Сър Тери Пратчет и неговия свят на Диска

Книгите за магия имат собствен живот в известен смисъл, някои дори са прекалено буйни. Например първото издание на „Некротеликомникон“ трябвало да бъде затиснато между железни плочи, „Истинското изкуство на левитацията“ от век и половина се мотаеше някъде под тавана, а „Кратък справочник по сексуални заклинания“ се съхраняваше в отделна стая, сложен в буре с лед и под строгото ограничение да го четат само магьосници, навършили осемдесет години. Най-добре и мъртви. “

От една страна, има писатели с голямо въображение, с нюх за приключения, с чувство за хумор, а от другата страна е сър Тери Пратчет – с цял един магичен, изпълнен с неочаквани обрати свят, побран в ума му. Ударът, който той нанася на фентъзи литературата, е шокиращ и като сила, и като обхват – книжлетата джобен формат набират бързо популярност, която изстрелва Света на Диска в класациите по продажби, но и показва на цели поколения, че фентъзито може да достигне неочаквани дълбочини дори и когато въобще не се взима насериозно. В епоха, когато не само, че жанрът страда от липса на посока и смисъл, но е и затънал до шията в безхумористични конвейерни томове, които стават основно за подпиране на врати, книгите на Пратчет са пълният антипод на това движение, появили се в точния момент, за да повлият на това какво искат читателите. А те искат нещо ново, нещо, което разбива всички стереотипи.
Terry Pratchett
Та ако някога срещнете човек, който държи малка, колоритно изрисувана книжка и се смее на глас, то знайте, че той най-вероятно чете Тери Пратчет. Прелиства страниците и заедно с любимите си герои пътешества из Света на Диска. Какво ще кажете да го последваме? Предлагаме да вземем с нас циничния борец за справедливост, който не забравя да използва чутурата си по предназначение, командир Самюъл Ваймс, под негово ръководство реформираната градска стража в разрез с традицията започва да става ефективна. Освен това ще имаме нужда и от малко вещерски сили – развратната леля Ог, горд собственик на осемдесет брадавици и почти десеторно по-малко зъби, ще ни се притече на помощ. Искаме или не, към нас се присъединява и Смърт. Казва ЗДРАВЕЙТЕ! и подава ръка. След толкова години не е престанал с опитите си за приобщаване.
Discworld Portfolio-023-Reaper Man (1991)
Започваме пътешествието си в далечния 28-и април на 1948 г., когато в Бийкърсфийлд се ражда Терънс Дейвид Джон Пратчет. Завършва гимназия „Джон Хампден”. Самият Пратчет се определя като не особено прилежен ученик, като твърди, че образованието му е по-скоро заслуга на обществената библиотека в Бийкънсфийлд. Ваймс видимо се напрегна: „Знам я аз тази библиотека… Трябва да сме много внимателни, никога не се знае какво може да изскочи от някъде и да те нападне!”, но леля Ог го усмири: „Нали затова книгите са приковани с вериги. Няма страшно – вече всички четящи са в безопасност!”

“ОКЕАНЪТ В КРАЯ НА ПЪТЯ” – НИЙЛ ГЕЙМЪН

На 13 години Пратчет публикува първия си разказ – „Аферата Хадес“ в училищното списание. След завършването си през 1965 г. писателят се ориентира професионално към журналистиката и започва работа в местния седмичник „The Bucks Free Press”, като по време на престоя си там написва няколко разказа за детската секция на вестника под псевдонима Чичо Джим. В тези разкази участват някои от героите, които по-късно се появяват в „Килимените хора“.
tumblr_mtduc08cH41r6xvfko1_1280

Прави първия си пробив в литературата  именно с тази си книга през 1968 г., когато по време на интервю с издателя Питър Бандер ван Дюрен споменава, че има ръкопис за нея. Творбата е издадена през 1971 г. с илюстрации на самия Пратчет и получава малко, но силно позитивни отзиви. Последват я научнофантастичните романи „Тъмната страна на слънцето“ и „Страта“, като с втория се заражда концептуалната идеята за Света на Диска – поредицата, чието начало е поставено през 1983 г. и която ще промени из основи фантастичната литература.

На поредицата с това име, станала впоследствие емблематична за името на своя автор, е поставено начало през 1983 г. с „Цветът на Магията“. Към днешна дата, тя представлява една от най-разработените фентъзи вселени в литературата и се състои от 40 книги с над 70 милиона продадени бройки, няколко албума с илюстрации, серията образователни четива „Науката на Диска“ и още множество допълнителни публикации. По някои от творбите са направени филмови адаптации – три игрални продукции на Скай 1 и две анимации, а истории от Света на Диска се разиграват редовно на театралната сцена.
Discworld Series
Тери Пратчет е носител на множество награди и отличия, сред които British Book Awards’ „Фентъзи и Сай-фай Автор на Годината” 1994, Британската Награда за Научна Фантастика 1989, награда „Локус” за най-добър фентъзи роман на 2008 г., награда „Прометей” за най-добър либертариански роман 2003 и други. През 1998 г. получава звание Офицер на Ордена на Британската Империя и бива посветен в рицарство през 2009 г. за заслуги към литературата, като даже си изковава меч. „Имам съмнения, че заслугите ми към литературата се състоят в това, че избягвам опитите да пиша такава“, казва шеговито самият той, но допълва, че все пак е зарадван силно от събитието. Може да се похвали и с 9 почетни доктората от университети из цяла Великобритания, дадени му за обществен принос.
Terry_Pratchett_Hat
Първите издания от поредицата са опит за пародирането на клишетата, върлуващи масово във фентъзи литературата – т.е. са основно хумористични книги, целящи да разбият формите, които задушават жанра, като само от време на време Пратчет се спуска по склоновете на социалната сатира и загатва за по-големи възможности. В първата серия от поредицата се сблъскваме с Ринсуинд – провален магьосник, на когото останалите от Университета за магьосници гледат с пренебрежение, тъй като е неспособен да овладее дадености за професията като самодисциплина, отговорност, помпозност и сериозен подход към науката, какъвто се изисква от всеки себеуважаващ се магьосник.

