За АБК, читанките и цените на книгите у нас

28.07.2013

Спомням си, когато бях малък, как прелиствах книга след книга. Тогава, подобно на един Холдън Колфийлд, вечно бях недоволен от нещо. От хартията, оформлението и най-често от начините на издаване. „Книгата става на баница след едно прочитане“ бе запазена марка на недоволните от издателите. В интерес на истината, това вече все по-рядко се случва. Оформленията са на ниво, хартията стана по-добра, подборът на автори – също. Но на каква цена?

Books1
Не електронните четци и пиратството ще елиминират книгата, а простотията…

За какво, питате се, е тази статия? От заглавието се сещайте, че идва дума за другарите от АБК (Асоциация Българска Книга) . Не съм издател, нито експерт, а още по-малко съдник на българските издателства.  Но минавам за интелигентен човек, който, когато нещо му е неясно, си прави проучване, запитва няколко компетентни по темата хора, и накрая си прави изводите. И всичките ми изследвания по казуса „Читанка“ сочат, че тя е по-скоро спасителят, отколкото убиецът на българската книга, за какъвто искат да я нарочат.

По традиция, когато импотентните български власти не могат да се справят с торентите, на мушката винаги идва Читанка – може би най-популярният сайт за безплатно сваляне на електронни книги. Електронната книга може да има страшно много недостатъци – някои транскрипции са лоши, оформленията – дразнещи, а очите така или иначе стават на палачинки, ако нямаш четец. Книгата от Читанка, обаче, е безплатна.

България е втора по ДДС на книгите след Дания, с нечувано голямо на фона на нашите доходи ДДС от 20 процента. Да де, но ние не сме Дания. Спрямо нас Дания е на друга планета. Няма да правя извадки коя страна с какво ДДС налага книгите си, но е далеч от 20%.  Не спира да ме мъчи обаче, защо, да го „Wеба“, Асоциация Българска Книга не се занимае с това.

Но да се върнем на темата за „баниците“. Както казах, това вече е рядкост. В момента има едно, две и даже повече мои много любими издателства, които си вършат работата съвестно. Правят невероятни оформления, често се наемат български художници за кориците, които пък от своя страна нерядко рисуват по-хубави неща от западните си колеги.  Накратко, книгите им са толкова хубаво направени, че ти идва да се влюбиш в тях.  Дори в момента се задава уникална антология от майстори на фентъзито, издавана от Артлайн, но на каква цена? Отново по традиция ще ни го наковат с едно 20 до 30 лева. Другото ми любимо издателство Изток-Запад също го прави. Техните истински качествени издания се продават на истински големи цени. Едно намаление от 20% би било един чудесен вариант пред алтернативата изобщо да не прочетеш книгата, която издават.

Но нека хвърля бомбата. Аз лично предпочитам книгите да се издават като тефтери, да стават на баници след първото четене,  но да са достъпни.  Защитник съм на тезата, че е важно какво ще прочета вътре. Няма да правя гробници, колекции и изложби от „готино“ издадени книги.  Ще ме прощавате, но аргументът „друго си е да усещаш  допира на хартия и миризмата на мастило “ е аргумент на шестнадесетгодишен.

Естествено има нещо гнило в това да си наблъскаш чисто новия Киндъл с петстотин книги, всичките от които свалени от Читанката. Те са единици сред истинските читатели. Не познавам някого, който след закупуване на Киндъл да е спрял да си купува и физически издания, а тези, които го правят, надали изобщо четат електронните. Затова твърдо защитавам тезата, че пиратството на книги може само да увеличи продажбите. И не, това не съм го чул от Нийл Геймън или Паулу Коелю, говоря от личен опит.

Да погледнем на проблема от забавната му страна.
Да погледнем на проблема от забавната му страна.

Разберете, че имаме нужда от Читанка, защото колкото и  да искам да помагам на нашите издатели, те понякога ми пречат да го направя поради независещи от мен причини. „Епичното“ ми търсене на Силмарилион от Толкин удари на камък и без бой ще си призная, че изпиратствах тази книга. Когато реших да дам едно рамо на родните издатели и да си я купя, сериозно се провалих. Старото издание на Абагар е изчерпано. Бард имат илюстровано, луксозно издание с грозните и неспокосани картини на Тед Нейсмит за 39 лева. Тези илюстрации мога да ги гледам в интернет, безплатно, ненарушавайки ничии авторски права.  А същата книга без картинки е 14 лева,  но пък за същите пари я има на оригинално английско копие, навярно с антикварна стойност, от книжарницата на Шишман 31. А  срещу няколко лева отгоре мога да я купя чисто нова от Бууктрейдинг по-надолу по Графа. Как, тогава, кажете ми, да се реша на българския продукт за сметка на по-хубавия, вносен?

Разбира се, нямам желание да хвърлям обвинения срещу издатели. Просто живеем в такава държава, където „Златната клонка“ на Фрейзър струва 60 лева, а при кашоните старото издание е 40.  Живеем в държава, в която пишман антиквари ми предлагат Архетипите на Юнг от 70 до 120 лева.  Живеем в държава, която облага с 20 % процента книгите, а асоциациите, които трябва да протестиращ срещу това, гонят сайтове, че дори викат и ФБР, ти да видиш… Какви ли интереси, били те правни или икономически, замъгляват стремежа им към най-чистия интерес, който трябва да защитават – този на читателите?

Преди десет години българският фантаст Христо Пощаков предвиди появата на четците. Никой обаче тогава не бе предвиждал пиратството на книги...
Преди десет години българският фантаст Христо Пощаков предвиди появата на четците. Никой обаче тогава не бе предвиждал пиратството на книги…

Българските издатели се сражават в неравен бой с малоумното ДДС,  нечестните разпространители, тънкият джоб на читателя и същата тази асоциация, която им извива ръцете за щандове по време на коледният панаир на книгата.  Вместо АБК да направи нещо по въпроса с ДДС и разпространителите,  тя се занимава с Читанка.  И всичко това уж в полза на авторското  право и издателите. Без да бъде наясно, че ако не беше Читанка, едва ли някога щях да „сипя“ общо сто лева в касите на Бард и Артлайн за любимия ми Брандън Сандерсън, примерно… Защото и пиратската книга може да е качествена литература, която да ме запали по една поредица или автор, които после силно вероятно ще си купя. А и какво може да стане в най-лошият случай? Някой е прочел една книга. Не е трудна сметката, че е повече от нито една.

Аз съм Васил Мирчев и това е просто моето  мнение. Знаете къде да изразите вашето.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевСимволът на мира, роден от диктатура – Volkswagen Beetle03.09.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър