Сърша Ронан и изкуството на естествената актьорска игра

В добрия стар филмов бизнес е неособено лесно и поне средно трудно да откриеш актриси като Сърша Ронан – такива с елегантен подход към ролите си, интелигентно излъчване и невинност по презумпция. Дебютът й на големия екран е през 2007 година и от тогава до сега в нито една своя роля, тя не губи своята органична деликатност.

Представям ви най-забележителните образи на Ронан, която влиза в тях прецизно и естествено. Без имитация и без актьорски егоцентризъм, тя не просто играе героините си, a героините й за момент стават част от нея.

Брайъни Талис в „Изкупление“ (‘Atonement’, 2007)

Една от първите роли на актрисата на големия екран е тази на по-малката сестра Талис във филма на Джо Райт „Изкупление“. Лентата съвършено носи духа на епохата, в която се развива действието й. Безпокойството на непосредствените години преди Втората световна война се чувства и в лекия фанатизъм на героинята на Сърша Ронан – Брайъни Талис.

Филмът разглежда три етапа от живота на Брайъни, а Ронан играе нейната най-млада версия. Тя е тринайсетгодишно момиче с творчески ум и напиращо въображение, което неволно проектира фантазиите си в реалността. Нейната вътрешна ярост произтича от неспособността й да изгради истинска емоционална връзка със света. Затова Брайъни страда и от вродена липса на рационална емпатия, която й се налага да възпита в себе си по-късно.

Сърша Ронан е едва дванайсетгодишна, когато влиза в образа на това дете, обременено със засилено художествено въображение. И въпреки крехката възраст на актрисата и добрите й сини очи, в нея виждаме фанатичната обсебеност, с която героинята й унищожава шансовете за щастие на трима души, включително и своите собствени. Усещаме смяната в настроенията й и, благодарение на Ронан,  ясно успяваме да прочетем мислите й. Това е едва третият й филм.

Хана Хелър – „Хана“  (‘Hanna’, 2011)

През 2011 година Ронан отново работи с режисьора Джо Райт в „Хана“. Сърша Ронан играе Хана Хелър, която говори английски, немски, италиански, испански, арабски и японски. Може да убива с голи ръце – и го прави. Никога не е слушала музика и не знае как да прегърне баща си, който всъщност не й е баща. А също е и продукт на генетичен експеримент, чиято цел е да притъпи чувствата на страх и съпричастност у нея, да изостри сетивата й и да я направи съвършения убиец.

Сърша Ронан влиза в кожата на Хана и я пресъздава с категоричната социална непригодност, която изисква героинята. Ронан участва в ожесточени ръкопашни боеве и брутални убийствени сцени, които контрастират на слабата й фигура и бледа осанка. Актрисата, тогава на шестнайсет години, обаче някак успява да подскаже подсъзнателно вътрешния свят на Хана, която, макар и безкомпромисен убиец, е удивено и изплашено от света невинно дете.

Елинор Уеб – „Византия“ (‘Byzantium’ , 2012)

„Казвам се Елинор Уеб. Хвърлям историята си на вятъра и никога няма да я разкажа вече“, казва ни героинята на Сърша Ронан в този красив филм от 2012 година на майстора във вампирския елегантен хорър Нийл Джордан. Ако сте се влюбили в „Интервю с вампир“, ще ви е трудно да гледате „Византия“, защото, по моя скромна преценка, той е дори по-гениален.

Елинор Уеб е вампир. Притежава всички стереотипни качества на вампира – храни се с човешка кръв, не може да влезе в човешки дом без изрична покана, вече над двеста години е на шестнайсет и някога е умряла, за да бъде преродена безсмъртна. Елинор Уеб обаче е и много повече. Убива само възрастни хора, които са достатъчно мъдри сами да й позволят да го направи. Тя е писател – от онези, истинските, с красивите почерци и красивите думи. Не иска да отмъщава, макар и да има право, и не търси охолство или признание, макар че го заслужава.

Сърша Ронан играе безсмъртен вампир, която съществува в състояние на хронична меланхолия и бездънна тъга в продължение на две столетия. Предпочита да трови себе си и да натъпква всякаква емоция и чувство дълбоко във вечното си сърце, вместо да наранява невинни или виновни. И накрая, разбира се, когато сърцето й се пренасища от потиснато, неизречено и ненаправено, Елинор Уеб се откъсва от всичко, което познава, за да спаси едно умиращо момче и да си позволи да започне нова история. А ирландската актриса се къпе в кръв на прага на истерията точно толкова деликатно, колкото пръстите й чертаят пътя на музиката по клавишите на пианото.

