобилно предаване по телевизията в Германия и там даваха репортаж за Drag Racing – вид съзтезания в Щатите с изключително бързи коли, които буквално „летят“ във въздуха от скоростта, която вдигат. Влязох в нета и след като написах „Drag racing“, като един от първите резултати, които ми излезоха в Google, беше „Drag Star“ – модел пистов мотор на Yamaha.

Хареса ни по благозвучие и решихме да променим някои букви в двете думи и да добавим множественото число на ‘Stars’, но изписано със Z чисто от визуална гледна точка, както и поради огледалните S и Z в логото ни. Само по себе си името ни не значи нищо. Ако тръгнем да го превеждаме буквално, би означавало: „отрепки/утайки/утаечни“ звезди. В последствие дойде и идеята за логото със звездата.

ПМ: Вече имате едно EP – лесно ли се издава музика у нас?

NM: Определено не! Разчитаме изцяло само на себе си. Нямаме лейбъл или продуцент, както почти всички български и не само новоизгряващи банди. Свързано е с много пари, ако искаш да издадеш качествен продукт или поне нещо, което все пак да е на добро ниво.

ПМ: Кои са нещата, които вдъхновяват Dreg Starz? Имате ли идоли и произведения, които повлияват върху творчеството ви?

NM: Списъкът с банди, които обичаме и са ни повлияли, е безкраен и се увеличава всеки ден. За мен лично, започвайки от Elvis или Johnny Cash, Misfits, минавайки през Motörhead, 80-те изобщо, 90-те и нататък, а в наши дни има много качествените нови рок и метъл изпълнители, просто нямат такова медийно внимание като бандите от 80-те и 90-те. вземете за пример Guns N’ Roses и Nirvana, които без MTV никога нямаше да достигнат такава голяма аудитория и световна популярност. Aз и Стефан/S.A. Decay/, нашият басист, сме големи фенове на хорър пънка и хорър комиксите. Моят псевдоним например Nick D’Monicus е от комикс на Marvel „Doctor Demonicus“, голям фен съм на почти всичко на ‘Marvel’, екранизирано или не.

bandphoto3

ПМ: Какъв е пътят на една млада банда нагоре по стълбата на успеха?

NM: Дълъг, трънлив и осеян предимно с трудни моменти. Златните години на рокендрола отдавна са минало. Сега хип-хопърите са рок звездите от 70-те и 80-те.

ПМ: Защо младите и умели музиканти се насочват към комерсиалните подстилове на рока?

NM: Отговорът на този въпрос е ясен. Хванеш ли стил, който в момента е на гребена на вълната, имаш моментално сигурна фен база. Това се случва в момента с метълкора например.

ПМ: А защо големите компании и телевизии спонсорират, рекламират и съдействат на масово слушаните стилове, а не и на ъндърграунда?

NM: Защото имат сигурен процент крайни потребители, които ще купуват не само музика и мърчъндайз на бандите, а ще ходят и по техни концерти – нещо, от което в днешно време се печели много повече отпреди интернет ерата.

bandphoto4

ПМ: В наши дни понятието рокендрол е станало прекалено общо? Каква е вашата дефиниция на стила?

NM: Да вярваш в това, което правиш, и истински да го обичаш, без да го подлагаш на съмнение и да се замисляш нито за миг! Това е рокендрол, всички други етикети и стереотипи са излишни!

ПМ: Имаме различни стереотипи за рок музикантите – от наркомани, бунтари и свалячи до уравновесени straight edge и веган типове. Къде започва и къде свършва имиджът? Доколко е важен за един музикант и доколко трябва да припокрива поведението му в реалния живот?

NM: Всичко зависи от това как го чувстваш и най-вече дали се чувстваш в своята кожа, слагайки имиджа си – нещо като втора кожа. Не трябва да е нарочно и в никакъв случай не трябва и в ежедневието да си на 100% с външен вид като на сцената, правиш ли го според мен нещата се размиват и си оставаш само с имиджа и без музиката, която е най-важната.

ПМ: Какво мислите за ТВ риалити форматите, търсещи таланти?

