Ромео и Жулиета във футуристичната вселена на „Равни“

1

В предните си двама филма – „Луди от любов“ и „Вдишвай“, режисьорът и сценарист Дрейк Дормус разглежда драматични любовни отношения, усложнени от времето и разстоянието. В новата му лента сюжетът е прехвърлен в бъдещето, което по свой начин се явява пречка между главните герои.

С плаката и превода на заглавието нищо чудно да се появи мисълта, че тук става въпрос за равноправие между половете, но за това допринася оригинално наименование на научно-фантастичната лента. ‘Equals’ освен „равни“ носи смисъл и на „спокойни“, „уравновесени“, каквито са и членовете на следвоенното Съобщество във филмовото пространство. Те са лишени от присъщи емоции и свързани с тях действия, а чувствата са не само нежелани, но и опасни, защото освен че носят дискомфорт, разстройват и установения социален ред. Нарушителите му са заразени с вирус, причиняващ поява на усещания, срещу който се приемат лекарства, а в напреднал стадий „заболелите“ биват хоспитализирани и дори умъртвявани.

2

В подобно обществено устройство човешките връзки са забранени, следователно любовта се смята за престъпление, а на извършители като главните персонажи Ния и Сайлъс не им остава друго освен да прикриват чувствата си пред всички останали или да избягат заедно другаде. В тези опити развоят на събитията при влюбените напомня до голяма степен на тези при Шекспировите Ромео и Жулиета – с помощници и недоразумения по пътя, които подлагат на изпитание не само запазването на любовта, но и живота на двамата.

3

На пръв поглед историята не блести с оригиналност – елементът на отсъстващи човешки чувства в антиутопия се среща и в ленти като „Еквилибриум“, както и визията на роботизираните индивиди в бели дрехи, превърнати в слуги на новия строй. С тоталната им загуба на идентичност идва и рискът от дистанцираност на зрителя, който да остане емоциално изолиран от обстановката на хора с равна интонация на гласа, извършващи  всичко механично. Дизайнът на филмовата продукция носи усещане на празнота и стерилност в ежедневието на обществото на „равните“, всеки от чиито членове живее отделно от другите. В съчетание с бавния темп на действие придобиваме представа за монотонния и самотен живот, представен най-вече чрез бита на Сайлъс, изигран от Никълъс Холт.

4

За разлика от буйния си персонаж Нъкс в друга постапокалиптична атмосфера – тази на „Лудия Макс“, тук преживяванията са вътрешно събрани у героя и много по-деликатно пресъздадени. Уязвимост и чувствителност демонстрира и Кристен Стюарт като Ния между двете крайни точки – от овладяност и лека прозрачност на настроенията до падането на стени и отдаване на емоции. Андрогинното излъчване на актрисата пасва чудесно на футуристичната атмосфера, а сините очи на екранния й партньор допълват кинематографичните решения в студени тонове. Затоплянето на цветовата гама идва с появата на чувства между двамата, а ембиънт саундтракът от фон се превръща в герой, издаващ неизказаното между персонажите. Очарованието се крие още и в преоткриването на собствената емоционалност и осъществяването на контакт с отсрещния, а за постигането на достоверна атмосфера на интимност допринася добрата химия между Стюарт и Холт. Във важните второстепенни роли виждаме утвърдени лица като Гай Пиърс и Джаки Уийвър, които във филма преминават от гласове на разума към съучастници на влюбените.

5

Популярният мотив за забранената любов, отстоявана от младите с цената на всичко, е ключът към зрителското сърце, затова и ходовете в действието, при които положените усилия и предизвиканият съспенс изглеждат невъзнаградени, оставят усещане на неподплътеност. Със своя отворен край филмът все пак внушава, че изпитваните трудности в борбата срещу системата са начинът да останеш верен на истинската си природа и това, заради което си струва да живееш. Макар „Равни“ да не спада към графа „развлекатален“, старанието при направата му пред и зад камера е налице, стига да имаме осезаемост за резултата – постигната специфична енергия на съзерцателност и сетивност, която трогва и замисля.

„Равни“ тръгва по кината в България от 18 ноември 2016 година. Разпространява „Лента“.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to