„Ромфея“ или светът на приказната реалност

photo 1

Винаги съм бил почитател на фантастичните жанрове и съм изчел толкова много книги и от чужди, и от родни творци, че доскоро си мислех, че трудно ще намеря нещо, което не просто да ме грабне, а и да ми предостави нов поглед към жанра.

Не е трудно човек да чуе за Стефан Кръстев, познат също и като Цефулес. Той е от онези изключително активни автори, чиито кратки произведения могат да се намерят в множество интернет страници за свободно споделяне на творчество. Роден на 14-и октомври в град Асеновград, но пребродил множество населени места, авторът вече има над 20 книги зад гърба си в електронен и хартиен вариант. Към момента пише материали за интернет медията ‘BG Sever’ и продължава да описва вселените, витаещи в главата му на хартия, предоставящ на читателите множество произведения в жанровете фентъзи, трилър, антиутопии и др. Особено открояващо се негово произведение е „Ромфея“. Един роман, който самият автор популяризира по особен и интерактивен начин във Фейсбук чрез публикуване на снимки, приближаващи се към самият сюжет на творбата. Не беше никак трудно да разбера за тази книга и още повече – да бъда привлечен. И след като най-после разлистих страниците, останах доста изненадан.

Първото, което се набива на очи, е стилът на автора. Няма как да не отбележа, че първоначално като читател бях затрупан с прекалено много информация, която на моменти ме затормозяваше и забавяше навлизането ми в историята. Да, Стефан Кръстев е от онези описателни автори, с които трябва известно търпение. За сметка на това, пише доста увлекателно и нещата, върху чието описание се спира, са, хм, доста различни. Бих казал едновременно близки до нас, българите, и едновременно далечни. Но върху това ще се спра по-късно. Изключително интересен е подходът на автора към изграждането на света. Жанрово „Ромфея“ не може да бъде класифицирана с една обикновена думичка. Това е роман, в който реалността – такава, каквато я познаваме – се преплита с една приказна амалгама от фолклор, митове, конспирации и фантазия.

Налице е една изключителна многопластовост на вселената, която в началото, макар и едва забележима, с напредването на сюжета се разгръща и ни завладява. Това беше и първото нещо, което наистина ме грабна като читател, а именно търпеливото и ненатрапчиво освобождаване на фантазията. Всичко започва така сякаш е реалност. Свръхестествените явления и случки първоначално изглеждат като сънища и привидения. Дотолкова, че като читател свикваш с тях и започваш да очакваш следващото им появяване. В така нареченото „ърбан фентъзи“, до което „Ромфея“ се доближава, повечето автори допускат точно тази грешка – да нахлуват бързо и безкомпромисно с фантасмагориите, докарвайки иронична усмивка или негодувание у читателя.

photo 2

Друго характерно за този роман е действието. В „Ромфея“ определено се случват доста неща, при това епизодично, като също така историята се разказва от гледните точки на повечето от главните герои, което е доста добър способ, тъй като по този начин ясно виждаме, че техните роли в сюжета не са толкова опростени. Да, персонажите са изключително сложни – дотолкова, че няма добри или лоши герои, а просто такива с различни мотиви, които оправдават действията или бездействията им. Това донякъде за мен беше и плюс и минус. Героите на Стефан Кръстев са до един мечтатели, опортюнисти и харизматици. Привързваш се към всеки един от тях и точно там идва проблемът, че не можеш да намразиш почти никого, а както знаете, емоционалното обвързване с творба има нуждата и от герои, които почитаме, и от такива, които да презираме.

Всичко, което героите правят, изглежда сякаш подредено и предрешено, дотам, че ти просто свикваш с това, което се случва, и прелистваш страниците, очаквайки следващата сцена. Приказният начин, по който Цефулес представя историята, подсказва за духа му на вечен търсач и мечтател, което предварително ти нашепва, че този роман ще завърши по положителен начин. Въпреки това обаче, историята предлага множество обрати, благодарение на които прочетох самата книжка на няколко пъти. Тъй като авторът разказва по такъв начин, че веднъж влязъл в „Ромфея“ – повече да не можеш да излезеш.

Това, което романът ще ви научи, е със сигурност да започнете да гледате на заобикалящия ви свят по различен начин. Тази многопластовост е разгърната и в главните герои – меланхолици и мечтатели, в които обаче има достатъчно жар и самонадеяност.

Сигурно някои от вас вече се питат – какво е това нещо Ромфея – а отговорът със сигурност не е един. Както авторът подробно описва в бележките под линия, това е древно българско оръжие, за което дори и аз (при цялата ми любов към нашенските неща) не бях чувал. Оръжие, уникално само по себе си, което първоначално ще повика у вас множество асоциации, свързани с добре познатите остриета като катани, гладиуси и т.н. Освен това, Ромфея е и селище, дълбоко скатано в Родопите, където се случват доста уникални и на пръв поглед необясними неща. Селище, в което върлуват бандитски шайки; място, където старци носят тракийски доспехи и се отбраняват; територия, завзета от чудата личност, провъзгласила себе си за римски прокуратор и наместник, организираща гладиаторски битки. И какво ли още не? Сигурно звучи прекалено смахнато и налудничаво. Почакайте да видите останалото.

photo 3За двамата влюбени майсторът на древни оръжия Борил и художничката Багрена, чиято връзка е на ръба на емоционалното изчерпване, Ромфея изглежда също толкова чудата и неестествена. И въпреки това, с надеждата да закрепят разядената си от стари и нови тайни връзка, те се отправят именно там, където реалният свят среща мистичния и се преплитат по такъв начин, че не знаеш дали реалността е илюзия, или е обратното. Още в първите глави авторът предлага едно доста стойностно заключение, което всъщност е гръбнак на сюжета и което разтърсва мозъчните клетки, ако се напрегнат да мислят покрай него. Опиумното състояние и наркотичният унес според Цефулес – това са рутината и ежедневието, които преживяват както неговите герои, така и всички останали хора извън книгата. Точно това състояние на еднаквост приспива мозъците ни и така ги прави неспособни да съзрат магическите и свръхестествените неща, които ни заобикалят.

С пътуването, което двамата влюбени предприемат към сърцето на Родопите, те се измъкват от наркотичната кома, наречена ежедневие и битовизъм, и така си отварят портал към истинската реалност. Тази, в която кентаврите, самодивите и феите не са митични, а реални създания. Приказна реалност, в която горите оживяват и където всичко е одушевено – дори простичкото парче глина. Силата на Стефан Кръстев е точно в това – да придава душа и емоции на абсолютно всичко. Така и най-малкият детайл става съществен. Пътувайки към Ромфея заедно с главните герои, ние всъщност пътуваме духовно, отваряйки очите си за неща, които иначе не биха ни направили впечатление. Но не си мислете, че това е някаква блудкава история с цветчета и рози. Напук на приказната реалност, случващите се сурови събития, хладни и остри като наточена стомана, се вклиняват безмилостно в сюжета.

В този роман има екшън, има кръв, има унищожение, има и сътворение. А авторът, който е изключително запознат както с древните тракийски и старобългарски митове и обичаи, така и с чуждите, ще ви запознае с множество факти, които ще ви бъдат интересни. Веднъж дръзвайки да поемете към „Ромфея“ вие ще се завърнете съвсем различни от това, което сте били, и метаморфозата ви като читатели е гарантирана. Именно това е и нещото, което ме кара да препоръчвам тази книга. Книга, която ще помня дълго и към която ще се връщам често.

Романът може да бъде намерен по книжарниците, а самата изработка (форматът на книжното тяло може да бъде определен като джобен), дело на изд. къща „Монт“, е изключително фина. „Ромфея“ е поредното доказателство, че книгите са най-добрият начин, по който можем да погледнем над света под различен ъгъл, така че да намерим поредната частица от пъзела, наречен съществуване. Не се двоумете, а се гмурнете в търсенето!

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to