Сделка с дявола

Защо се стигна до атентатите в Париж и кой е проектантът на „Ислямска държава“?

По време на една от обедните почивки с мой колега, който е египетски копт, т.е. християнин, гледахме един египетски филм от 60-те, златната ера на арабското кино. Вероятно се питате какво общо има това с атентатите в Париж, Синай, Бейрут, Анкара, Ирак и Йемен? Сега ще ви обясня.

Във филма се разказваше за група летовници, семейни двойки, които се спречкват и в крайна сметка решават да изиграят футболен мач на плажа, като от едната страна са мъжете, а от друга – жените. Загубилите ще слугуват на победителите. С по-голяма хитрост и сексапил жените успяват да спечелят мача, а на мъжете им се налага да чистят, готвят и слугуват. Може да звучи наивно, но със сигурност не изглежда много като арабски филм. Ако се загледате във филмите, снимките, списанията, вестниците от 50-те и 60-те, частично и 70-те, излезли от страни като Египет, Сирия, Ливан, Тунис и т.н. сами ще се изненадате как са изглеждали. С моя колега се питахме как е възможно за няколко десетилетия арабския свят толкова радикално да се преобрази? По старите филми, снимки или клипове няма да видите една забрадена жена, може дори да видите голи сцени, Кайро е бил арабският Холивуд, а Бейрут – ориенталският Париж. Как всичко толкова бързо се промени и защо?

мюсюлманки

Отговорът на този въпрос ще намерите, ако се разровите и потърсите в интернет статии за термини като петро-ислям, уахабизъм или салафизъм. Терминът „петро-ислям“ не е западен, а чисто арабски и става популярен от списанията на ливанския професор Фуад Аджами и египетския философ Фуад Закария. С това понятие обикновено се посочва влиянието на Саудитска Арабия, която желае да спечели лоялността на мюсюлманския свят и да се превърне в глобална сила, разпространявайки саудитската версия на исляма – уахабизма, като използва огромните си финансови ресурси. С този термин се означава завръщането и прокарването на по-консервативни практики като разделение на половете, носене на хиджаб, налагането на шариатски закони.

Прочети още: Истината за конфликта в Сирия!

Факт е, че икономиките на Европа и Америка не могат да поддържат високо равнище дори и за ден без петрола от страните в персийския залив, като Саудитска Арабия е водещият световен износител на ценния продукт. Постепенно кралството се превърна в най-големия политически и търговски партньор на Запада, а САЩ освен че спечели контрола над тези ресурси, спечели и един огромен лесно управляем консуматор, който да изкупува най-скъпата им технологична продукция. На практика западните сили сами сключиха този пакт с дявола, позволявайки на Саудитска Арабия да се превърне в регионален лидер и да разпространява салафистко-уахабитската доктрина.

И саудитите се справят добре. Още в началото на 70-те години на миналия век, милиони мюсюлмани се насочват към персийския залив, където страни като Катар, Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ и други им предлагаха работа и по-високи доходи. Завръщайки се по родните места, тези работници донасят и по-радикалните течения на исляма, а с това се обяснява и рязката промяна в културно отношение. Затова филмите от 60-те, модата и културата ще си останат само спомен. За няколко десетилетия Саудитска Арабия хвърли милиарди долари за строежи на уахабитски джамии не само в арабския свят, но и в Европа. Предложението им към Меркел да „помогнат на сирийските бежанци“ в Германия с построяването на 200 джамии не е нито изненадващо, нито случайно.

мюсюлмански жени

Лидерите на Кувейт, Катар и Саудитска Арабия успяват да дирижират и манипулират арабския и западния свят по категоричен и безпардонен начин. Те яхнаха вълната на арабската пролет и финансираха консервативните мюсюлмански движения, като клоновете на Мюсюлманското братство спечелиха изборите в Тунис (партията на Еннахда), Египет (Мюсюлманските братя на Мохамед Морси), в Мароко (партията Справедливост и развитие), а ислямистите в Либия поеха контрол над страната. Случaйно ли е, че лидерът на Ал-Каида – Айман Ал-Зауахри, също е мюсюлмански брат? В Сирия и Ирак въоръжават „Ислямска държава” и радикални групировки като Ал-Нусра и Ансар Ал-Шам, но най-лицемерно всички тези групи се представят като
„бунтовници срещу режима“.

„Ислямска държава” не се различава по нищо от Саудитска Арабия по отношение на идеология. Та нали и двете страни споделят една и съща такава – доктрините на Ал-Уахаби и салафизма, чиито източници са на арабския полуостров. Разрушаване на църкви, налагане на джизя на неверниците, убийства на шиити, забрана на жените да карат автомобили, да се показват без забрадки, пребивания с камъни, публични екзекуции. По какво се различава Саудитска Арабия от ИД?

В кралството на Сауд е забранено християнството, няма нито една църква, има религиозна полиция, която арестува хора, които носят християнски символи, а наказанието за християнски проповеди е смърт. Жените нямат право да карат автомобили, нямат право да излизат без придружител, без хиджаб, ако бъдат изнасилени, не могат да се защитят, тъй като показанията им ще се броят за половин глас в съда. Ако жена се омъжи за чужденец, губи саудитското си гражданство. В Саудитска Арабия едно момче със светски възгледи, Раиф Бадауи, бе наказан с 1000 камшика и пребит за светски коментари в Twitter. И това не е изключение, а правило. Отношението към шиитите в страната е доста брутално. Всъщност в рапортите на „Амнести Интернешънъл“  се посочва, че Саудитска Арабия е извършила два пъти повече обезглавявания от „Ислямска държава”. Дори знамената на Ал-Нусра и подобните в Сирия са същите като на кралството, само че са черни.

Днес всички европейски и американски лидери хвърлят цялата вина за всички атентати върху „Ислямска държава” боязливо, надявайки се никой да не забележи връзките ѝ с богаташите на Арабския полуостров. Петнадесет от деветнадесетте терориста в атаките от 11-и септември срещу кулите близнаци бяха саудити. Казаха ли нещо американците срещу Саудитска Арабия и защо нападнаха Ирак, която нямаше нищо общо? Наистина ли никой не вижда, че ИД е просто саудитска проекция, идеологическа и политическа, в региона? Наистина ли Европа и САЩ са толкова зависими, че от страх да не загубят най-големия си източник на така необходимите ресурси са готови да замълчат и да се подчинят?

Поне френският президент Франсоа Оланд след атентатите в Париж имаше доблестта най-накрая да признае, че не Башар, а „Ислямска държава” е враг на Франция. Но отново никой от обществото не се запита кои са истинските проектанти на този атентат. От страх и от зависимост. Защото колкото и да бомбардирате град Ракка, неофициалната столица на „Ислямска държава”, проблемът няма да се разреши. Всъщност този град колко пъти бе бомбардиран от какви ли не коалиции? Ако съберем всички твърдения на различните страни за удари срещу ИД в Ракка, то там в момента не би трябвало да има град, а огромен кратер, една дупка, останала след бомбите. Кого заблуждават?

Прочети и обяснението на Дахер Дахер за бежанската криза в Европа!

Кой от кого се възползва? Европа от Саудитска Арабия или обратното? Всъщност желанието за идеологически контрол на мюсюлманите от страна на арабското кралство рефлектира сериозно върху ежедневието на милиони араби, както и на всички останали по света. Саудитските владетели успяват да убедят голяма част от мюсюлманите, че те са истинските защитници на вярата, те са тяхната опора, както финансова, така и духовна. Колкото  по-яростни са конфликтите между сунити и останалите, толкова повече политически дивиденти ще бъдат извлечени. Говорим за страна, която не произвежда нищо, технически е още в средновековието и единственият начин да компенсира това е чрез идеологически контрол, който да е построен върху петролна световна зависимост.

Сунитите представляват над 85% от мюсюлманите по света и това дава повод на саудитските управители да се възползват от конфликта на Запада с Иран, шиитския център, за да го спечели на своя страна. Точно по тази причина Европа и САЩ останаха сравнително безмълвни относно атентата в Бейрут преди повече от седмица, който бе насочен срещу шиитите. Дори западните медии почнаха да представят това като удар срещу Хизбула, а не срещу обикновени шиитски хора. Щом са шиити, значи са от Хизбула, съответно са терористи. Саудитите атакуваха и безмилостно удряха хусите в Йемен, които искаха да се отделят от сунитското управление. Саудитски полиции нахлуваха в Бахрейн и редовно пребиваха шиитските протестиращи в страна, където шиитите са мнозинство.

