Пет филма на Скарлет Йохансон, които бяха по-добри от „Дух в броня“

„Дух в броня“ е филм, който се появи и провали. Най-доброто нещо в него беше ремикса на песента на Depeche Mode ‘Enjoy the Silence’, направен от Ki:Theory в трейлъра му. Беше ни доста трудно обаче да се „насладим на тишината“, докато гледаме лента, която изглежда като направена с идеята да се изхарчи един огромен бюджет и да се създаде продукция, която да впечатлява с технологичната си иновативност. Никой не изглежда да е помислил задълбочено върху сюжета, взаимоотношенията между героите и посланието на лентата. Може би едно по-подходящо заглавие за него би било „Талантът на Скарлет в клетка“.

Следващата логична стъпка за този филм е да изчезне безвъзвратно, за да може раната в иначе блестящата актьорска кариера на Скарлет Йохансон да зарасне бързо. За да излекуваме тази рана в съзнанията си, нека си припомним някои от ролите на Скарлет, които е трудно да не харесваме. Списъкът с нейни филми, по-добри от „Дух в броня“ включва практически цялата й филмография. И въпреки това, представям ви пет филма на Йохансон, които са на светлинни години от това недоразумение.

5. „Под кожата“ (‘Under the Skin’, 2013)

Започвам с една добра научна фантастика. ‘Under the Skin’ е едва третият филм на британския режисьор Джонатан Глейзър, познат с ексцентричната работа в предишните си два филма – ‘Sexy Beast’ и ‘Birth’. Скарлет Йохансон играе извънземно същество, което остава неназовано до края на филма, затова ще я наричам Женската. Героинята й ловува обикновени мъже из шотландските улици. След третата си жертва Женската прекратява жертвоприношенията си, бяга от вероятния си господар – Мотоциклетиста, и опитва човешкия живот. Това, разбира се, косвено я убива, защото, въпреки че изглежда като човек, под кожата й се крие катраненочерно тяло.

Макар извънземно, героинята на Скарлет изглежда по-човешка от всяко нейно друго превъплъщение. Глейзър ни я показва обикновена и несъвършена. Виждаме я изплашена, умираща, но безскрупулна и безчувствено вглъбена в нещо, което дори не разбираме напълно. Актриса като Йохансон е странен избор за филм като този. В една сцена героинята й със смразяваща естественост влачи мъртво мъжко тяло с крехкото си телце, докато червенобузесто русо дете плаче на студен плаж, изоставено от току-що удавилите си се родители. Определено не сме свикнали да я виждаме в роли като тази и определено се надявам да я видим отново.

След ‘Under the Skin’ се убедих, че Скарлет Йохансон може да изиграе практически всичко, а актьорският й потенциал не бива да бъде ограничаван. Особено във филми като „Дух в броня“.

4. Marvel Cinematic Universe

Още от първия път, в който героинята на Скарлет Йохансон – Наташа Романов или Черната вдовица, започна да премята хора в „Железния човек 2“ си помислих, че това ще е любимият ми герой в цялата Вселана на Марвел. Когато се появи сред Отмъстителите се впечатлих от факта, че тя не генномодифициран суперчовек, не носи суперкостюм и не е скандинавски бог, но въпреки това се впуска наравно с всички тях във всяка битка. До появата на Алената вещица (Уонда Максимов), Черната вдовица е единствената жена в отбора. Но дори и след това тя остава единствената обикновена жена, доколкото можем да говорим за обикновеност в случая на Романов.

Наташа Романов е уравновесителното тяло в тази напомпана от енергия на алфа мъжкари напрегната група Отмъстители. Тя е особено близка с Ястребово око, който кръщава третото си дете Натаниел. Интересни са взаимоотношенията й с Капитан Америка и Хълк. Въпреки, че Романов се приема за чудовище на СССР, тя е лоялен, решителен и умел боец, който не се страхува и колебае да направи това, което мисли за редно.

Скарлет Йохансон е родена за ролята на Черната вдовица. Не бих могла да измисля по-подходящ човек, който да пресъздаде тази енергия на целенасоченост, увереност, борбеност и сдържана емоционалност. Нека запалим свещичка и да се помолим на „Марвел“ за филм, в който тя да е централната фигура.

3. „Момичето с перлената обица“ (‘Girl with a Pearl Earring’, 2003)

Връщам ви в 2003 година. Тогава Скарлет Йохансон изигра Грийт във филма, режисиран от Питър Уебър – „Момичето с перлената обица“. Той е адаптация на романа на Трейси Шевалие със същото заглавие.

