С любов към думите в Световния ден на поезията

Снимка: Flickr

Един ден от годината, ден на поезията, не ми е нужен, ежедневно се обръщам към нея, но мога да се възползвам, за да ѝ благодаря. Че събира разпилените ми мисли и ми помага да открия и разбера самата себе си. За това, че ми показва делничните, обикновени, простички неща така променени в магията ѝ, че добиват нова стойност, която често неоправдано са загубили. За това, че казва неща, които аз нямам смелост да кажа; че ме кара да крещя, когато съм безмълвна; че тупти вътре в мен и аз заедно с нея; че просто я има!

Датата 21-ви март се отбелязва като Световен ден на поезията от 1999 година насам. Той е избран за такъв по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция.

Главната цел на този празник е именно популяризирането както на четенето, така и на писането и публикуването на поезия в световен мащаб. Като чрез това се засвидетелства неоспоримата обществена важност на поезията като носител и изразител на богатството и красотата на езика. Именно тя има способността да ни измъкне от рутината и да ни покаже колко прекрасен е заобикалящият ни свят.

А днес живеем във време, в което сме още по-улеснени и дори без да излизаме от дома си можем да вземем дневната си доза поезия. Отваряш страничка на знаен или незнаен поет в някоя социална мрежа, блог или литературен сайт, и очите попиват думите, които се стичат като мехлем по душата и сърцето ти!

Снимка: Flickr

Или поне при мен е така. Все още оценявам интимността на това да останеш сам с твореца, чрез книгата му, която уютно лежи в ръцете ти, но определено сме големи късметлии, че поезията е толкова близо до нас – всеки ден, а не само на 21-ви март! Вярно е, че това широко поле за изява и тази свобода, дадоха възможност на всеки с достъп до интернет и компютър да се окичи със званието поет и да насити пространството със себе си, но пък за всеки влак (или поет) си има пътници (или читатели). За себе си всеки има критериите, по които да отсява своето стихотворение сред всички други, било то на база стил на автора, тематика или как го кара да се чувства даденият текст.

На мен ми стига да го усетя, да почувствам ритъма му и той да съвпадне с моя, да ме развълнува – защото поезията не се чете, тя се преживява. Може да е толкова велика, че дори делничните, обикновените човешки неща, с които всеки от нас е съпричастен, да добият нови измерения, облечени в римите! Тя може да насити с багри сивия ден; може да разтърси и да даде посока; може да е сурова и нежна; влюбена, щастлива или тъжна – винаги там, за да те усмихне или да разбере болката ти!

Снимка: Flickr

Празникът на поезията се отбелязва под различни форми по света. В много страни държавните институции и неправителствените организации подемат различни инициативи с цел да увлекат хората в него. Често в училищата се провеждат специални часове, чиято насока е да запознае учениците с различни автори и тяхното творчество, както и с различните стилове на писане. Често поетите правят представяния на книгите си или водят лекции в университетите.

Но най-вече дни като днешният ни учат да оценяваме малките неща, дори и без специални събития, които да ги отбележат. Достатъчно е да се сетим за любимо стихотворение или автор, и вече сме засвидетелствали своята съпричастност с идеята на празника. Пабло Неруда казва „Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано“.

Поезията наистина има тази способност да обединява различните аспекти на живота в едно цяло, дори повече – да говори на всички езици, да достига до всеки, въпреки убежденията и вярванията му, а днес такъв обединител ни e нужен. Независимо колко напредваме в областта на технологиите и науката, какъв подем и прогрес ни завъртат около себе си, винаги ще притаяваме дъх пред силата и красотата на думите, откъсващи ни от всичко наоколо, връщайки ни в най-скритите и лични кътчета на душата ни.

Снимка: Flickr

И най-хубавата равносметка за дни като днешният е, че хората като цяло все повече четат! Или поне така вярвам аз и това виждам сред самотниците с книга в ръка на пейка в парка, с чаша чай в спокойно заведение или дори най-прозаичното – четящите в градския транспорт! Приятно е да се загубиш сред страниците на книга, дори и за малко, да се откъснеш от реалността и да живееш като някой друг.

Един ден от годината, ден на поезията, но не, за да я потърсим само тогава, а за да ѝ се обясним в любов!

Автор: Айлин Рафиева

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to