На раменете на гиганти – доколко успеха на новия Стар Трек зависи от този на стария

star trek_cover

Космосът: последната граница. Това са пътешествията на космическия кораб Ентърпрайз. Неговата продължителна мисия: да изследва странни нови светове, да търси нов живот и нови цивилизации, да отиде смело там, където никой досега не е стъпвал.

Това е един от най-запомнящите се цитати в научно-фантастичните филми. И един от най-вдъхновяващите. Нещо като ‘Едно време в една далечна галактика…’(ще има някои неизбежни сравнение с ‘Междузвездни войни’, защото това е единствената поредица от подобен жанр, с която може да се прави сравнение) . На пръв поглед става въпрос за история, където някой отива до неоткрита досега планета, открива нова раса, сприятелява се или се бие с нея, нали? Но е много повече от това. Сценаристът, който е измислил тази реплика не е искал просто да зариби зрителя да гледа новия филм, където има хора, противни или интересни извънземни, скокове във времето и бой с футуристични оръжия. Този цитат, който се появява във вселената на ‘Стар Трек’ е вдъхновяващ. Кара човек да се замисли кой е неговият собствен космос далечната цел, която може да се достигне, дори и по пътя да има много препятствия и неизвестности. Ето заради това ‘Стар Трек’ е повече от обикновен филм, който се гледа, колкото да се каже че не си го изпуснал.

 ‘Стар Трек’ е една от тези култови поредици, които се нареждат до ‘Междузвездни войни’. Или поне беше, но за това по-късно…

star trek_char_1star trek_char_2star trek_char_3

Всеки голям фен на филмите, дори без да е фен на научната фантастика, е чувал за интелигентния и дипломатичен Жан-Люк Пикар, очарователния и харизматичен Джеймс Кърк и дългоухия студен темерут, наречен Спок, който може да развали настроението на всеки от екипажа на кораба ‘Ентърпрайз’.

‘Стар Трек’ е една вселена с безброй планети, стотици, дори хиляди раси. Вулканците са студени, нямат емоции, и се позовават на логика и процентни вероятности. Боргите пък са съвкупност от различни раси, които са били асимилирани и нямат ясна идентичност. Имат си кралица, която ги води във всички начинания. Враждебно настроени са и са заплаха за Обединената федерация. Противни гадове. Ромуланците пък са доста амбициозни и също така враждебни извънземни и от тях произлиза един от най-интересните гадняри във франчайза изобщо – Шинзон. Няма как да не споменем и хората, които са създали Обединената федерацията на планетите – към тях принадлежи звездния флот, който се занимава с военна и контролираща мира дейност. Разбира се тук трябва да споменем и ‘Ентърпрайз’ – космическият кораб, около който се развиват основна част то действията. Като цяло има много, ама много различни главни и второстепенни герои с уникални характери и качества. Някои действат от морална гледна точка, а други я пренебрегват напълно, търсейки само лична изгода. Едни правят логични калкулации и пресмятания, а други са подвластни на интуицията. Характери, раси, галактики интриги и намерения на героите колкото щеш. Има предостатъчно дупки за запълване в историята, както при комиксите, защото създадената от Джийн Родънбъри вселена е необятна и безкрайна, точно както истинската…

