Страх и омраза в окопите на интернет


Мислим си, че живеем във времена на мир и просперитет. Но не е така.
Всички ние ежедневно се намираме в окопите на най-глобалната война, която светът някога виждал – дигиталната. Живеем във времена на хибридна война, на възход на популизма и евроскептицизма в Европа, на пропаганда, фалшиви новини и електорални решения, които разтърсиха света. Живеем в ерата на „post-truth“ политиката и журналистика.

В последните месеци бях свидетел на истории, за които не съм вярвал, че са възможни да се случат. Видях хора, които блокираха и онлайн, и офлайн, най-добрите си приятели, защото харесвали Тръмп, а те не. Видях политика и различни гледни точки да разрушават многогодишни връзки. Видях озлобяването на интелигентни, разумни и възпитани хора. Дори видях мъже да спорят с жени, които се чувстват прекрасно в социалната си и лична роля на съпруги и майки, приятелки и домакини, че не трябвало да се чувстват прекрасно, защото това било наложено от обществото и семейството. Трябвало, казаха мъжете на жените, да спрат да бъдат жени и да започнат да се борят за правата си – какво като били щастливи така – по-важен бил феминизмът.

Снимка: The Odyssey Online

 Делим се на леви и десни, на рубладжии и соросоиди, на расисти и толерасти, на феминисти и сексисти. Средно положение няма. Или си от едните, или си от другите. Комуникацията между лагерите е единствено жупел, огън и лед. Оплакваме се, че личности като Тръмп, демагози и откровени тъпанари взимат властта. И какво правим, за да се борим с това? Какво правим тези, които искаме да живеем в един свят на върховенството на закона и човешките права, на отворените граници, равноправието, в симбиоза с природата, мир, морал и справедливост? Отвръщаме със същото.

Все повече лидери на мнение, експерти и медии, които следя от години и на които имам доверие, започват да придобиват идентични характеристики на онези, които опонират. Ще кажете, че ако си защитник на жените, цветнокожите, отворените граници, LGBT обществото и либералните идеи – значи задължително си прав и щом каузата си заслужава, значи средствата са оправдани. Но това не е така. Ако си тесногръд идиот, който мрази другите, защото не са на твоето мнение, независимо от това, че защитаваш най-хубавите ценности, ти просто си оставаш тесногръд идиот. Защото ценните неща трябва да се защитават по специален начин. Насаждайки ги с агресия, злоба и най-дразнещото – подигравателно отношение – ти падаш на нивото на онези, срещу които се бориш.

Снимка: flikr/Gage Skidmore

В началото на века обществото е опиянено от възможностите, които интернет предлага. Бързо на уеб пространството се слага етикет, че е най-чистото проявление на свобода и общуването. Надеждите са големи. Но днес сякаш изглежда, че мечтите на обществото са били илюзорни. Защото в наши дни, след редица големи и малки събития, интернет става място, където не само, че липсва консенсус, но и липсва диалог. Където хората все повече се затварят в своите изолирани виртуални капсули на социалните мрежи и медиен поток, допускайки до себе си единствено информация, която им харесва и която се припокрива с възгледите и мнението им.

В интернет, където всички са по-самоуверени, по-груби, по-знаещи и по-агресивни, остават все по-малко места, където е възможно да се проведе адекватна комуникация, без намесата на обичайните „тролове“, спамъри и хейтъри. Онлайн средата, благодарение на социалните мрежи, отдалечава хората все повече от онези, които са на различно мнение. Но тази нова среда сякаш наистина вече не е средата на елитите. В нея с всеки изминал ден се възцаряват нови господари – популистите, националистите, мразещите, разпространяващите фалшивите новини и видоизменящите действителността. И заради това – интернет сякаш прилича все по-малко на публична сфера и все повече на ехо стая.

Ехо стаята е особено често наблюдавана в социалните мрежи, където хората имат пълен контрол над потока си от информация. С течение на времето те все повече нагласят и изменят този поток, правейки ги напълно съвместим с техните собствени идеи, мироглед и идеология. И така, обградени с огромен поток от информация, който обаче идва от източници, които ние сами сме си избрали, много от нас почувстваха сигурност, че гореизброените събития няма да се случат. Затова и Тръмп, и Brexit бяха такъв огромен шок за милиони. Или както казаха The Guardian: „Социалните мрежи погълнаха новините, заплашвайки финансирането на журналистика с публичен интерес и ни вкараха в ера, в която всеки има свои собствени факти“.

Снимка: flikr/Bart Heird


Затова, искам да ви призова към нещо. Независимо дали сте десни или леви, дали сте русофили или американофили, дали сте мъже или жени, хомосексуални или хетересоксуални, бели или черни, комунисти или капиталисти… спрете да се мразите. Спрете да мислите, че единственото правилно мнение е вашето. Спрете да лепите етикети. Бъдете разумни, отворете съзнанието и умът си – комуникирайте. Разговаряйте, спорете, карайте се, ако искате. Но се опитайте да обмислите другата гледна точа. Правете компромиси. Излезте от ехо стаята, в която получавате само собственото си ехо и живете в илюзията, че то е нечий чужд глас.

Излезте от изолацията. Само и единствено тогава ще разберете защо над 60 млн. души гласуваха за Доналд Тръмп, а над 17 млн. за Brexit. Нима всички тези хора, живеещи в най-развитите демократични съвременни нации, в нациите, които създадоха света такъв, какъвто го познаваме днес, са расистки безмозъчни чудовища? Както казва един мой приятел с изявено леви и либерални виждания – да мислим, че всички, които не споделят нашия мироглед са глупаци, само по себе си е глупост. Това единствено корозира проблемите и отлага разговора за сериозните теми. Самозабравянето и универсиализирането на собствените ценности е дълбока грешка. Защото никой никога не е променил нещо или някого без елементарно желание за диалог и наричайки го тъп селянин без бъдеще, който е от грешната страна на историята… особено в интернет.

Димитър Панайотов
е на 25 и е завършил „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на „Под Моста“. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to