Агата – „Гранд хотел „Будапеща“ (‘The Grand Budapest Hotel’, 2014)

Филмът е „Гранд хотел Будапеща“, режисьорът е Уес Андерсън, а годината – 2014. Героинята на Сърша Ронан – Агата, се появява в него като първото нормално лице, с нормални рационални мисли и нормална реакция на всеобщата нормална за Зубровка ненормалност. Тоест – героинята на Ронан е ненормално нормална за цялата картина на очарователна умопомраченост. Агата е остроумна, честна, смела и гениална сладкарка. Докато действието бърза и повлича героите си със скоростта на урагана Матю (който може би не съществува в света на действието), тя е имунизирана и уравновесена. Това, разбира се, се променя, и слава Богу.

Рационалността на героинята се пречупва, когато скрива инструменти в сладкишите си и четирима симпатични престъпници и един от главните герои успяват да избягат от затвора с нейна помощ. След това тя влиза в щабквартирата на еквивалента на фашистката войска и краде картина, преследвана е от главорези и по време на престрелка, която е на принципа „всеки-стреля-по-всичко“, пада върху камион със сладкиши. А накрая умира заедно с новородения си син, между другото, от пруски грип.

Ронан е очарователна в тази роля. Деликатна лудост блести в сините й очи, а действията й са подхранвани от цялостния симпатичен абсурд и красивото преекспониране. Тя обаче не позволява героинята й да се превърне в гротеска, а напротив – изгражда пълнокръвен образ въпреки малкото си екранно време.

Лея Даргън – „Стокхолм, Пенсилвания“ (‘Stockholm, Pennsylvania’, 2015)

През 2015 година Ронан играе Лея Даргън във филма на Никол Беквит „Стокхолм, Пенсилвания“.  В американския щат Пенсилвания не съществува място, наречено Стокхолм, но в съзнанието на героинята на Сърша Ронан – Лея (или Лиан), има особено стокхолмско присъствие. Това на Стокхолмския синдром.

Лея е на четири години, когато е отвлечена. Прекарва близо две десетилетия заключена в мазе, общувайки само с похитителя си. В резултат, когато е освободена и се връща при родителите си, тя е дистанцирана, вглъбена и затворена. Не познава света, не притежава елементарни битови способности и под смиреното й лице бързо започва да се показва едно агресивно самодоволство и снизхождение. И въпреки че се опитва да се приспособи, не успява да пребори бавното, целенасочено, манипулативно внушение за лъжлив свят, на което е била подлагана в своя безперспективен затвор.

В „Хана“ Сърша притежава премерена агресия, която е породена от трениран инстинк за оцеляване. В „Стокхолм, Пенсилвания“ агресията й е истерична, буйна и обхваща, освен действията, и думите й. Лея е умна, но не разбира света, трудно й е да отчета разликата между доброто и злото, а Сърша е неразпознаваема в ролята си на емоционално нестабилното момиче. Деликатността, която е характерна за актрисата, е все така доловима, но е силно притъпена от егоцентризма и обсебеността на героинята.

Ейлис Лейси – „Бруклин“ (‘Brooklyn’, 2015)

„Бруклин“ е филм на Джон Кроули от 2015 година и ни разказва красивата история на един красив човек. В него Сърша Ронан ни омагьосва с излъчването си на прекрасен, разумен индивид. Ейлис Лейси, както се казва героинята на Ронан, е част от продължаваща вълна от ирландци, които емигрират в САЩ, за да постигнат американската мечта.

Ейлис е един от онези хора, които използват интелекта си във всяка ситуация. В дома си тя е свикнала със самотата и безперспективността на ежедневието. Въпреки това страда от силна носталгия, когато започва да работи и живее в Бруклин. Притежава смелост и бистър ум, добродушна е, но в никакъв случай наивна или отстъпчива. Иронизира суетата и кокетниченето и прави смели и разумни решения за живота си.

Сърша Ронан лесно можеше да се подхлъзне и да ни покаже сълзлива героиня, която е потънала в захарен памук и лимонада. Но вместо това тя изигра една млада дама, която намира своята самоувереност и следва чувствата и желанията си, оставяйки в рамките на рационалното. Финият стил на актрисата не изчезва дори и в един кадър от филма, а Ронан оставя усещане на удовлетвореност след края у зрителя. Това е може би най-естествената й роля – тя дори се връща към корените си и говори с прекрасен ирландски акцент.

След „Бруклин“ Сърша изчезва от големия екран цяла година, за да се посвети на първата си постановка на Бродуей. През тази една година верните й фенове обаче не са нещастни или огорчени. Напротив – те гледат отново любимите си нейни филми и се потапят в магията на киното. А в ролите на Ронан тази магия се носи на големи, плътни талази и не съществува перспектива скоро да изчезне.

Автор: Илияна Маринкова

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to