Всеки е виждал картината на Йоханес Вермеер, нарисувана около 1656 година, която вдъхновява този филм. Никой обаче не знае кое е момичето, нарисувано така изкусно. „Момичето с перлената обица“ ни представя своето обяснение, което лесно може да не е истината, но пък е красиво поднесено и съм склонна да се оставя да бъда лъгана.

Героинята на Скарлет Йохансон – Грийт, е прислужница в дома на известния художник Йоханес Вермеер, изигран от Колин Фърт. Художникът подсъзнателно, усеща интелекта на момичето и възможността, при различни обстоятелства, тя самата да бъде артист. По поръчка на богатия си покровител Питър ван Руйвен, Вермеер започва да рисува нейния портрет.

Филмът не е от онези, в които героите стигат до крайности. Не виждаме любовни излияния, разделени семейства или опозорени девойки. Виждаме емоционална дълбочина, която трогва с простотата си. Виждаме и Скарлет, чиято героиня разбира, че чистите прозорци променят светлината в ателието. Йохансон влиза в образа на едно младо и любопитно момиче, което е достатъчно смело и разумно по един красив начин.

Тук, за разлика от „Дух с броня“, цялото й тяло е покрито с дебели катове дрехи, дори косите й са скрити под боне. Изглежда, това не и пречи да бъде впечатляваща.

2. „Изгубени в превода“ (‘Lost in Translation’, 2003)

Годината отново е 2003. Филмът е на София Копола и е емблематичната красота – „Изгубени в превода“. Приликите между него и „Дух в броня“ са, че действието и в двата се развива в Япония. Разликите не желая да посочвам, защото да се сравняват е богохулство.

Скарлет Йохансон играе Шарлот, която придружава съпруга си в Токио. „Придружава“ е силна дума за случая, защото практически той я изоставя съвършено сама в хотел в град, който тя не познава. Бил Мъри влиза в кожата на Боб Харис – американски актьор, който снима реклама на уиски в Япония. Двамата самотници се откриват един друг в бара на хотела и така магията се случва.

Героинята на Скарлет е ненатрапчиво умна, извънредно красива и преждевременно помъдряла. Разбира, че се е омъжила за човек, който не познава напълно и макар да не е сигурна дали изобщо желае да прекара живота си с него, не се впуска в словоизлияния, драматизиране или изневери. Шарлот е деликатна и обрана, но жизнерадостна и интелигентна.

Резултатът от събирането на Копола, Мъри и Йохансон е един едновременно забавен и тъжен филм за самотни заедно самотници. Резултатът също е и впечатляващ. Действието в „Изгубени в превода“ е оставено сякаш да се развива само. Героите като че ли са истински хора, които не са подвластни на определен сценарии, а са оставени на спонтанността.

1. „Вики, Кристина, Барселона“ (‘Vicky Cristina Barcelona’, 2008)

Това е третият филм на Скарлет Йохансон, режисиран от Уди Алън след „Мач пойнт“ и „Сензацията“. „Вики, Кристина, Барселона“ е филм за красотата в лудостта и за онази в рационалното.

Героинята на Скарлет Йохансон – Кристина, прекарва лятото заедно с приятелката си Вики (Ребека Хол) в Барселона. Там срещат художника Хуан Антонио (Хавиер Бардем), намесва се и бившата му съпруга Мария Елена (Пенелопе Круз). Историята се заплита, разплита, заплита отново и води до събития, които се случват регулярно единствно във филмите на маестро Алън.

Кристина е мечтател, впуска се авантюри, безотговорна е, не знае какво иска, но пък знае какво не иска. Търси лудостта и е привлечена от нея. Вики е умна, рационална, организирана, знае какво трябва да иска, но разбира, че всъщност не го иска. Двете са различни и еднакви. Накрая се оказва, че Кристина е тази, която прекъсва малкото си идеалистично отсъствие от реалността, а Вики – онази, която се връща към него и случайно се опомня.

Скарлет Йохансон е артистично ленива в тази своя роля. Носи със себе си една специфична аура на красиво наивна млада жена, която притежава вроден чар и интелигентна самоувереност.

Скарлет Йохансон е актриса, докоснала се до много различни жанрове. В тази некласация, а списък с любими филми на един отделен човек, са включени експериментална научна фантастика, супергеройски екшъни, биографична драма и две романтични комедии. И Скарлет приляга на всеки един от тях. Това, на което тя не приляга, са празни от художествено съдържание роли, лишени от ценности. Да се надяваме, че ще стават и все по-малко.

Автор: Илияна Маринкова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to