star trek_1

И в един момент се появява Джей Джей Ейбрамс. Сравнително млад режисьор(откъм филмова кариера, има още доста време да ‘твори’), който несъмнено има хитови филми – може би най-известните са ‘Мизията невъзможна 3’ и ‘Армагедон’. Трябва да се спомене като и че е един от създателите на сериала ‘Фриндж’. Нека погледнем съвсем закратко тези 3 заглавия и да си направим извода какъв директор/сценарист/продуцент е.  ‘Армагедон’ е епичен филм. Няма съмнение в това. Научно фантастична драма, която почти завършва с Апокалипсис и Брус Уилис умира трудно. Финалните сцени и култовата балада на Аеросмит със сигурност са накарали много зрители да проронят по някоя сълза, ако не и повече.  Филм с много ефекти и някои спиращи дъха моменти. Но въпреки, че е научна фантастика като ‘Стар Трек’ някакси не попада в същата категория, особено откъм фабулата, която е най-силното оръжие на култовата поредица. ‘Мисията невъзможна’ беше интересна в първата си част, може би втората, нататък няма какво да се коментира. Откъм история – нищо впечатляващо, откъм ефекти – доста добър филм, както повечето блокбъстъри в днешно време. ‘Фриндж’ пък е смесица от ‘Досиетата Х’ и други сериали в подобни жанрове, където от научна фантастика постепенно със сезоните поредицата се превръща в откровена боза, и то с отдавна изтекъл срок на годност. И тук идваме на въпроса защо Ейбрамс може би не беше подходящият човек за позицията на режисьор и защо цялата концепция на рестарт на франчайза някакси не е на място във вселената на Стар Трек. Ейбрамс е от новото поколение във филмовия бизнес, където най-важно е да има невероятни специални ефекти и супер-неправдоподобни каскади дори за филми в сферата на фантастиката. Разбира се има и нови филми, които са шедьоври откъм история, но за жалост са твърде малко и ‘Стар Трек’ не е от тях. Можеше да се направи филм за някоя от многоброините планети, за някой конфликт между определени раси, или каквото и да е, без да се разваля развитието на вселената от по старите филми.

j-j-abrams

‘Рестартирането’ от последните два филма целяло да ‘освободи’ франчайза от последователността на действията и ограничението за героите, заради определени събития в живота им. Освен това филмът били запазени оригиналните елементи от историята. Да ама не – качествата, характеристиките и началните факти за много от главните герои са променени, а те са основна част от фабулата. Дотук със залъгването. За новия зрител, които не е гледал или е слабо запознат със старите екранизации това не значи нищо. За Филмовите компании това звучи като машина за много пари (които впрочем са изкарани на гърба на оригиналната вселена без почти да са свързани с нея). За фенът на вселената на ‘Стар Трек’ звучи като опит да се направи блокбъстър с много ефекти и малко история, който с небрежен замах задрасква всичко, което значи франчайза ‘Стар Трек’. Между другото се говори, че Джей Джей Ейбрамс ще е във екипа на ‘Междузвезни войни VII’. Замислете се какви буламачи може да се забъркат там в стремежа към максимална печалба.

Струва си да се споменат някои основни разлики между старите и новите екранизации. Без някаква строга последователност, а просто за пример. Кърк не среща капитан Пайк, който дори не става адмирал в оригинала,  до по-късно в оригиналните серии. Пайк (който впрочем е пострадал от радиация и е в инвалидна количка, а не е умрял, след като е бил прострелян) не е причина за влизането на младока в звездния флот, както е представено в новите филми. В оригиналните серии Кърк и Спок са приятели, а не постоянно каращи се и крещящи, преструващи се на алфа-мъжкари, типове, каквито са във филмите на Ейбрамс. Спок няма връзка със Ухура, а майка му не умира на Вулкан, а от старост. Кан се появява в напълно различна част от оригиналната история и детайлите около появяването му са доста изкривени. Да не говорим, че технологиите във рестарта (2200+ година) са по-напреднали от тези в ‘Следващото поколение’ (2300+ година). Това са част от разликите, но ако някой иска да се запознае с останалите, да гледа някои от старите филми или просто да прочете в нета. Но да приемем, че тези връзки между героите са резултат от алтернативната реалност. Можеше поне да запазят основните качества и факти за героите. И то не за някои, които се появяват ей така за 1-2 минути, ами основните. Кърк не е роден в совалка, а в Айова. Освен това не е реднек и побойник, както е представен в рестартираните серии. Спок пък е вулканец и сигурно на 3-4 пъти е проявил каквито и да е чувства в оригинала, за разлика от филма, където доста често получава нервни кризи и се осланя на чувствата си. В старите екранизации той е кораво, студено копеле, което няма никакво съпричастие към хората, чувства и тем подобни глупости, а в новите е доста мекушав.  Да не говорим, че дори са променили характеристиката на расата му – вулканците се чифтосват един път на няколко години години и не изпитват чувства в смисъла на думата, която използваме ние.