Снимка: Bianca Dagheti, flickr

Снимка: Bianca Dagheti/Flickr

Конфликтите не спираха и в Ирак, където над 15 години имаше въоръжени сблъсъци и атентати между шиити и сунити. Именно там възникна Ал-Каида в Ирак, по-късно пререформирала се в „Ислямска държава” в Ирак и Левант, или Даеш. Във всички тези горещи точки саудитите умело създаваха напрежение чрез показни атентати, обикновено организирани от финансирани групи от арабския полуостров,  настройваха всички страни една срещу друга, а в същото време се представяха за сунитски защитници и за източник на стабилност. По този начин спечелиха огромната си подкрепа в района. Катарската телевизия Ал-Джазира и саудитските канали представяха конфликта в Сирия като бунт на сунитите, подпомагани от кралствата срещу безмилостния диктатор и убиец на сунитски деца Башар Ал-Асад.

Прочети и нашето интервю с Дахер Дахер за това какво в момента се случва в Сирия и Близкия изток!

Същата техника на конфронтация използва и турският президент Ердоган, който е отявлен привърженик на Мюсюлманското братство, негов най-голям съюзник е Саудитска Арабия, а неговите коментари ясно дават представа каква идеология следва той. Според Ердоган жените не са равни на мъжете и ислямът им е отредил да бъдат просто майки, които да си гледат децата. Имайки предвид и изказванията му относно това кой е стъпил първи на Луната (турците), кой е открил първи Америка, както и мненията му за антисемитизма, западната цивилизация – всичко това показва накъде се е запътила Турция. През последните няколко месеца бяха извършени три големи атентата срещу кюрдски демонстрации: в Даирбекир, в Суруч и най-кървавият от тях – в Анкара. Турските власти и трите пъти си измиваха ръцете и обявяваха „Ислямска държава” за извършител на престъпленията, въпреки че кюрдите обвиняват самите власти.

Снимка: Wikipedia

Снимка: Wikipedia

Напрежението между турци и кюрди ескалира, мнозинството турци видяха заплаха за своята национална цялост, а от всичко това единствен победител излезе Ердоган, чиято партия убедително спечели последните избори. Водейки агресивна политика срещу кюрдите, Ердоган успя да манипулира и убеди мнозинството турци, че той е техен най-верен защитник на националните турски интереси. А всичко това се показа и в „приятелския“ футболен двубой с Гърция, на който турските привърженици освиркаха едноминутното мълчание в памет на жертвите в Париж. Нарушено бе и едноминутното мълчание и от босненските привърженици в мача в Дъблин… Това може да ви се струва незначително, а евролибералите да намират какви ли не оправдания за тези освирквания, но за мен те са още по-показателни за хитростта на Саудитска Арабия.

Атентатите в Париж, както и опитите за такива в Хановер, не са просто спорадични прояви на ядосани брадати младежи. Това са симптоми на една внимателно планирана и дълго подготвяна политика, целяща да събуди радикалите от двете страни и да предизвика сблъсък. Мюсюлманите да бъдат използвани като троянски кон, а спокойствието в Европа да бъде зависимо от страните в персийския залив. Целяща да предизвика страх у европейците и мюсюлманите, да накара мюсюлманите да се чувстват изолирани и дискриминирани, което съответно да радикализира техните общности. За съжаление, това се случва и става все по-напрегнато в Европа. Крайни и националистически течения се надигат, а това само може да радва салафизма и уахабизма.

Снимка: Wikipedia

Снимка: Wikipedia

Европейските политици съвсем лицемерно като безнадеждни наркомани прикриват тази енергийна и политическа зависимост и страхливо прехвърлят вината върху „Ислямска държава” – върху проекцията, а не върху проектанта. И докато продължава това лицемерие, ситуацията няма да се промени. Няма да се промени, ако и мюсюлманските общности продължават да  се представят като жертви. Те са жертви, но не на европейските ценности, а на собствените си страхове. Никой не бива да позволява идеологията да управлява човека, всички идеологии се нуждаят от реформи, защото хората направляват и усъвършенстват идеологиите. В противен случай ще си останем в средновековието.

Хората позволяват да бъдат управлявани чрез собствените си страхове – икономически, идеологически, религиозни. Ето защо Саудитска Арабия никога няма да бъде технически напреднала и производителна страна, нито еталон за свобода на словото, нито по отношение на правата на жените и човека като цяло. Мюсюлманите трябва отново да поемат контрол върху религията си, а не да позволяват тя да бъде инструмент на ходещи бели чаршафи и болните им амбиции без покритие. Салафизмът и уахабизмът не са култура, те са средство за създаване на конфликти, заради липсата на друг начин, по който да бъдеш значим. САЩ, Русия и Европа трябва да намерят начин за диалог, а не за налагане на интереси, защото това още повече разширява пукнатините между всички.

Но все още имам някакви надежди да не се стига до ескалации.

Автор: Дахер Дахер

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to