Встрани от литературата Птери, както му казват феновете, е ексцентрична и всестранно развита личност – влеченията му включват различни области на науката, интересува се живо от компютри и е запален геймър, участвал в създаването на няколко видеоигри по негови произведения, също така е и член на Фондацията за Орангутани на Обединеното Кралство, чиято цел е защитата на приматите от този вид.
cgwJ9pH

Светът на Диска винаги е бил свързан с промяната. Още първите стъпки на новия читател са белязани от нея – новото начало след пожара в Анкх Морпорк по време на „Цветът на Магията”, завръщане в миналото в „Малки богове” и „Нощна стража”, за да бъдат разкрити онези моменти, предизвикали културни бури в Света на Пратчет – но всичко това е поднесено с лудешки хумор, сложни фантастични проблеми за решаване и една голяма беля в лицето на главните герои от различните поредици. Всеки от тях на този етап е архетип, но на Пратчетовата представа за неортодоксалност, с която осмива патоса на героичното фентъзи.  Въпреки това за новия читател е лесно да не забележи основната арка на света на Пратчет и да го подмине като нищо повече от комично фентъзи – с щипка философия тук, разбира се, но нищо, което да предизвика голямо вълнение.
discworld_gods

Постепенно това се изменя и заедно с вещиците и Смърт навлизаме в нов преходен етап от развитието на писателя и неговия свят. Акцентът се измества върху Анкх-Морпорк като център на действието, местата си сред страниците заемат нови герои като емблематичния кукловод и патриций на града Ветинари и командир Сам Ваймс. Преходът довежда Света на Диска до нова епоха, в която авторът се вълнува повече от социални теми, политика, технологичен прогрес и подкрепя това с увтърждаването на нови водещи герои или узряване на старите. Ваймс се отдалечава от нашата групичка и се заема с овладяването на реда в Анкх-Морпорк – което включва осуетяване на задкулисни заговори, усмиряване на дракон и куп други перипетии. Оставяме го да си върши работата и продължаваме напред.

tumblr_lxo6h9VdLy1r6w4oyo1_1280
Ставаме свидетели как през 2007 г. е диагностициран с рядка форма на Алцхаймер, позната като Синдром на Бенсън, която самият той описва в радиоинтервю като „досада“ и обявява, че приема болестта си сравнително философски и даже с намек за оптимизъм. Въпреки състоянието си той продължава да работи активно върху творчеството си, като от получаването на диагнозата досега е завършил и издал девет книги и е участвал в създаването на три филма за Света на Диска, като в интервю за A.V. Club от края на 2012 г. казва, че планира да продължава в същия дух. Два месеца по-рано споделя пред Елизабет Грайс от The Telegraph: “Очаквах досега да съм в много по-тежко състояние“. Формата на болестта, от която страда Пратчет, атакува задната част на мозъка, която отговаря за възприемането на визуални стимули. В резултат на това писателят понякога не вижда обекти, разположени точно пред него. Загубил е способността си да пише на ръка, затова диктува на асистента си или използва специален, разпознаващ реч софтуер, когато работи. Когнитивните му умения обаче са незасегнати. Самият Тери казва, че понякога му е трудно да разбере дали дадено явление е следствие от състоянието, или просто от възрастта му.
12-witches-abroad

Откакто е диагностициран, Пратчет се занимава активно с подпомагане на изследването на Алцхаймер – участвал е в няколко документални филма по темата и през 2008 г. дарява 500 000 британски лири за каузата. Също така е и поддръжник на евтаназията. През 2009 г. обявява, че не възнамерява да умре от Алцхаймер: „Ще отнеса болестта със себе си“, казва той.  Предполага се, че след диагностицирането си Пратчет е започнал да подготвя Света на Диска за дъщеря си, която също е писател. Някои от най-важните му герои търсят и намират своите наследници. Промяна има и в стила и темите, които избира – от силно саркастични те преминават на сериозни и дори мрачни. Пратчет се завръща към теми, за които е писал като по-млад, но ги разработва по-зряло и целенасочено.
IMG_16841
На въпроса „Как бихте предпочели да ви запомнят – като велик писател или като неуморен защитник на правото на хората да умрат?“ отговаря с „Бих предпочел ‘Велик писател’, макар и да не се смятам за такъв… Някога бях журналист. Все още мисля за себе си като журналист и това е. Те говорят истината. Аз дори написах книга, наречена ‘Истината’.”

Автори – Пламена Крумова и Балик Балачев

“НИКОГА, НИКЪДЕ, НИКОЙ” – НИЙЛ ГЕЙМЪН

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to