Като цяло разликите са доста големи. Но да речем, че разглеждаме ‘Попадане в мрака’ като отделен филм, не като част от проедицата. Пак има някои невероятни и направо смешни случки дори за научната фантастика, където има възможност за всякакви случки. Например момента, когато Кърк се изстрелва от единия кораб към другия с огромна скорост. Тогава той се отклонява от траекторията и не може да влезе в няколко-метровия шлюз и после някакси ‘влиза’ в курса и се приземяв в целта. Другата ситуация е когато единият кораб експлодира и заедно със ‘Ентърпрайз’ се насочват право към Сан Франциско, въпреки че са в космоса, където няма гравитация и би трябвало да тръгнат в противоположна посока заради взрива. Нали уж космосът е вакуум… Откъм визуални ефекти – шапки долу, сцената с космическия кораб, който помита града е супер, а има и други примери. Но с такъв бюджет не може да се очаква нищо по-малко със компютърните технологии в днешно време.

star trek_char_4star trek_char_5

Откъм актьорски състав също има някои много добри попадения. Актьорската игра на Зарахи Квинто, Крис Пайн, Карл Ърбан и Зоу Залдана в ролите съответно на Спок, Кирк, Маккой и Ухура са добри – нито повече, нито по-малко. Може би героят на Захари Квинто, Спок, се откроява малко повече от другите.

Антон Йелчин, в ролята на Павел Чеков, руският навигатор, който не може да задава гласови команди на мостика заради акцента си, е добре изигран. Инженерът Монтгомъри Скот също вкарва свежост и разведрява ситуацията със черното си чувство за хумор.

star trek_2

И тук стигаме до черешката на тортата – Бенедикт Къмбърбач. Младият актьор има забележителен брои силни роли въпреки твърде кратката си 10-годишна филмова кариера. Той влиза в ролята на Кан, който е загадъчен представител на човешката раса. Има необикновен ум и свръхчовешка сила, съмнително разбиране за морал, ако изобщо има такъв, и неясни намерения. С две думи – пълен изрод. Един от най-добре изиграните гадове във всички серии, заедно със ромуланеца Шинзон от ‘Стар Трек’: Възмездието. В ролята на антигероя там влиза Том Харди, който е меко казано невероятен. Съпоставката между гадовете и актьорите, които ги играят е може би едно от малкото положителни неща в новите серии.

Рестартът на сериите  е противоречив, особено за феновете на ‘Стар Трек’ вселената. Ако го разгледаме като отделен филм, несвързан с франчайза, го оценяваме с 2 от 4 звезди: има много добри ефекти, които са присъщи са научните фантастики. Разочароващо е нивото на историята, като се има предвид как започва филма – фабулата е плоска и изтъркана, и поднесена по начин, който не може да заинтригува никой, който е гледал няколко сравнително нови филма от жанра. Има някои много неправдоподобни моменти.

Ако разгледаме филма като част от поредицата ‘Стар Трек’, нещата стават още по-лоши. Оценка 0,5 от 4 звезди. Напълно ненужно създаване на нова реалност с цел да се източат повече пари от вселената. Незапазване на основни качества и факти за героите, които уж трябва да са със запазена идентичност. Огромно разминаване на времевата линия в сравнение с отигинала. Малко история и много екшън за филм с името ‘Стар Трек’. Нещата, които спасяват филма са споменати по-горе – страхотната игра на някои от актьорите. Но основното нещо, което досега отличаваше ‘Стар Трек’, историята, вече не съществува, което е жалко.

 Автори: Любомир Белчев и Николай Златев

 

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to