NM: Машина за пари, която изстисква до максимум малък процент едни не толкова талантливи млади хора (много рядко креативни като музиканти, но добри имитатори) и след това ги захвърля. Като цяло единственото интересно са кастингите там.

bandphoto2

ПМ: Разкажете повече за записите на първия ви клип? Кое ви вдъхнови за парчето към него?

NM: Идеята за търсеното и намирането на свободата, на себе си. Главен персонаж в историята на видеото е Ева, която Господ създава, за да може Адам, неговият роб, да има с какво ново да се забавлява. Ева обаче избягва от райската градина, тя не знае как самата тя изглежда, каква е, затова е увита и в бинтове, след като Господ я е създал. Оглежда се в счупени огледала и не може да разбере коя е всъщност, все още само божие създание, а не индивид.

Докато не се среща с Дявола, в образа на Змията, който и предлага избора на свободата, като й дава да вкуси от ябълката и така тя открива себе си. По този начин се получава метаморфозата. Продуцент-режисьор и сценарист на видеото е Анди Михов. Компанията му ‘Before Dawn Productions’, под шапката на които се продуцира клипът, е награждавана няколко пъти от световни филмови фестивали.

ПМ: Много хора започват да правят рокендрол музика заради вълнуващия живот по време на турнета. Кой е най-скъпият ви спомен, свързан с участие на живо?

NM: Може би срещата ни със Slash през 2013 г., когато подгрявахме неговата група в София. Той сам дойде и се здрависа с нас, което беше наистина WOW. Почти невероятно, че ни се случи.

ПМ: Защо в обществото ни масово хората все още имат предразсъдъци към младежите с дълги коси, пиърсинг и татуировки?

NM: Смея да твърдя, че тук, в Германия, нещата са доста по-еволюирали в това отношение. Има и банкови служители с пиърсинги и татуси и никой не се впечетлява от това. В България все още има да изтече доста вода по този въпрос.

ПМ: Много чужди изпълнители хвалят родната ни публика. С какво изпъкват нашите фенове?

NM: Аз си го обяснявам с това, че прекалено дълго време хората в България са нямали възможност да гледат чужди групи, визирам соца, та дори и сега идват доста по-малко изпълнители, отколкото в Германия. Тук почти всеки ден можеш да отидеш на концерт на известна и не толкова известна група, публиката е пренаситена. В България все още има концертна жажда, а може би и темпераментът ни е по-горещ.

ПМ: На какво ни учи рокендролът?

NM: Да се бориш и да не се отказваш никога. Трудът, който хвърляш в това, което винаги си обичал, рано или късно ще ти се изплати.

ПМ: Кои родни банди респектирате и бихте препоръчвали?

NM: ODD CREW, Kora, Khanъ, в момента едни от най-актуалните имена на метъл сцената. В рокедрола сме малко, но например ветераните Daily Noise Club, с които сме свирили доста пъти като Alley Sin. Chainsaw Babies и Crazy Hearted Lovers – чуйте ги, чист рок‘н рол!

ПМ: С какво бихте искали да ви запомнят?

NM: С това, че всеки от нас е истински и себе си в DREG STARZ. Не правим музика насила само и само да станем супер звезди на всяка цена, а защото я обичаме.

ПМ: От читателите ни със сигурност има такива, които за първи път ви чуват. Кое е първото ваше парче, което трябва да си пуснат?

NM: „Talking Тo Тhe Dead“, мой фаворит от EP-то.

ПМ: Вашето пожелание за читателите на „Под Моста“.

NM: Не лепвайте етикети на българските банди, че звучат като еди кого аи. Напротив – подкрепяйте ги. Без вас няма как да ни има нас и каквото и да е музикална сцена. И най-вече слушайте повече и всякаква музика, навсякъде има по-нещо ново и интересено!

bandphoto

Състав:
Nick D’Monicus (Никола Стоянов) – китари/основни вокали
Van Dal (Иван Гемижев) – китари/беквокали
S.A. Decay (Стефан Абаджиев – бас/беквокали
Blagg O’Beast (Благовест Петров) – барабани.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаIrfan с концерт във Варна18.03.2016

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика