„Потъването на Созопол” – спира ли дъждът след десетата бутилка водка?

28.11.2014

Какво общо имат изоставена на произвола на времето къща в Стария град на Созопол, мъж на средна възраст, който не трябва да бъде там, и десет бутилки водка? Отговорът е еднозначен – миналото. Миналото, което оставя дома да се разпада сам и необитаван, мъжа – да се връща към спомените и да се опитва да проумее хаосa в тях с помощта на десет бутилки водка. А след тях, очаква той, „нещо трябва да се случи”.

„Потъването на Созопол” е филм на Костадин Бонев, създаден по едноименния роман на Ина Вълчанова, работила и върху самия сценарий на лентата. Бонев и Вълчанова ни сблъскват (тук намирам този епитет за много по-уместен от безличното „срещат”) с Чаво, въплътен от Деян Донков. Той е мрачен тип на средна възраст, който решава, че е стигнал до такъв преломен момент в живота си, в който е най-добре да се върне в изоставената къща на родителите си в Созопол с десет бутилки водка. С какво намерение човек се затваря на такова място с промишлено количество алкохол, можете да се досетите и сами. Така или иначе никъде не се казва ясно.
3Докато Чаво плува в море от водка, носещо го фрагментарно из спомените му – кой от кой по-драматични, раздиращи, изпълнени със смърт, предателства и бягства – приятелите, с които има дълга, дълга история – постепенно усещат намеренията на Донковия персонаж. Разбирайки, че приятелят им се носи върху потъващ кораб, един по един те започват да пристигат в Созопол – Джинджи (Васил Гюров), Нел (Биляна Казакова), Док (Стефан Вълдобрев) и Джина (Светлана Янчева) – странна жена, появила се от нищото, знаеща всичко за Чаво и намираща се винаги около него с най-енигматични въпроси. Постепенно приятелите му стават съпричастни към пътуването сред спомени, на което Чаво е тръгнал. Те порят с него бурните води на изминали събития и му помагат да подреди пъзела и да се пребори с вината, която се движи като буреносен облак над него – и, повярвайте, метафората съвсем не е случайна.
4„Потъването на Созопол” е филм без глазура. Той показва един човешки живот с всичките непредвидими пропасти, които отваря, както и закъснелите ни опити да ги разберем и претворим. Показва истинското човешко безсилие и силата, която ни е нужна, за да се примирим с нещата, които вече са издълбани в камък и не могат да бъдат заличени. Затова и филмът е така истински и вярвам – така близък на зрителя.

Героите на Бонев (респективно на Вълчанова) са факли – те са дръзки, спонтанни, грешни, глупави, мъдри и добри. Освен вече споменатите, страхотни са образите, изградени от Снежина Петрова (Нел) и Леонид Йовчев (Пламката), за които ще ви спестя детайли, за да не разкрия прекалено много от сюжета, тъй като фигурите им са основни. Като цяло целият актьорски състав е – бих си позволил да го кажа безрезервно – на високо ниво и се въплъщава достоверно в ролите си. Естествено, не мога да пренебрегна усещането, че някои диалози ми се струваха твърде неестествени, но това е недостатък, който ми прави постоянно впечатление в новото българско кино. Или аз съм сбъркан или това е тенденция, която се нуждае от повече време и опит, за да се заличи – не мога да кажа. За радост, в „Потъването на Созопол” те не преобладават. Има ги, но не преобладават.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Наталия ИвановаНадежда и „Урок” за българското кино13.05.2015
Деница ДимитроваТочният прицел на „Посоки“28.01.2018
Наталия ИвановаБезбожно модерният „Съвсем нов завет“ на Дормел07.12.2015

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика