„Преписващият улици“ – ново стихотворение на Георги Господинов

Снимка: Петър Вълчев, от Facebook профила на Георги Господинов

Снимка: Петър Вълчев, от Facebook профила на Георги Господинов

Поканиха ме от „Под моста” да дам нещо ново, специално за тях. А може ли стихотворение, попитах несмело като млад поет в редакция на вестник. Може, отвърнаха те, но само ако е придружено с бележка. И ето я сега бележката. Харесвам тези млади хора, които правят сайт, защото искат да го правят, без реклами, пари и зависимости. Имам бегла представа какво е, работил съм точно 20 години в един „Литературен вестник” по същия начин. Искам да ви кажа, че това е чисто щастие в една покварена държава. Затова, давайте! После ще дойде хладината, разделите, слабата отрова на умората и питането има ли смисъл изобщо. Но това е после. И в отлагането на този момент има смисъл. Всъщност – в това точно отлагане е смисълът. И то не само за вас. Когато човек произвежда смисъл, той (смисълът) се простира отвъд него, захранва и други хора. И затова, с доза егоцентризъм, искам да ви кажа – продължавайте, не ни оставяйте без смисъл. Това е бележката. За стихотворението тук няма какво да кажа, освен че е несериозно и шляещо се, за малко остана извън „Там, където не сме” и продължава да се скита бездомно и свободно. Хубаво лято. Докато обикаляте света, имайте око и ухо за улиците и всекидневието му, което не е туристическо.

                                                                                                                           Г.Г.

Преписващият улици

Как искам да преписвам
улиците сутрин
на всички градове.
Трамваите, табелите,
жената с куфара, която тича,
момчето със афиша,
пънкарите на Фридрихщрасе
в Берлин, към 7 сутринта,
клошарите в Бордо,
бездомните на Рим
и тези покрай гарите
на Хамбург,
които ще изпуснат
всички влакове.

Момичето в трамвая
да препишеш,
със синия пуловер,
в което ще се влюбиш,
за да изгубиш после
три спирки по-надолу
на Розенталер плац.

Дори да тичам като пес из градовете
не е заради кокала на Айфел,
нахапаната торта на Акропола
не ми е вкусна,
ни Нотр Дам,
ни камък тук и крепост там,
аз търся миризми от друго време,
следобеди
с мухи, смокини, котки,
в които нищо няма да се случи
освен живота.

Да скиташ и разчиташ знаци –
първи есенни листа през август,
и хладината на жена си,
къде изчезнаха пчелите,
да се питаш,
къде изчезнаха пчелите,
додето те ужили някоя
и се усмихнеш.

И колко смешно е да си поет, писател,
да носиш таен кошер на главата си,
да ти жужи светът отвътре,
да бръмчи,
додето се смрачи и ти узнаеш,
че нямаш дом, деца и майка,

и тръгнеш да надничаш безпризорен
в опразнените къщи
на чуждите истории.

Автор: Георги Господинов

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to