“Синята птица” – когато загубиш своето синьо

pticascena

Но какво се случва сега, когато този сън е така далечен. Когато нашите целувки не знаят къде са…

Не би могло да има по-свръхестествено съвпадение от това, което събира Метерлинк и Куркински на една сцена. В своето разбиране за света, те са като по една обувка от чифт.  Това би могло да е невероятна или погубваща комбинация.Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън,обръща се Мариус Куркински към публиката. Нима не съм идеалния кандидат? Разпознах моят шанс.“Синята птица” очевидно е предписаната инжекция на загубеното в детството синьо.

Историята е толкова проста, колкото и объркана, като да гледаш прожекция на сън на малко дете. Тилтил и Митил – брат и сестра. Децата не са  по вкуса на всеки, но в първия момент няма как да не ги харесаш поне малко, защото са искрени. Димитър Николов и Ванеса Лу са наистина очарователни. Пижами, раирани чорапи, Коледа, заснежени прозорци и сладки. Малките герои гледат през студената синева на стъклото и мечтаят, и залавят с измръзнали шепи сладкиши, бонбони и всичко, което детските им сърца и очи рисуват. Захарта облизва пръстите им, но те я залавят и вкусват в своето съзнание. Познаваме и малките герои,  и блещукащите прозорци, и гладните детски сърца.Имате ли синя птица? Имате ли синя птица? прекъсва захарната игра отчаян женски вик. Съседката търси лек за своята болна внучка.Помогнете ми, имате ли синя птица?”“Аз имам, казва Тилтил.  Съдбата обаче винаги е несправедлива и неговата “’l’oiseau bleu” не е достатъчно синя. Двамата герои напускат едната въображаема действителност и потъват в друга – тръгват да търсят Синята птица на Щастието. Това е началото на едно приключение, в което съживяваме Кучето и Захарта, в което Млякото толкова трепери, че се пресича.  Една “Коледна песен”, в която не посещаваме времето, а Земята на спомена, Нощта и Гората. Една “Малка кибритопродавачка”, която сънува Щастието в последните топли миражи на Светлината.

Трябва да си призная, “Синята птица” напомни за моето синьо. За частица от денонощието успях да се върна към своя собствен сън. Историята е плодът на режисурата, актьорската игра, сценографията. Всеки изпълнява своята роля съвършено, за да повярваш, че Тя наистина съществува. Нощта (Дарин Ангелов) е изтъкана от тъмнината, но не  лишена от светлината на звездите. Котката (Василена Винченцо) елегантно се движи по манипулацията като балерина в солово изпълнение, а Кучето (Веселин Анчев) обожава човека – неговото “малко божество”. Светът на сънищата е лепкав и объркващ, но изпълнен с истини за реалността.

bluebirdsize

“Синята птица” е като да се прибереш у дома след дълъг път в ледената снежна пустош. Тя е да заспиш и да сънуваш най-чистия детски сън и светлината да те докосне там, където е най-тъмно, вехто и влажно. Метерлинк познава нашето посиняло детско сърце, което се е загубило в гънките на житейското палто и се е порязало на острите ръбове на Неизвестното. Куркински е познавач на душата и комбинацията между сърце и душа е животоспасяващото преливане на синьо, от което се нуждаем. Където свършва Морис Метерлинк, там започва Мариус Куркински.

“Синята птица” няма да ти каже нещо, което не си чувал преди, но ще ти припомни това, което може би си забравил. За да я оцениш трябва да се откажеш от критичното, модерното, а това е толкова противоестествено, като да дишаш под вода. Противоестествено, мъчително, но не невъзможно. Щом един “неверник” като Метерлинк никога не спира да вярва в доброто на човека, то ние със сигурност можем да махнем очилата на скептицизма.“В сърцето ми има една синя птица, която иска да изхвръкне, но аз изливам уиски и вдишвам цигарен дим върху нея”, споделя Буковски. Според него хората имат, според мен хората са. Синята птица си ти, когато забравиш за това, което те прави грозен или красив, защото децата не си носят огледала, а просто съществуват.

Ще ви призная, че Тилтил намира това, което търси, но щом го докосне то губи своето синьо. Явно си приличаме повече, отколкото бих могла да си представя.

Радина Иванова

 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to