Сред руините на Разделената империя с Марк Лорънс

Свикнали сме, че фентъзи сюжетите се развиват в миналото, а фантастичните – в бъдещето. Докато настоящето е пресечна точка, където всички са добре дошли. Можете ли обаче да си представите класическо фентъзи, развиващо се в едно постапокалиптично бъдеще на собствения ни свят? Защото Марк Лорънс се е справил великолепно.

Напълно е възможно да не сте чували за него. Притежаващ както американско, така и британско гражданство, този писател дебютира през не толкова далечната 2011 г. и още с първия си роман е определен като един от творците, които в бъдеще ще доминират на фентъзи сцената. Смели думи, които обаче съвсем не са безпочвени.

Още с първите страници на едноименната трилогия и продължението й – „Войната на Червената кралица“ – откриваме, че светът, който героите обитават, ни е странно познат. Докато постепенно осъзнаем, че бродим из една деформирана и разкъсана Европа! Имената са различни, картографията също е променена, но препратките и намигванията към читателите не могат да бъдат сбъркани. А те са колкото разнообразни, толкова и изумителни.

В света на „Разделената империя“ нашето поколение се е превърнало в легенда, а настоящите обитатели на света ни наричат Строителите (чудно защо, а?). Останалият след нас бетон е познат като Строителски камък, а металът ни – като Строителска стомана. Сателитите, които се носят ослепели сред тишината на Космоса, са нашите Очи. Небостъргачите, моловете и университетите ни са преустроени като замъци. Героите дори намират табелка „Гараж! Спирането забранено!“ и я възприемат като мистериозна реликва от далечното минало, тъй като не разбират значението на думите! Изумително е колко богато и същевременно колко естествено ни е представил Райли през очите на едно бъдещо човечество, което е наследило от нас само разруха и пепел. А, и Строителски слънца, заровени под земята и притежаващи унищожителна сила. Можете ли да се досетите какво са?

Самата история впечатлява още с напереността и самочувствието, с което се разгръща. Когато е на девет, младият принц Йорг става свидетел на убийството на майка си и малкото си братче. По време на покушението е хванат в капана на шипков храст, чиито тръни го белязват за цял живот. От този ден насетне Йорг има само една цел – не отмъщение, не справедлиост. А величие. Да стане крал, а после и император. Преди да е навършил 20 години. Защо? За да докаже, че може.

Тук е моментът да поговорим повече за Йорг. Вървял съм по стъпките на какви ли не персонажи, но смея да твърдя, че Йорг Анкрат е заслепяващо неповторим. Младият Принц на тръните е безскрупулен, целеустремен и крайно циничен. Чувството му за хумор е толкова хапливо, че захапката му е заразна. Вижда всички около себе си като фигури в партия шах и не се колебае да пожертва която и да е от тях, без да си позволява да види човека, стоящ зад нея.

Той е арогантен, егоистичен и скандално невъзмутим за разрухата, която оставя след себе си. Изправя се пред всички клишета в жанра и ги посича, преди да са промълвили и дума. Йорг е човек, който би разтворил по-широко краката на проститутка, само за да намести книгата си върху задника й. Йорг е човек, който би избил зъбите на другаря си, само за да го накара да млъкне. Йорг е човек, който би изял сърцето на некромант, само за да подразни събратята му. Но преди всичко – Йорг Анкрат е безкрайно истински във всичко, което върши и казва. Герой, в когото може и да не се препознаеш, но когото със сигурност ще усетиш като напълно жив.

Историята му е написана така, че да допълва неговия мрачен и безкрайно забавен образ. През очите му съзираме повече от грозната, отколкото от красивата страна на Империята. Светът на Райли може да се похвали с освежаваща достоверност, на която все пак не й липсва приключенски дух с точното количество магия.

Всичко това по-скоро еволюира, отколкото се променя, в следващата трилогия – „Войната на Червената кралица“. Наш спътник там е принц Джалан – човек, чийто приоритети са собственото му добруване, поддържането на безупречен външен вид и вмъкването в леглата на колкото се може повече знатни и не толкова знатни дами в Империята. Тук отново ставаме свидетели на младото майсторство на Райли. Читателите са усетили, че Йорг трудно може да бъде заменен, камо ли надминат. Затова авторът не се и опитва. Вместо това той превръща самата Империя в своеобразен главен герой и изгражда Джалан така, че да я допълва.

Принцът на глупците е разглезен, харизматичен и похотлив. Наслаждава се на благородническия си произход и не смята да рискува благата, които той му предлага, захващайки се с необмислени и крайно рисковани геройства. Късметът му е пословичен и често го спасява от на пръв поглед безизходни ситуации. Разбира се, съдбата има други намерения за него. Къде иначе остава историята? Най-ценното при Джалан е възможността да проследим естествената му, непринудена и очароващо непредвидима трансформация през историята. Персонаж, който не си поставя високи цели и въпреки това ги постига.

Скоро предстои да излезе и третата книга от неговата история, „Колелото на Осхайм“. Признавам си, че проверявам книжарниците през ден и дебна появата й. Ако искате да изпитате същото, то тогава посетете Разделената империя. Обещавам ви, че приключението ви няма да завърши така, както очаквате.

Александър Кълбов
е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to